Решение № 10520 от 30.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6984/2013 г.

Решение № 10520 от 30.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6984/2013 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Живков Арнаудов, в качеството му на зам.-директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив, срещу решение № 735 от 28.03.2013 г. по адм. дело № 2108 по описа за 2012 г. на административния съд - Пловдив. С него по жалба на Стефан Вълчев Цанков е отменен акт за прихващане или възстановяване (АПВ) под № 1205308 от 14.03.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 621 от 1.06.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив относно отказано възстановяване на ДДС в размер на 6 941.67 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - Стефан Вълчев Цанков оспорва същата като неоснователна чрез депозирано становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително касационно основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество, е основателна. Административният съд - Пловдив е бил сезиран с жалба срещу АПВ под № 1205308 от 14.03.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 621 от 1.06.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив. С него е отказано на лицето - жалбоподател възстановяване на ДДС в размер на 6 941.67 лв. В мотивите на съдебното решение е установена фактическата обстановка по спора, а именно че лицето, което е с българско и гръцко гражданство, семейно, е поискало с искане вх. № 1253 от 16.01.2012 г. на основание чл. 129, ал. 1 от ДОПК да му се възстанови сумата от 6 941.67 лв. Констатирано е, че с фактура № 22394 от 9.12.2011 г. на стойност 41 650.00 лв., от които данъчна основа в размер на 34 708.33 лв. и ДДС в размер на 6 941.67 лв., жалбоподателят е закупил ново превозно средство по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗДДС от "Автохит 2000" ООД, гр. Стара Загора. Представен е договор за продажба от 9.12.2011 г., както и протокол за предаването на автомобила от 12.12.2011 г. Същият е преминал на територията на Р Гърция чрез пътен начин на транспортиране (на собствен ход), съгласно декларация за влизане на автомобил от държава - членка на ЕС от 13.12.2011 г. Представено е удостоверение № 172/12.01.2011 г. (2012 г.) за установяване, че лицето е подало декларация за специално облагане № 46 от 4.01.2012 г. и удостоверение за ново превозно средства № 171 от 12.01.2012 г. При тази фактическа обстановка административният орган е приел, че не е налице вътреобщностна доставка, а е налице облагаема доставка със ставка 20 % с място на изпълнение на територията на страната. Същата не може да се квалифицира като вътреобщностна доставка (ВОД), понеже при прехвърляне на собствеността върху превозното средство, то не е изпратено или транспортирано от територията на страната до територията на друга държава членка. Доставчикът "Автохит 2000" ООД правилно е издал фактура, в която е посочил дължимия за доставката ДДС в посочения размер. Лицето като краен потребител няма регистрация по ЗДДС, и няма основание за възстановяване на платения при закупуването ДДС, освен в случаите на осъществена последваща вътреобщностна доставка. След като не е налице ВОД на стока, не възниква право за възстановяване на платения ДДС при покупката, на основание чл. 168, ал. 5, във връзка с чл. 168, ал. 1 от ЗДДС, поради което с оспорения АПВ е отказано възстановяване на посочената сума. Административният съд - Пловдив е обсъдил подробно правните съображения на административния орган, а именно, че съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗДДС, ВОД е и доставка на ново превозно средство изпратено или транспортирано от или за сметка на доставчика или получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, независимо дали получателят е данъчно задължено или данъчно незадължено лице. За да е налице ВОД, следва да са изпълнени кумулативно три изисквания: доставката да е възмездна по аргумент от противното на § 1, т. 8 от ЗР на ЗДДС, да е налице пряка и непосредствена връзка между транспорта и доставката на новото превозно средство, като то трябва задължително да бъде изпратено и транспортът му да започва от територията на страната и да завършва на територията на друга държава членка, и към датата на възникване на данъчното събитие превозното средство да е "ново" по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗДДС. Според органа по приходите не са налице първите две изисквания за възмездност, понеже доставката няма две страни, а именно в случая не се претендира закупеният от лицето в Р България автомобил да е продаден на купувач, различен от него в Гърция, който да му заплати превозното средство. Не е налице и второто изискване, понеже липсва доставчик и получател по смисъла на ЗДДС. Единствено се явява осъществено последното изискване на наличие на ново превозно средство по смисъла на закона. След това съдът е обсъдил съображенията на административния орган, че не е налице и вътреобщностно придобиване (ВОП) и чл. 168, ал. 1 от ЗДДС не се явява приложим, понеже превозното средство е закупено в Р България от търговец, регистриран в страната, който е длъжен да начисли ДДС за извършената от него доставка. Съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗДДС, ВОП се смята и придобиването на ново превозно средство, което се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, независимо дали доставчикът е данъчно задължено лице за целите на ДДС в друга държава. Административният орган е приел, че след като лицето е нерегистрирано по ЗДДС лице, по силата на чл. 168, ал. 5 от ЗДДС, основание за възстановяване на платения при покупката данък ще възникне при осъществяване на последваща вътреобщностна доставка по смисъла на чл. 168, ал. 1 от ЗДДС. Административният съд - Пловдив е изложил подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения АПВ, като е счел, че по делото няма спор за факти, включително относно характера на лекия автомобил като нов по смисъла на закона, относно осъщественото деклариране и облагане на лицето в Р Гърция, където то живее и работи като лекар, и на чиято територия процесният автомобил ще бъде ползван. Съдът е приел като основен спорен момент дали е налице двукратно облагане с ДДС при така установената фактическа обстановка. Според него с въвеждането на автомобила на територията на Р Гърция е извършен ВОП по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗДДС, която е специална за извършване на ВОП на ново превозно средство. Аргументите на съда се основават както на обсъждането на тази норма, така и на позоваване на решение по дело № С-84/2009 на СЕС в Люксембург, в което изрично е посочено, че при осъществено ВОП, ДДС се дължи в държавата по местоназначение на автомобила, че по естеството си те представляват една и съща икономическа операция и позволява да се избегне двойното данъчно облагане. Според него в посоченото решение е разграничено от една страна освобождаването на доставката довела до вътреобщностно изпращане от държавата - членка, от която е започнало изпращането или превозът на стоките, съчетано с правото на приспадане или възстановяване на платения по получени в тази държава - членка доставки и от друга в облагане с ДДС на вътреобщностното придобиване в държавата членка, в която е приключило изпращането или превозът на стоките. Целта на този механизъм е да гарантира ясното разграничение между данъчните правомощия на държавите членки, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 168 от ЗДДС. Освен това съдът се е позовал и на разпоредбата на чл. 138, § 2, б. "а" от Директива 2006/112/ЕО, в която е предвидено, че се освобождават от облагане с ДДС доставката на нови транспортни средства, изпратени или превозени до клиента на местоназначението. Съдът е анализирал и чл. 7, ал. 2 от ЗДДС, както и тълкуването на чл. 20 и чл. 138, § 1 от директивата, дадено отново в цитираното решение, т. 1, а именно, че определянето на дадена сделка като ВОД или ВОП не може да зависи от спазването на какъвто и да било срок, в който трябва да започне или завърши превозът на разглежданата стока от държавата - чл. на доставката към държавата - чл. на местоназначението. В случаите на придобиване на ново превозно средство по смисъла на чл. 2, § 1, б. "б" от директивата, определянето на една сделка като ВОП трябва да се извърши посредством обща преценка на всички обективни факти, както и на намерението на придобиващото лице, стига това намерение да е подкрепено с обективни доказателства, които позволяват да се определи държавата - член, в която е планирано крайното потребление на съответната стока. По тези съображения съдът подробно е обсъдил и доказателствата представени в производството пред него относно фактите, че автомобилът е бил регистриран за първи път в Р Гърция, където е и застрахован, както и, че ДДС е платен там, че лицето и семейството му трайно пребивава в гр. Кавала, където работи, като тези данни са свързани с извършеното ВОП на територията на Р Гърция и с обстоятелството, че местоназначението на автомобила и неговото планирано потребление е на територията на тази държава. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно постановено, като въпреки това споделя съображенията на съда, свързани със събраните доказателства относно личния и семейния статут на лицето - жалбоподател, транспортирането, декларирането на процесното МПС и заплащането на ДДС в Р Гърция, включително тези относими към потреблението на МПС на територията на Р Гърция. Правилно са посочени и обсъдени цитираните правни норми от ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО. Основното касационно възражение е насочено към неправилно приетото от съда наличие на ВОП по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗДДС, неотносимостта на цитираното решение на СЕС към спора, както и безспорно законосъобразното издаване на процесната фактура, издадена от "Автохит 2000" ООД. Настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е основателна. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗДДС вътреобщностна доставка е и доставката на ново превозно средство, изпратено или транспортирано от или за сметка на доставчика или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, независимо дали получателят е данъчно задължено или данъчно незадължено лице. За да е налице вътреобщностна доставка на ново превозно средство, е необходимо да се изпълнят кумулативно условията за: наличие на възмездност на доставката, наличие на пряка и непосредствена връзка между транспорта и доставката на новото превозно средство, като следва да се има предвид, че същото трябва задължително да бъде изпратено и транспортът му да започва от територията на страната и да завършва на територията на друга държава чл. и към датата на възникване на данъчното събитие превозното средство да е "ново" по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗДДС. Специалните разпоредби по отношение на новите превозни средства се съдържат в чл. 168 от ЗДДС и те са свързани с осъществени от нерегистрирано по ЗДДС лице вътреобщностно придобиване или вътреобщностна доставка с място на изпълнение на територията на Р България. В случая чл. 168, ал. 1 от ЗДДС не може да намери приложение. Освен това в чл. 168, ал. 5 от ЗДДС в случаите на извършване на вътреобщностна доставка по чл. 168, ал. 1 от ЗДДС за лицето възниква право на възстановяване на платения данък, а за целите на възстановяването е необходимо да са спазени условията, посочени в ал. 5. Такива разпоредби има и в ППЗДДС. Правото на възстановяване на данъка по чл. 168, ал. 5 от ЗДДС, съгласно чл. 103, ал. 1 от ППЗДДС се упражнява като лицето извършващо вътреобщностна доставка на ново превозно средство посочи размера на данъка, подлежащ на възстановяване в декларацията за извършване на вътреобщностна доставка по чл. 101, ал. 1 от ППЗДДС. Към нея се прилагат документите, изрично посочени в чл. 103, ал. 2 от ППЗЗД. По изложените съображения на административния орган за липса на ВОД, следва да се приеме, че разпоредбата на чл. 168 от ЗДДС е неприложима. Налице е погрешно съставен документ по смисъла на чл. 116 от ЗДДС, а именно в издадената фактура е начислен данък, въпреки, че не е следвало да бъде начислен, като същият следва да бъде анулиран и следва да бъде издадена нова фактура без данък. Лицето, на което е отказано възстановяването на данъка, следва да се обърне към доставчика за възстановяване на същия. Липсва законов ред, по който възстановяването да стане от бюджета на държавата въз основа на тази фактура от 9.12.2011 г., с начислен ДДС. Решението следва да се отмени и понеже спорът е изяснен от фактическа страна, трябва да се постанови решение по съществото му. При този изход от делото съдебни разноски следва да се присъдят на касатора за двете съдебни инстанции, в съответствие с чл. 161, ал. 1 от ДОПК и чл. 8, чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията, приложима към датата на даване ход на делото по същество. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение