Решение № 1276 от 26.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7528/2010 г.

Решение № 1276 от 26.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7528/2010 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Петър Иванов Божинов против решение по адм. д. № 56/2010 г. по описа на Административен съд - Видин. Иска отмяна на решението като неправилно. Твърди, че е абсурдно да се отказва обезщетение по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ само защото наказателното постановление не е отменено по реда на АПК. След като е претърпял вреда и е налице отменено наказателно постановление, то е налице основанието на чл. 203, ал. 1 от АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение. Ответната страна Община Белоградчик не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на Петър Иванов Божинов против община Белоградчик с обективно съединени искове за присъждане на обезщетение на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди в размер на 600 лева, представляващи стойността на 15 куб. м дърва и обезщетение в размер на 75 лева, представляващи направени в административно-наказателното производство по ЗАНН деловодни разноски. Твърдението е, че тези вреди са в причинна връзка с отменено със съдебно решение наказателно постановление № 29/6.12.2006 г. на кмета на община Белоградчик, издадено за извършена незаконна сеч на 31 куб. м дърва дъб, цер и габър в земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, временно стопанисвани от общината. С обжалваното съдебно решение № 42/31.03.2010 г. по адм. д. № 56/2009 г. по описа на АС - Видин са отхвърлени исковете като неоснователни с мотиви, че за вреди настъпили от наказателно постановление не е налице основание за отговорност на общината по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Освен това не е доказано, че липсващите след отмяната на наказателното постановление дърва, са били собствени на ищеца. Относно деловодните разноски е прието, такива не се дължат предвид чл. 187 и чл. 190 от НПК, поради което не се присъждат и в производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно ТР № 2/3.06.2009 г. и т. д. № 7/2008 г. на ОС на ВАС. Решението е правилно и следва да се остави в сила. При постановяването му съдът е обсъдил всички релевантни и установени за спора обстоятелства, като съдът е развил законосъобразни правни изводи за липсата на основание по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на общината. Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ делата се разглеждат по реда на АПК, който на основание чл. 203, ал. 1 и чл. 204 предвижда предварителна отмяна на административните актове по съответния ред, предвиден в АПК. Тъй като наказателните постановления се отменят по реда на ЗАНН, е направен правилен извод, че на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не може да бъде ангажирана отговорност за претърпени вреди. Дори да можеше да се търси отговорност на общината за вреди от отменено наказателно постановление, ищецът не е доказал, че липсващите след отмяната на конфискацията дърва са негова собственост като изсечени в негови имоти. Обратно - всички данни са за извършена сеч в имоти, които не са на ищеца. Освен това липсата не е в причинна връзка по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ с издаденото наказателното постановление, а евентуално с незаконосъобразни действия или бездействия на съответните длъжностни лица към общинската администрация след издаването на наказателното постановление по опазване на конфискуваните дърва, за което няма наведено основание в исковата молба, предвид диспозитивното начало по този вид дела. Правилни са изводите и за неоснователност на претенцията за присъждане на направени деловодни разноски в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление, тъй освен изложеното не са пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, т. е. липсва причинна връзка по чл. 4 от ЗОДОВ. Преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Ангажирането на правна помощ в производство по ЗАНН не е задължително, поради което направените за адвокатска защита разходи не са пряка и непосредствена последица от издаденото и отменено впоследствие наказателно постановление. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение,