Решение № 10911 от 12.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12273/2018 г.

ВАСIV отделение12.07.2019 г.докладчик Мира Райчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 312 от 29.06.2018 г. по адм. дело № 20/2018 г. на Административен съд гр. Велико Търново. ОСЪЖДА "ЕЛИТ КОМЕРС" ЕООД, ЕИК 104624158, със седалище и адрес на управление гр. Свищов, ул. "Патриарх Евтимий" № 66 да заплати на да заплати на "Ловела" ООД, ЕИК: 117636317, със седалище и адрес на управление гр. Сливо Поле, местност "До шосето", сумата 1200 лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща разноски по делото. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 10911 от 12.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12273/2018 г., IV о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Елит Комерс" ЕООД със седалище в гр. Свищов, представлявано от управителя Р. Блажева, против решение № 312 от 29.06.2018 г. по адм. дело № 20/2018 г. на Административен съд гр. Велико Търново. В жалбата са развити доводи за неправилност и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно релевирани доводи във връзка с касационните основания моли обжалваното решение да бъде отменено и спорът да се реши по същество, като оспорената заповед бъде отменена. Релевира доводи за неоснователност на частната жалба. Претендира разноски. Ответникът по касация - Директора на Териториално предприятие Държавно горско стопанство Свищов, в писмен отговор чрез процесуален представител релевира доводи за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованата страна - "Ловела" ООД, в писмен отговор чрез процесуален представител релевира доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като решението е правилно и като е съобразено с процесуалните правила и материалния закон. Върховният административен съд, в настоящия състав на Четвърто отделение, след като прецени посочените в касационната жалба касационни основания и обсъди становищата на страните във връзка с тях, констатира че касационната жалба е подадена от надлежна страни в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение, Административен съд - Велико Търново е отхвърлил като неоснователна жалбата на ""Елит Комерс" ЕООД, против Заповед № 461/18.12.2017 г. на директора на ТП държавно горско стопанство "Свищов", с която на основание чл. 62, ал. 1, т. 1 от Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии – държавна и общинска собственост, и използването на дървесина и недървесни горски продукти, във връзка с проведен търг с явно наддаване, е определен за купувач за обект № 1802 дружеството "ЛОВЕЛА" ООД. За да достигне до този резултат първоинстанционният съд е посочил, че е извършил цялостна проверка за законосъобразност по чл. 168 АПК и е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, въз основа на законосъобразни, предшестващи издаването му действия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави законосъобразен. При извършената касационна проверка, настоящия съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно като при постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Фактическа обстановка относно законосъобразността на действията на административния орган и в частност на назначената от него комисия е била изцяло изяснена, поради което съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. На първо място съдът е правилно е установил, че са налице правните и фактически основания за издаване на оспорения административен акт. Административният орган го е издал в производство по приключване на процедура по обявен търг с явно наддаване за продажба на стояща дървесина на корен в обект № 1802, на територията на ТП "ДГС – Свищов", който търг е бил открит със Заповед № 425/29.11.2017 г. на Директора на ТП ДГС - Свищов по реда на Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии – държавна и общинска собственост и за ползване на дървесина и недървесни горски продукти (Наредбата, приета с ПМС № 316 от 24.11.2011 г., обн., ДВ, бр. 96 от 6.12.2011 г., в сила от 6.12.2011 г., изм. и доп., бр. 90 от 16.11.2012 г.). Обосновано съдът е приел, че процедурата по провеждане на търга с явно наддаване е изпълнена при спазване на административно-производствените правила и не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, изпълнени са всички изисквания, съдържащи се в Наредбата относно обявяването на търга, утвърждаването на тръжната документация, определянето на срока, в който могат да бъдат подавани оферти, относно назначаването и работата на комисията, на която е възлагано самото провеждане на търга, относно съставяне на различни актове, обективиращи дейността на комисията в хода на тръжната процедура, относно надлежното уведомяване на участниците в търга. Спорът по доводите в касационната жалба е по тълкуването на относимите правни норми и в частност следвало ли е заинтересованата страна "Ловела" ООД да бъде допускана до класиране поради невъзможността и да преработва дървесина по смисъла на § 1, т. 26 от Наредбата съдържащ легалната дефиниция на понятието "преработка на дървесина". В утвърдената тръжна документация, по която се е ръководила комисията по провеждане на търга, никъде няма изискване лицата, участващи в търга да доказват какъвто и да е било капацитет от технически възможности (напр. машини и др.) за преработка на дървесина след закупуването й чрез търга. Отделно от това в. т. 7. 12. от документацията е въведено изискването, че "Кандидатите следва да представят доказателства за наличие на мощности за преработка на съответните категории и количества дървесина в обектите по чл. 206 от Закона за горите, А ИМЕННО приетата от РДГ - Велико Търново към ИАГ актуална "Обобщена справка за количествата постъпила, преработена и експедирана дървесина по образец на чл. 13, ал. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските категории. " Това означава, не са въведени никакви други изисквания за доказване на възможности освен посочената обобщена справка по образец, каквато и двете дружества са представили. Поради това е неоснователно твърдението на касатора, че дружеството класирано на първо място няма възможности да преработва дървесина. Освен, че такова изискване е нямало, обстоятелствата относно възможностите на това дружество да преработва дървесина са изследвани чрез назначената и приета от съда СТЕ, която е установила възможности на "Ловела" ООД да преработва дървесина по смисъла на § 1, т. 26 от Наредбата съдържащ легалната дефиниция на понятието "преработка на дървесина". Отделно от това в раздел 9 от документацията са визирани " Основания за недопускане или отстраняване на кандидат от участие", сред които не попада нито едно от визираните от касатора основания. Отделно и независимо от това, такива основания не са установени от комисията, а след това и при извършения съдебен конрол, включително и понастоящем. Постановеното решение е правилно. При извършената касационна проверка за приложението на материалния закон – Закона за горите, Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии – държавна и общинска собственост и за ползване на дървесина и недървесни горски продукти и Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските категории както от административния орган - Директора на Териториално предприятие Държавно горско стопанство Свищов, така и от първоинстанционния съд, чието решение е предмет на настоящето производство по отношение основанията, поради които касаторът е класиран на второ място, а класираният на първо място участник не е следвало да бъде класиран, не се установяват визираните от касатора нарушения. При положение, че заповедта за откриване е влязла в сила и не е постъпило предложение за промяна на изискванията на провеждащия търга или искане за разяснения по документацията за участие, всички изисквания са били задължителни за участниците в процедурата и при изготвяне на офертата всеки участник трябва да се придържа точно към обявените от възложителя условия. Видно от данните по преписката, офертата на всеки участник следва да бъде съобразявана спрямо изричните изисквания на в документацията и относимите правни норми. Именно това е сторено от комисията, като в оперативната й самостоятелност не е предвидена възможност да тълкува (вкл. и разширително) изискванията в документацията и в частност тези по т. 7. 12. и сл. В случая техническото предложение и на касатора и на заинтересованата страна са били пълни и по-скоро съответстващи на всички изисквания, което е констатирано от помощната комисия. Независимо от това, касаторът след като е подал оферта в този вид и съдържание, очевидно за него към този момент не е имало неясноти и незаконосъобразни изисквания, които да му попречат да подаде техническо предложение. След като не е обжалвал решението за откриване и не се е възползвал от другите законови посочени по-горе възможности, за касатора е преклудирана възможността едва след решението за класиране да релевира доводи относно индивидуален административен акт с въвеждащ изискванията. В тази връзка, обоснован е изводът на съда, че е некоректно твърдението на жалбоподателя, че "Ловела" ООД не е следвало да бъде допуснато до участие в търга, тъй като не е отговаряло на изискването да извършва преработка на дървесина по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 26 от Допълнителните разпоредби на наредбата. Съобразно даденото в посочената разпоредба легално определение на понятието "преработка на дървесина" това е процес на употреба на дървесината в сферата на дъскорезното, амбалажното и мебелното производство, производствата на целулозно-хартиената промишленост, производствата на плочи от дървесни частици и влакнести плочи и други крайни продукти, с изключение на продуктите, получени само чрез цепене или дробене. Анализът на така даденото определение налага извод, че единствените два процеса, които не се включват в понятието преработка на дървесина са цепене и дробене. Според вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза под дробене на дървесината следва да се разбира обработка на дървесина със специализирани машини, при което се захваща клонката, същата се надробява и се превръща в дървен чипс. Що се отнася до процеса "цепене" това е дейност, която се извършва в гората, при добива на дървесина, когато се извършва ценене на стволовете на дърветата с клинове. Експертът е категоричен, че при крайният продукт, получаван от "Ловела" ООД при преработката на дървесината, включително и при получаване на краен продукт дърва за горене се използват три процеса - рязане с лентова машина и с моторни триони, развиване на фурнир и разцепване, както и че за да бъде получен краен продукт " дърва за огрев" при "Ловела" ООД е невъзможно това да става само и единствено посредством процес цепене. Следователно, противно на твърдяното от дружеството-жалбоподател дружеството, определено за спечелило търга, извършва преработка на дървесина по смисъла на легалната дефиниция, на това понятие, дадена в § 1, т. 26 от ДР на Наредбата. Установява се от събраните доказателства, че "Ловела" ООД е представило безспорни доказателства за наличие на мощности за преработка на съответните видове и категории дървесина. Притежаваните от заинтересованата страна техника и машини за рязане, развиване и цепене на дървесина са достатъчни за да бъдат преработени количествата и видове дървесина, предмет на търга, даже и ако не бъдат използвани всички притежавани машини. Всички доводи на касатора, свързани с неправилното, според него, кредитиране на заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза са неоснователни. Заключението е прието без възражения на страните, които не са направили искане за назначаване на допълнителна или повторна експертиза. Да се излагат доводи в настоящата инстанция, които по същество оспорват приетата, като неоспорена пред първоинстанционния съд експертиза е недопустимо. При така установеното се налага изводът, че решението е правилно, като при постановяването му правилно и задълбочено е изследвана фактическата обстановка, анализирани са събраните доказателства релевантни към предмета на спора, при което правилно е прието, че не са налице визираните основания за отмяна на обжалваната заповед за класиране. Възраженията на касатора по съществото на спора са неоснователни - сочените отменителни основания не са налице. Напротив - изводите на съда са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства, като е съобразена спецификата на тръжната процедура и правилно са тълкувани и приложени цитираните относими правни норми, релевантни за правилното провеждане и приключване на процедурата. Наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания по съществото им са аналогични с доводите и оплакванията в жалбата пред първоинстанционния съд, които обосновано и правилно са обсъдени, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с наведените в касационната жалба доводи, Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че подадената срещу решението касационна жалба е неоснователна, а решението като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Претенцията на заинтересованата страна за присъждане на реално заплатени разноски в касационното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лева е доказана като основание и размер, който съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото. Относно претендирания размер, процесуалният представител на касатора е направил възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, което съдът намира за неоснователно, предвид действителната фактическа и правна сложност на делото. Воден от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 АПК и чл. 143, ал. 4 АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 62, ал. 1, т. 1