Решение № 10942 от 1.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3791/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от началник отдел "Оперативни дейности" София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП срещу решение 1161 от 24.02.2021 г. по адм. дело 12556/2020 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, първо отделение, 5 състав, с което е отменена негова заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ ФК-С814-0462573 от 24.11.2020 г., с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б. а ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект бистро София, находящ се в гр. София, ул. Витоша 17, стопанисван от 8889ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва като неправилен извода на съда за неправилно приложена от административния орган оперативна самостоятелност относно срока на наложената ПАМ. Поддържа, че налагането на ПАМ има преустановителен и превантивен характер и цели предотвратяване укриването на приходи и отклонение от данъчно облагане, а отлагането й във времето би попречило за постигането на посочените цели. Твърди, че обстоятелството, че търговецът не е издал фискален бон при продажба в проверения обект възпрепятства възможността за проследяване на реализираните обороти и влияе върху размера на публичните му задължения, което от своя страна води до ощетяване на фиска. В обобщение счита за неправилно приетото от АССГ, че мярката е наложена в несъразмерен срок. Иска отмяната на решението и постановяване на друго с отхвърляне на жалбата на дружеството срещу процесната заповед. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба 8889 ЕООД, гр. София, чрез процесуалния си представител адв. В. Иванов оспорва същата и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение като правилно. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: С процесната ЗПАМ ФК-С814-0462573 от 24.11.2020 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности София в ГД ФК при ЦУ на НАП, на основание чл.186, ал.1, т.1, б. а ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект бистро София, находящ се в гр. София, ул. Витоша 17, стопанисван от 8889ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Заповедта за ПАМ е издадена във връзка с извършена на 12.11.2020 г. в 16:30 часа проверка на търговския обект, стопанисван от търговеца, при която при контролна покупка на 2 бр. газирани напитки, 1 брой салата и 1 брой пица на обща стойност 32,36 лева и заплащането й в брой от проверяващия К. Новков ИП в ГД ФК при ЦУ на НАП, не е издаден фискален бон от наличното в обекта ФУ. При определяне продължителността на срока на ПАМ в заповедта е отразено, че се вземат предвид: начина и вида на организиране на отчетността в обекта; налице е отклонение от данъчното облагане, което винаги води до негативни последици за фиска; целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца. В обобщение е посочено, че с оглед промяната на отчитане на дейността на търговеца и индиректно недопускане на вреда за фиска, срокът от 14 дни е необходим срок за реализирането им. За да отмени обжалвания пред него административен акт, съдът е приел, че в заповедта липсват конкретни мотиви, обосновани от конкретни данни и факти относно упражняването от органа по приходите по целесъобразност да определи срока на действие на наложената ПАМ. Налице са общо формулирани изявления, които нямат характера на мотиви като правни и фактически основания по смисъла на чл.59, ал.2, т. 4 АПК. АССГ е достигнал до извода, че налагането спрямо търговеца на процесната ПАМ не съответства на предвидените в чл.22 ЗАНН цели и на регламентирания в чл.6 АПК принцип на съразмерност. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд, първо отделение, намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. На основание чл.221, ал.2, изр. 2 АПК настоящото решение на касационната инстанция препраща изцяло към мотивите, изложени от първоинстанционния съд. По делото не е спорно наличието на основание за налагане на ПАМ по чл.186, ал.1, б.а ЗДДС, а именно установено по категоричен начин извършено от търговеца нарушение на чл.118, ал.1 ЗДДС за регистриране и отчитане на извършена продажба чрез издаване на фискална касова бележка или бележка от кочан. Спорен е въпросът дали определеният от органа срок на ПАМ от 14 дни е обоснован с оглед особеностите на конкретното нарушение и с този срок се постигат целите на ПАМ по чл. 22 ЗАНН. Заповедта за налагане на ПАМ "запечатване на търговски обект" за срок от 14 дни е издадена във връзка с извършена проверка на обекта, при която е констатирано неизпълнение на задължението на търговеца за издаването на фискална касова бележка. Както правилно е приел АССГ, в административния акт са изложени общо формулирани формални изявления за значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението, последиците от него и необходимостта от осигуряване защита на обществения интерес и предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение. Не са налице същински мотиви досежно определянето от страна на органа на срока на ПАМ около средния размер. Не става ясно как е формирана волята на органа да определи срок на мярката от 14 дни, респ. кои обстоятелства са от значение и каква е тяхната тежест. Правилно АССГ е посочил, че няма посочени факти относно местоположението на обекта, предлаганите стоки, ценовия диапазон, към каква потребителска група са насочени и др. релевантни факти, имащи значение за преценката на органа относно срока на налагане на ПАМ. В този смисъл при издаване на ЗПАМ следва императивно да се спазва принципът на съразмерност по смисъла на чл.6, ал. 5 АПК, като правилото е, че административните органи следва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. В процесния случай административният орган е издал индивидуален административен акт, без да извърши преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси, а само за наличието на бланкетно и общо формулиран обществен интерес от налагането й. В случая съразмерността на мярката, преценена на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, е нарушена, тъй като установеният размер на срока за налагането й не е обоснован, като се засягат права и законни интереси на адресата в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се налага. Отделно от това следва да бъде посочено, че установената от приходните органи разлика в касовата наличност е едва 4,56 лева, а стойността на контролната покупка е 32,36 лева, което обстоятелство също не може да обоснове спазване на принципа на съразмерност при определяне размера на срока на ПАМ за 14 дни. Отчетено е, че към времето на проверката - 16,30 часа наличното фискално устройство е в работен режим и в обекта са отчетени продажби на стойност 360, 24 лева, което е индиция за наличие на създадена в обекта организация за отчитане на приходите от дейността. Следователно, като е приел, че в заповедта липсват относими към "8889 ЕООД и към конкретния търговски обект мотиви относно продължителността на срока на налагане на ПАМ, а оттам и е препятствана възможността за преценката за спазване на принципа на съразмерност, залегнал в чл. 6 АПК, първостепенният съд е достигнал до обоснования краен извод, че оспорената заповед е немотивирана. Като е отменил същата като незаконосъобразна, решаващият състав на АССГ е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски, Национална агенция по приходите следва да бъде осъдена да заплати в полза на 8889 ЕООД разноски в размер на 700 лева за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение