Решение № 11349 от 12.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5825/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенция по вписвания, чрез юрк. П. Колчакова, срещу решение 452 от 07.04.2025г., постановено по административно дело 1108/2024г. на Административен съд София - област (АССО), с което е отменена негова заповед РД-01-749/22.07.2024г. с, която е наредено на служителите в звената и на служителите в Агенцията по вписвания да бъдат изплатени суми за допълнителни възнаграждения за постигнати резултати за периода април - юни 2024г., съгласно Приложение - списък, неразделна част от заповедта, в частта, в която на С. Б. К. е определено допълнително възнаграждение за постигнати резултати на отработеното време в размер на 0 лева. Касаторът навежда доводи за недопустимост и неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационно основание по чл.209, т.2 и т.3 от АПК. По подробно развити съображения в жалбата иска обезсилване на решението или отмяната му като недопустимо или неправилно с произнасяне по същество и потвърждаване на заповедта като законосъобразна и правилна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация С. Б. К. в представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Моли оспореното решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от насрещната страна. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано, писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение Административен съд София-област е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, довели и до неправилно приложение на материалния закон. От представените по делото писмени доказателства, съдът е установил, че с писмо изх. 24 - 305 - 219/10.07.2024г. на председателя на НБПП, ответникът е сезиран от приемащата организация с дадената на жалбоподателката оценка по смисъла на т.10, б."а" от Приложение 2 към чл.28, ал.7 от Единните вътрешни правила за работните заплати в Агенцията по вписвания, която оценка не е била взета предвид при определяне на допълнителното възнаграждение на К. с оспорената заповед, а е съобразена оценката на звено "Сигурност на информацията", в което се води на щат К. и определената оценка е "Неефективно изпълнение". Решението е валидно, допустимо, и правилно. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за неправилно възприета от административният съд фактическа обстановка, довело и до погрешни правни изводи в постановеното решение. По делото не е спорно, че за процесния период, предмет на оспорения АА, С. Б. К. на длъжност Главен експерт в звено Сигурност на информацията в Агенция по вписванията е командирована да изпълнява службата си в Национално бюро за правна помощ към Министерство на правосъдието, като със заповед ЧР - 01 - 161 от 29.03.2024г. на осн. чл.86а, ал.1 ЗДСл. е продължен срока на командироването й с предходни заповеди до две години, считано от 30.03.2024г. до 17.10.2025г. включително. Първата заповед за командироване е ЧР -01 -1345/12.10.2023г., като в нея изрично е посочено, че съгласно чл.86а, ал.4 ЗДСл, за времето на командироването държавният служител получава основната си заплата, съответно основното си възнаграждение, и допълнителни възнаграждения от АВ, като НБПП изпраща периодично на АВ оценка за работата на командирования служител и друга информация, необходима за оценяване на изпълнението на длъжността му. При изплащане на допълнително възнаграждение за постигнати резултати на държавен служител чл.67, ал.7, т.5 ЗДСл, приложими са нормите на чл.67, ал.3 и ал.8 ЗДСл. и тези на правилата, приети от съответната администрацията на осн. §2, ал.1 от ДР на Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация, в случая Единни вътрешни правила за работните заплати в Агенцията по вписванията, и на приетите на осн. чл.28, ал.7 от ЕВПРЗАВП Правила за определяне на допълнителните възнаграждения за постигнати резултати в АВ( Приложение 2 към чл.28, ал.7). Съгласно посочената в обжалваната заповед разпоредба на чл.67, ал. 8 от ЗДСл., допълнителното възнаграждение по ал. 7, т. 5 ( за постигнати резултати) се определя за точно и в срок изпълнение на поставените задачи, като се изплаща четири пъти годишно - през месец април, юли и октомври за текущата година и през месец януари - за предходната година, въз основа на оценка по ред, определен в наредбата по ал.3. Според т.2 от Раздел I на Правилата за определяне на допълнителните възнаграждения за постигнати резултати в АВ, допълнителното възнаграждение на служителите в АВ се определя за постигнати резултати, въз основа на оценката на звеното, в чиито състав работят и индивидуалната им оценка, като степените на оценка са посочени в т.10 на раздел III. Съгласно чл.28, ал.3 от ЕВПРЗАВП, допълнителни възнаграждения на