Решение № 4699 от 13.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5400/2016 г.

Решение № 4699 от 13.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5400/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Л. против решение № 1820/17.03.2016 г. по адм. дело № 10078/2015 г. на Административен съд С. - град. П. се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 10, ал. 1, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - О. Д. Ц. чрез законния си представител К. Д. Ц. изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Отбелязва, че административният съд е преценил точно материалноправните основания по приложението на чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП и съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 1820/17.03.2016 г. по адм. дело № 10078/2015 г. Административен съд С. - град е отменил по жалба на О. Д. Ц. заповед № Т - 170/11.08.2015 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Л., потвърдена с решение № РД - 01 - 455/30.09.2015 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" С. - град и е върнал преписката на административния орган за издаване на нов акт съобразно указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден в противоречие с материалноправни разпоредби - основание за отмяната му по чл. 146, т. 4 АПК. Решението е правилно. По делото е установено че О. Д. Ц. е инвалид със 100 % ТНР, с чужда помощ, с пожизнен срок на инвалидността и водеща диагноза - умствена изостаналост. Поставен е под пълно запрещение, като за негов настойник е определен брат му К. Д. Ц.. Видно от изготвената анкета е, че лицето няма възможност да се самообслужва, а за него полагат грижи баща му и брат му. Бил е подпомаган за отоплителен сезон 2014 г. - 2015 г. по Наредба № РД - 07 - 5 от 16.05.2008 г. Средномесечният му доход за предходните шест месеца преди подаване молбата-декларация е по-нисък от ДМД за отопление. По делото е установено, че със заповед № Т - 170/11.08.2015 г. директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Л. е отказал на О. Д. Ц. отпускането на целева помощ за отопление с топлоенергия за отоплителен сезон 2015 г. - 2016 г. на основание чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП. Приел е, че закупеният през месец ноември 2014 г. лек автомобил "КИА", модел "СЕЕД" е движима вещ, която може да бъде източник на доходи. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД - 07 - 5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). Освен базисните материалноправни основания за подпомагане по посочения ред законодателят е предвидил и допълнителни такива, уредени в ППЗСП. Кумулативната наличност и на двете групи предпоставки е необходимо условие за отпускане на помощта. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП месечната помощ се отпуска, ако лицата или семействата отговарят и на следните допълнителни условия - да не притежават движима и недвижима собственост и/или идеални части от нея, с изключение на случаите по т. 1, която може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите, които служат за обичайно потребление на лицето или семейството. Спорът между страните се свежда до това дали закупеният от О. Д. Ц. лек автомобил "КИА" е вещ, която може да бъде източник на доходи или е вещ за обичайно потребление. Административният орган е приел, че автомобилът е вещ, която може да бъде източник на доходи, основавайки се на предполагаемата му стойност. Подобен подход обосновано е оценен от административния съд като формален. Не са отчетени и анализирани важни за спора факти, установени в хода на административното производство, а именно че се касае за лице със 100 % ТНР, което не може да се обслужва само и пожизнен срок на инвалидността. Водещата диагноза на лицето е тежка умствена изостаналост при общо заболяване - органично разстройство на личността, което налага постоянен контрол на поведението и обгрижването му. Необходимостта от използването на лек автомобил при полагането на ежедневните грижи е безспорна предвид невъзможността на О. Д. Ц. да се придвижва сам или да управлява автомобила. Той има характера на вещ за ежедневна употреба, чрез която да се осъществява снабдяването с храна, лекарства, осигуряване на придвижване. Съгласно § 1, т. 7 от ДР на ППЗСП "вещи за обичайно потребление" са земеделска земя, дребен земеделски инвентар, битови вещи, занаятчийски инструменти и селскостопански животни, когато доходите от тях служат за задоволяване на ежедневните жизнени потребности на лицата и семействата. Законосъобразно и обосновано административният съд е приел, че отказът за отпускане на целева помощ за отопление е издаден в противоречие с материалноправни разпоредби и при игнориране на релевантните факти по спора. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение