Решение № 12518 от 9.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3688/2020 г.

Решение № 12518 от 9.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3688/2020 г., II о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Т. и Т. Т. против решение № 2538 от 06.12.2019 г. по адм. дело № 1632/2019 г. на Административен съд – П., с което е отхвърлена жалбата им против заповед № 19 РД09-157/22.04.2019 г., издадена от кмета на район "Северен", община П., с която е наредено да премахнат незаконен строеж, представляващ двуетажна жилищна сграда с площ от 43 кв. м., попадаща в ПИ с идентификатор 56784.501.484. по КККР на гр. П.. Жалбоподателите поддържат, че решението на първоинстанционния съд е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства. Молят да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена, като им се присъдят разноските по делото пред двете съдебни инстанции. Ответникът– кметът на район "Северен", община П. не изразява становище. Ответникът "Актив пропъртис" АДСИЦ, гр. П. оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като на дружеството се присъдят направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбите и данните по делото и служебно провери валидността и допустимостта на решението съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са частично основателни по следните съображения: Решението на административния съд е недопустимо в частта, в която е постановено при участие на "Актив пропъртис" АДСИЦ, гр. П. като заинтересована страна. В производството по премахване на незаконен строеж участници са само административният орган и лицето или лицата, адресат или адресати на акта, съгласно разпоредителната част на заповедта. Административният акт не засяга неблагоприятно други лица, поради което липсват основания за конституиране на заинтересовани страни и в съдебния процес. С. на имота, в който е изграден стоеж, предмет на заповед за премахване, също не е засегнат, тъй като не е адресат на заповедта и за него административният акт не поражда права и не създава задължения. Ето защо "Актив пропъртис" АДСИЦ, гр. П., собственик на ПИ с идентификатор 56784.501.484. по КККР на гр. П. не е легитимиран да участва като заинтересована страна в производството по оспорване на заповедта. Обстоятелството, че заповедта за премахване на строежа е издадена след "жалба /сигнал" на дружеството също не обосновава различен извод. В случаите на установяване и премахване на незаконно извършено строителство за определени категории строежи, съгласно разпоредбите на чл. 223 и 225а ЗУТ кметът на общината (района) или упълномощено от него длъжностно лице действат служебно, като при констатиране на незаконно строителство издават актове за премахване на незаконни строежи. Заповедта се издава срещу извършителя на строежа, поради което страни в производството са органът- издател и лицето- извършител на незаконния строеж. Подателят на сигнала няма качеството на заинтересовано лице в това производството, тъй като заповедта за премахване на незаконния строеж не създава задължения за него, а искането за иницииране на проверка не е в защита на собствени права, а е насочено към постигане на неблагоприятни последици за трето лице. Поради това решението на административния съд в частта, в която е постановено при участие на "Актив пропъртис" АДСИЦ, гр. П. като заинтересована страна следва да бъде обезсилено, а производството по делото в тази част - прекратено. Решението на Административен съд – П. в частта, в която жалбите на Т. Т. и Б. Т. против заповед № 19 РД09-157/22.04.2019 г., издадена от кмета на район "Северен", община П., са отхвърлени, е постановено в съответствие с материалния закон и се обоснова от събраните доказателства. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в съответствие с изискванията за форма. Същият е постановен в границите на компетентност на кмета на район "Северен", община П. съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, издаден е в писмена форма и в него са посочени фактическите и правни основания, послужили за постановяването му. Заключението на първоинстанционния съд за спазване на процедурата по издаване на административния акт, също се споделя от настоящия състав. Заповедта е постановена след съставен по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт № 21 от 26.03.2019 г., с който е установен строеж, извършен без необходимите строителни книжа. Актът е съобщен на жалбоподателите като извършители на строежа и е получен е от тях на 03.04.2019 г., както е посочено във възражението от 10.04.2019 г. Представеното от жалбоподателите в хода на административното производство възражение е обсъдено от органа при постановяване на заповедта. По този начин на жалбоподателите е осигурена възможност за участие в административното производство, правото им на защита не е накърнено, а доводите за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила са неоснователни. В съответствие със закона и обосновавани от доказателствата са и изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. По силата на чл. 225 а, ал. 1 от ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на сградата са изпълнени. Установено е, че предмет на заповедта за премахване е строеж: двуетажна жилищна сграда с площ от 43 кв. м., находяща се в поземлен имот с идентификатор 56784.501.484. по КККР на гр. П., собственост на "Актив пропъртис" АДСИЦ, гр. П.. Сградата е изпълнена от смесена носеща конструкция- стоманени колони от горещовалцувани профили, между които е изпълнена тухлена зидария. Над първия етаж е изпълнена стоманобетонова плоча, а покривът е двускатен, от дървена конструкция, покрита с ламарина. Строежът е изграден през периода 1998 г. - 2000 г. от жалбоподателите. Същият е от пета категория, изпълнен е без инвестиционен проект и строителни книжа, върху имот, собственост на трето лице, за който няма отреждане по действащия ПУП- ПУР за територията на "Жилищен парк М.- Север", който представлява план за регулация на улици и поземлени обекти на публичната собственост, заедно с устройствените зони за цялата територия, но без режим на застрояване за отделните имоти. За част от имотите в кв. 12 има одобрен ПУП- ПРЗ, но ПИ с идентификатор 56784.501.484. по КККР на гр. П. не е сред тези имоти, за него план за застрояване не е одобряван, поради което имотът е без отреждане по регулация и без предвидено застрояване. При тези факти първоинстанционният съд достига до законосъобразния извод, че наредената за премахване сграда представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е незаконен, тъй като е изграден без строителни книжа – инвестиционен проект и разрешение за строеж. При правилно тълкуване и прилагане на закона и при съобразяване с доказателствата за времето на извършване на строежа, първоинстанционният съд стига до заключението, че строежът не попада в обхвата на § 16, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ (ДВ. бр. 82/2012 г.) и не е търпим. В този смисъл правилно е съобразено, че сградата е построена в имот, за който няма одобрен подробен устройствен план – план за регулация и застрояване и отреждане, т. е. не съответства на предвижданията на действащия ПУП. Освен това строежът e в противоречие с правилата и нормативите, действали по време на извършването му, а и със сега действащите правила и нормативи, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 149, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 148 от ППЗТСУ (отм.); – площта на сградата е по- голяма от допустимата по цитирания текст, а също и на условията на чл. 58 и сл. ЗУТ, регламентиращи строителството в неурегулирани територии. Изводът на административния съд за съответствие оспорената заповед с целта на закона, също се споделя от настоящата инстанция. Разрешителният режим за строежите е свързан със спазването на определени разпоредби и стандарти относно здравината, конструктивните изисквания, устойчивост на строежите и е въведен с цел опазване живота и здравето на гражданите и за безопасността на строителството. Изграденият без изготвена и проверена от специалисти проектна документация строеж може да представляват заплаха, поради което законодателят предвижда премахването му като мярка, насочена към защита на живота и здравето на гражданите и в обществен интерес. Е. защо оспорената заповед съответства на целта на закона, а доводите на касационните жалбоподатели в обратния смисъл са неоснователни. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като на страните са дадени указания за обстоятелствата, за които следва да представят доказателства и им е осигурена възможност да ангажират такива в подкрепа на твърденията си. Заключението на вещото лице по изслушаната съдебно – техническа експертиза е анализирано съвкупно с останалите доказателства. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи на жалбоподателите и анализ на събраните доказателства, а изводите на съдебния състав за неоснователност на подадените жалби са мотивирани. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение в частта, в която жалбите на Б. Т. и Т. Т. против заповед № 19 РД09-157/22.04.2019 г., издадена от кмета на район "Северен", община П., са отхвърлени. Съдебният акт в тази част е постановен при спазване на съдопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства, поради което следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,