държавни служители от АВ, командировани по реда на чл.86а от ЗДСл. се определят и изплащат от изпращащата администрация въз основа на индивидуална оценка. В случая тези разпоредби не са спазени от страна на изпълнителния директор и въз основа на определена със заповед РД -01 -711/11.07.2024г. на изпълнителния директор оценка на звено "Сигурност на информацията" - "Неефективно изпълнение 5", където заема длъжност командирования служител с оспорената заповед на К. е определено допълнително възнаграждение в размер на 0 лева. При издаването на оспорената заповед , изпълнителният директор на АВ не е спазил Утвърдените вътрешни правила за работните заплати в АВ, както и Правилата за определяне на допълнителни възнаграждения за постигнати резултати Приложение 2 към чл.28, ал.7 тези правила, както и чл.25, ал.3 и ал.5, т.3 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация. Съгласно чл.25, ал.3 от посочената Наредба, допълнителните възнаграждения на държавни служители, командировани по реда на чл.86а от ЗДСл., се определят и изплащат от изпращащата администрация въз основа на индивидуална оценка, а по силата на чл.25, ал.5, т.3 от Наредбата за служителите, командировани по чл.86а от ЗДСл., длъжностното лице, което определя оценката е ръководителят в приемащата администрация, който възлага задачите и отговаря за дейността на командирования. В случая за командированата по реда на чл.86а ЗДСл. С. К. е представена индивидуална оценка от ръководителят на приемащата администрация - председател на НБПП с писмо изх. 24 - 305 -219/10.07.2024г., ведно с докладна записка от директор на дирекция "Правна помощ" и определена оценка за изпълнение на поставените задачи в НБПП, съгласно НУРОИСДА - "Изпълнението надвишава изискванията". Тази оценка безспорно не е взета предвид при издаване на оспорената заповед в нарушение на посочените по - горе разпоредби, поради което правилно административният съд е приел, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са се отразили и на законосъобразността на оспорената заповед и противоречието й с материалния закон. От цитираните материалноправни норми е видно, че елементите от фактическия състав на чл.67, ал.8 ЗДСл., възникват след осъществена от АО процедура по ЗДСл, НУРОИСДА ЕВПРЗАВП, и на приетите на осн. чл.28, ал.7 от ЕВПРЗАВП правила за определяне на допълнителните възнаграждения за постигнати резултати в АВ, когато със съответния акт е определена индивидуална оценка на служителя, а в случая изискуемата процедура не е спазена за процесния период спрямо служителката С. К. при издаване на оспорената заповед. В случая в заповед РД-01-749/22.07.2024г. на ИД на АВ, и в административната преписка по издаването й, не се съдържат фактически основания, съображения на органа за изплащане на служителката С. К. допълнително възнаграждение за периода април - юни 2024г. в размер на 0 лева, нито пък такива за неприемане на определената индивидуална оценка, представена от ръководителя на приемащата администрация - председател на НБПП на командированата служителка К.. При осъществения съдебен контрол за упражняване на оперативната самостоятелност на АО за изплащане на допълнителното възнаграждение по чл.67, ал.7, т.5 ЗДСл не се установяват относимите факти, представляващи отрицателна предпоставка за изплащането му, а именно, че С. К. не е изпълнявала точно и в срок поставените й задачи за периода на оценка. Горното обосновава правилност на изводите на първоинстанционния съд, за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорения акт в частта, засягаща С. К. и определеното и допълнително възнаграждение за постигнати резултати. Обжалваното решение е правилно постановено при липсата на касационни основания, обуславящи неговата отмяна. АССО е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Крайния извод на съдебния състав за отмяна на оспорения акт и връщането на АО на преписката, касаеща оспорената част на акта кореспондира със събраните по делото доказателства и е формиран след тяхната правилна преценка. Представените с касационната жалба нови писмени доказателства не опровергават изводите на АССО за допуснати съществени нарушения на административнопрозиводствените правила при издаване на оспорената заповед и следва да бъдат ценени от касатора при новото произнасяне, съгласно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в решението на първостепенния съд. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че решението на АССО трябва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на С. Б. К. следва да се присъдят разноски по делото в размер на 1400лв. - заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 19.05.2025г. с адвокат К. Георгиева. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение