Решение № 341 от 1.07.2010 г. на ВКС по н. д. № 254/2010 г.

Решение № 341 от 1.07.2010 г. на ВКС по н. д. № 254/2010 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Касационното производство е образувано по протест от прокурор при Пазарджишката окръжна прокуратура против присъда № 14/06.04.2010 г. по въззивно нохд № 183/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд, наказателен състав. Поддържат се доводи за допуснати нарушения на закона, обосновани със съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с оценка и проверка на доказателствения материал в отменителната й част по отношение на Е. К. Прави се искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста по съображения, че няма допуснати нарушения и че оправдаването на К. е поради липса на достатъчно доказателства. Подсъдимият Е. А. К. чрез защитника си оспорва основателността на протеста и поддържа, че не са конкретизирани доводите за нарушение на процесуалните правила и на закона. Подсъдимият Д. Т. К. чрез служебния си з. поддържа, че протестът е основателен - подсъдимият К е невинен, но е приел вината и делото следва да се върне, за да бъде признат за невинен. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл. 347 НПК и намира: Пазарджишкият районен съд, наказателен състав с присъда № 54/11.02.2010 г. по нохд № 2207/2009 г. признал подсъдимите К. и К. за виновни в това, че на 19.06.2009 г. в гр. П. в съучастие като съизвършители придобили от неизвестно лице и държали без надлежно разрешително високорисково наркотично вещество - марихуана, с общо тегло 1,556 гр. на стойност 9,34 лева. На основание чл. 354а, ал. 3, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 54 НК ги осъдил: К. на една година лишаване от свобода, което наказание да изтърпи в затвор при първоначален строг режим и глоба в размер на 2 000 лева, а К. при предпоставките по чл. 55, ал. 1, т. 1, вр. ал. 3 НК - на три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. Приложил чл. 59, ал. 1 НК за подсъдимия К се произнесъл по въпросите за веществените доказателства по делото и размера на дължимите разноски. Пазарджишкият окръжен съд с присъда № 14/06.04.2010 г. по въззивно нохд № 183/2010 г. отменил присъдата в частта по отношение осъждането на подсъдимия К, признал го за невинен и го оправдал по обвинението по чл. 354А, ал. 3 пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, а подсъдимият К по обвинението във вр. с чл. 20, ал. 2 НК. Отменил и в частта относно разноските и постановил цялата сума в размер на 65 лева да бъде заплатена от подсъдимия К. Въззивният съд по повод жалбата на защитника на подсъдимия К, съдържаща доводи за необоснованост и искане за оправдаване, извършил цялостна задълбочена проверка на събраните по предвидения процесуален ред доказателствени материали. Заявил несъгласието си с правните изводи на първоинстанционния съд, основавайки се на доказателствата по делото в частта, в която е приел, че е доказан умисъл за придобиване и държане на наркотични вещества без разрешение от подсъдимия К. За да направи този извод е изложил подробни съображения според изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК и се е мотивирал, че изводите за вината не могат да се обосноват само с показанията на свидетелите-полицейски служители, за неадекватно поведение и на двамата подсъдими, предизвикало проверката. Определил е като неправилен подхода да се отхвърлят като неотносими данните за личността на К. не е наркозависим, че е инвалид с двете ръце и не може да извършва действия да приеме наркотика и да го постави в джоба на ризата, нито да извади телефона и да го ползва, след като е установено от обясненията на другия подсъдим-К., че тези действия е извършил той, без да е получил съгласие от К. Верни са изводите, че не е установена уговорка между двамата за начина и източника на придобиване и че отсъствието на К. при извършване на сделката е безспорно. Обосновано съдът е приел, че доказателства за придобиване и държане на наркотичното вещество по смисъла на закона за подсъдимия К не са събрани и само уговорката между двамата да "пушат трева" не е достатъчно да се направи извод за наличието на всички признаци на престъплението, за което е привлечен да отговаря, поради което е приел, че обвинението по отношение на него не е доказано по несъмнен начин. Недопустимо е да се оценяват доказателствени средства в нарушение на чл. 106 НПК, каквото искане се поддържа в протеста на прокурора. Разпитът на подсъдимия К., проведен в друго процесуално качество-свидетел, на досъдебното производство не е годно доказателствено средство, което може да се преценява в съвкупността с останалите гласни и писмени доказателствени средства. Такива не са и показанията на св. К, също дадени в качеството му на свидетел преди привличането му като обвиняем. Не е допуснато процесуално нарушение в смисъла, поддържан в протеста, че не е извършено процесуално действие-преразпит на подсъдимия К. Не само защото такова искане не е направено от страните във въззивното производство, но и защото съдът според правомощията си по чл. 327 НПК се произнася по необходимостта от преразпит на подсъдимия и го допуска, но само когато прецени, че това е необходимо, за да се изяснят обстоятелства от предмета на доказване, какъвто не е конкретния случай. Между неговите и обясненията на подсъдимия К няма съществени противоречия, а доказателствата, за обективираното му поведение, не дават основание за извод, че могат да бъдат решени по несъмнен начин въпросите по чл. 301, ал. 1, т. т. 1 и 2 НПК. Присъдата не може да почива на предположения и когато доказателствата не са достатъчни, за да се изяснят по несъмнен начин обстоятелствата по делото, нито има нарушения при събирането и проверката, а оценката им е с оглед действителния смисъл, подсъдимият не може да бъде осъден по предположение само защото е внесен обвинителен акт. Предвид изложеното за неоснователност на протеста новата присъда следва да бъде оставена в сила и затова на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение