Решение № 15281 от 3.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3421/2012 г.

Решение № 15281 от 3.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3421/2012 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII на АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Пловдив, представен от юрисконсулт Симеонова, против решение № 2266/29.12.2011 г., постановено по адм. д. № 1924/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменено решение за определяне на митническа стойност № 1069 от 14.06.2011 г. на Началник на Митница Пловдив, определящо на основание чл. 201, § 1, буква "а" и § 2 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета, във връзка с чл. 201, § 3 и чл. 214, § 1, чл. 232, § 1, б. "б" от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета и чл. 56 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС за стока № 1 по ЕАД № 10BG003000Н0020534 от 16.02.2010 г. нова митническа стойност в размер на 43 296,12 лева, и на "Садат" ООД е определен ДДС за довнасяне в размер на 4 700,62 лева, ведно с лихви за забава, считано от поставяне на стоките под режим - 16.02.2010 г., като са извършени корекции в кл. 20 "Условия на доставката", кл. 22 "Валутна и обща фактурна стойност", кл. 23 "Валутен курс", кл. 42 "Цена на стоката", кл. 45 "Уточняване", кв. 46 "Статистическа стойност" и кл. 47 "Изчисляване на вземанията". Оплакванията на касатора са за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата срещу отменения с него административен акт. Претендират се деловодни разноски. Ответникът - "Садат" ООД, чрез повереника си адв. Василев, отрича основателността на касационната жалба. Претендира разноски по производството. Заинтересованата страна ТД на НАП Пловдив не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Фактическите установявания на първостепенния съд са за извършено с ЕАД № 10BG003000H0020534/16.02.2010 г. деклариране от жалбоподателя на 44 000 кг перилен препарат, непригоден за продажба на дребно, с държава на изпращане Турция и изпращач "Башер Кимия Сан. Ве Тидж А. Ш.", Турция за поставянето им под режим допускане за свободно обращение и крайно потребление. Декларираната митническа стойност е 10 120 евро или 19 793 лева, като са представени фактури № № 331423-А и 331423-В от 05.02.2010 г. В обхвата на извършена проверка на митническата стойност по реда на международното митническо сътрудничество са представени от турската митническа администрация заверени копия на фактура № С-331423/05.02.2012 г. и митническа декларация за износ № 10330900ЕХ001955/10.02.2010 г., сертификат за преместване, опаковъчни листове, сертификат за произход и ТИР-карнети, депозирани при износната операция, осъществена от турското дружество за жалбоподателя. Във фактурата и в износната митническа декларация са вписани условия на доставка CFR Bulgaristan и обща фактурна стойност 31 284 щ. д.; докато в представената от жалбоподателя фактура при оформяне на вноса условия на доставка е СРТ Пловдив, а общата фактурна стойност - 10 120 евро. С оспореното решение № 1069/14.06.2011 г. Началникът на Митница Пловдив е определил нова митническа стойност на стоката (взимайки предвид получената от турската митническа администрация фактура № I-331423/05.02.2010 г.) 31 284 щ. д, приравнена на 43 296.12 лв. по курса за митнически цели на щатския долар към момента на регистриране на ЕАД - 1,38397 лв. Възложеното на жалбоподателя задължение е за доплащане на ДДС в размер на 4 700.62 лв. и лихва от датата на поставяне на стоката под режим (16.02.2010 г.) до датата на пълното погасяване на задължението. При проверката по чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК съдът е признал компетентността на издателя на административния акт. Отрекъл е да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на акта. Като несъществено е квалифицирал опущението по чл. 102, ал. 2 от ППЗМ. Определил е решението като противоречащо на материалния закон. След разяснения относно доказателствената тежест, е отнесъл към дължимата доказателствена активност на администрацията установяването на посочената в ЕАД митническа стойност като действително договорена. Според съда представената пред турската митническа администрация фактура, както и тези представени пред националната митническа администрация от жалбоподателя са частни документи и кредитирането от ответника на първите за сметка на вторите не е мотивирано. Прието е, че не е установена истинността на представените пред турската администрация документи, а отсъствието на подпис на вносителя в тях е пречка посочената в тях стойност да се приеме като договорена по смисъла на чл. 29, § 1 от МКО. В същото време са ценени като истински фактурите представени от "Садат" ООД заради доказаното плащане по тях с квитанция и наличието на 4 ЕАД за идентични стоки, за който националната администрация е приела за договорена стойност равна на отречената по процесния ЕАД. АС Пловдив е обективирал изводи и относно отсъствие на акцесорното задължение за лихва. Съдът е обвързал изпадането в забава на задълженото лице от взимането на задължението под отчет и отправянето на покана. Решение е правилно. С чл. 29, § 1 от МКО, респективно чл. 35 от ЗМ, е установено правилото, че митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви "а" - "г". По делото няма данни, че митническата стойност е определена от митническите органи според чл. 30, § 1 и сл. от МКО, респективно чл. 36 и сл. от ЗМ. Несъгласието на митническия орган с договорната стойност по фактурата сочи на тезата му, че стойността по чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (МКО) не е приемлива. Вместо да коригира МОС по цитираните по-горе разпоредби, администрацията е приела друга договорна стойност, без да има данни за съгласието на вносителя с нея. Следователно изводът на административния съд, че износната декларация и приложената към нея фактура във варианта, приложен към тази декларация, са недостатъчни, за да бъде определена от митническите органи митническа стойност, различна от декларираната, е законосъобразен. Фактурата, издадена от износителя, както и квитанция за плащане на фактурираната стойност, посочена в ЕАД, представените документи за установени между износителя и вносителя договорни отношения, са достатъчни за установяване, че декларираната от "Садат" ООД митническа стойност е установената за плащане и реално платената цена, в която са включени и транспортните разходи до Пловдив, поради посочено условие "СРТ Пловдив". Съдът основателно е приел, че при така събраните доказателства, подлежащата на плащане цена, представляваща договорната цена и съответно митническата стойност по чл. 29 от МКО е съответна на декларираната от жалбоподателя равностойност на 10 120 евро. Липсват правни и логически основания да се ценят представените пред турската митническа администрация митническа декларация и фактура за сметка на дискредитирането на тези представени от ответника по касация в националното административно производство. Съответно на изискванията за главно пълно доказване е установяването, извършено от касатора с фактури № № 331423-А и 331423-В/05.02.2010 г. и удостоверяващата факта на плащането по нея квитанция. В касационното производство са представени и писмени доказателства за счетоводното отразяване на доставката на стоката по сметка 302 (склад материали), на факта на доставката в регистъра "Дневник за покупките" и в справката-декларация за м. 02.2010 г. Битието на счетоводните записвания като доказателствен източник е несъмнено при действието на чл. 51 от ДОПК и чл. 182 от ГПК. С оглед разпределението на тежестта на доказване върху административния орган пада обвързаността да докаже наличието на фактическите и правни основания за издаване на акта си, т. е. че платената или подлежаща на плащане цена е 31 284 щатски долара - различна от определената по реда на чл. 29, § 1 от МКО и декларираната. По делото такива категорични доказателства не са представени и не са ангажирани - няма платежни нареждания или данни за осчетоводени плащания в по-голям размер от посочения, не е правена проверка в счетоводството на вносителя нито е ангажирана експертиза за установяване осчетоводяване на плащането, не са оспорени по съответния процесуален ред квитанцията за плащане и договора, установяващи декларираната митническа стойност. В подкрепа на твърденията, че декларираната от "Садат" ООД митническа стойност е договорената и реално платена цена, към касационната жалба са представени допълнително извлечения от счетоводството му, които също не са оспорени от ответната страна и кореспондират с другите приети писмени доказателства, представени при осъществяване на вноса, както и ангажираните доказателства в хода на съдебното дирене пред АС - Пловдив. Съгласно разпоредбата на чл. 181а от Регламент на (ЕИО) на Съвета 2454/93 г. митническият орган при съмнение може да изисква от лицето допълнителна информация и е длъжен, когато съмненията му продължават, да предостави възможност за отговор на заинтересованото лице. Тази процедура, както се установява по делото, не е изпълнена. Макар и не съществено допуснатото от страна на административния орган нарушение на административно-производствените правила е довело до необоснованост на мотивите на процесния ИАА и с така ангажираните, в хода на оспорването, доказателства се установява, че решението на началника на Митница Пловдив е постановено в нарушение на материално-правни разпоредби. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че незаконосъобразно и немотивирано е определена нова митническа стойност по реда на чл. 29, § 1 от МК, респективно чл. 35 от ЗМ, различна от декларираната. ВАС споделя и изводите на АС Пловдив за отсъствие на предпоставките за установеното от администрацията задължение за лихви. В съответствие с чл. 56 от ЗДДС субекти на задължението за начисляване на данъка при вноса са митническите органи /освен хипотезата на начисляване от вносителя по чл. 57 от ЗДДС/, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение. Начисляването е съобразено със спецификата на възникване на данъчното събитие и настъпването на изискуемостта на данъка при вноса, които съвпадат с датата на възникване на задължението за плащане на вносни митни сборове на територията страната или когато е било дължимо възникването, дори при несъществуващо задължение или такова с размер нула /чл. 54, ал. 1 от ЗДДС/. Плащането на начисления ДДС се извърша по реда и в сроковете за заплащане на митните сборове /чл. 60, ал. 1 от ЗДДС/, а по правилото на чл. 59, ал. 2 от ЗДДС задължението за лихва върху данъка възниква в случаите, когато според митническото законодателство лихва се дължи върху митните сборове. Разпоредбата на чл. 201, § 1, б. "а" и § 2 от Регламент № 2913/1992 г. на Съвета /Митнически кодекс на Общността (МКО)/ обвързва възникването на вносно митническо задължение с допускането за свободно обращение на стока, подлежаща на облагане с вносни сборове, като митническото задължение възниква от момента на приемане на митническата декларация. По правилото на чл. 217, § 1 от МКО размерът на вносните сборове, който произтича от дадено митническо задължение, трябва да бъде изчислен незабавно в момента, в който митническите органи разполагат с необходимите данни и да бъде вписан в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация, което представлява вземане под отчет /аналогична е разпоредбата на чл. 205, ал. 1 от ЗМ/. Длъжникът, на основание чл. 221, § 1 от МКО, следва да бъде уведомен за размера на сборовете по подходящ начин, веднага след като този размер бъде взет под отчет. По силата на чл. 222, § 1, б. "а" от същия акт на вторичното право на ЕС, размерът на сборовете, за които е извършено уведомяването по чл. 221, трябва да бъде заплатен от длъжника в срока, който му е определен с поканата. Съгласно чл. 232, § 1, б. "б" от МКО, когато размерът на сборовете не е платен в определения срок, се събира лихва за забава, начислена върху размера на сборовете, като нейният размер не може да бъде по-висок от лихвата за кредит. Без да има данни за взимане на задължението на "Садат" ООД под отчет и за отправяне на покана длъжникът не е изпаднал в забава. В контекста на изложеното оспореното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника се дължат сторените по делото разноски за тази инстанция, но такива не са сторени. В срока за постановяване на решението е постъпила молба от управителя на дружеството ответник по касация, с която заявява, че не е договарял възнаграждение за процесуално представителство с пълномощника на дружеството адв. Василев. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Първо отделение