Решение № 3784 от 10.4.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Многопрофилна болница за активно лечение Света Богородица ООД, чрез адв. К. Михайлова от Софийска адвокатска колегия, срещу Решение 2370/11.04.2022 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело 12002/2020 година. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, които са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Моли касационната инстанция да отмени обжалвания съдебен акт и вместо него да бъде постановен нов по съществото на спора, с който да се отмени оспорения административен акт. Ответната страна управителят на Национална здравноосигурителна каса оспорва касационната жалба с доводи за нейната неоснователност, а решението на административния съд като правилно да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване и за правилност на решението на първоинстанционния административен съд. Върховният административен съд, шесто отделение, приема, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Като извърши проверка на основание чл. 218 АПК въз основа на фактите, установени от Административен съд София - град, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София град е била писмена покана за възстановяване на суми получени без правно основание РД-25ПП-235/04.11.2020 г., издадена от управителя на НЗОК, с която на МБАЛ Света Богородица ООД и на основание чл. 76а, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) е наредено да изпълни задължението си, като възстанови доброволно неоснователно получената сума от 4400 лева. От данните по делото е видно, че лечебното заведение е сключило договор 22-2462/25.02.2020 г. с НЗОК за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки. Със Заповед РД-25-441/25.09.2020 г. на управителя на НЗОК е наредено и на основание 72, ал. 2 ЗЗО да бъде извършена проверка на МБАЛ Света Богородица , касаеща изпълнението на процесния индивидуален договор и разпоредбите на Националния рамков договор за медицинските дейности за 2020 2022 г. (НРД за МД за 2020-2022 г.). Резултатите от проверката са били обективирани в Протокол РД-25-441- 1/15.10.2020 г. и Протокол за неоснователно получени суми РД-25-441- 2/15.10.2020 г., връчени на лечебното заведение. Срещу посочените протоколи болницата е подала възражение, което е прието за неоснователно от НЗОК. Установено е, че болницата е провела лечение на ЗОЛ Д. Марков с ИЗ 528 и ЗОЛ Н. Ангелов с ИЗ 414, и за двамата по клинична пътека (КП) [заличен текст]. Спорно по делото е било дали лечебното заведение е спазило диагностично-лечебния механизъм (ДЛА) за двамата пациенти по посочената клинична пътека и дали е получило двойно плащане (от ЗОЛ и НЗОК) за сумата от 650 лева, за всеки от тях във връзка с проведена основна оперативна процедура с код [заличен текст]. По първия спорен въпрос съдът е приел, че ДЛА за КП е изпълнен, тъй като според заключението на единичната съдебно-медицинска експертиза, допусната по делото, и за двете ЗОЛ проверяваното лечебно заведение е осъществило в цялост диагностично-лечебния алгоритъм на КП [заличен текст], както, и че предоставената медицинска помощ съответства по вид, обем и качество на договорената по процесната КП. По втория спорен въпрос съдът е намерил, че болницата е нарушила изискването на чл. 30, т. 5 от НРД за МД за 2020-2022 г., тъй като лицата заплатили основната оперативна дейност, включена в цената на КП [заличен текст], подробно описана в издадените им епикризи и проведена по код [заличен текст] от посочената клинична пътека. За да достигне до този извод съдът се е позовал на Оперативен протокол 404/15.07.2020 г. и Оперативен протокол 319/10.06.2020 г., както и е счел, че болницата е нямала правно основание да коригира вече издадените фактури 6806/17.07.2020 г. и 6778/19.06.2020 г., от които било видно, че съответно ЗОЛ Д. Марков и ЗОЛ Н. Ангелов са заплатили суми в размер от по 650 лева за[ заличен текст], което е основната оперативна процедура с код [заличен текст] по КП[ заличен текст] Решението е неправилно. Основателни са касационните възражения на лечебното заведение, че първоинстанционното съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Производството по чл. 76а ЗЗО има за последица възстановяване на получени суми за лечение, в случаите, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по ЗЗО или на НРД, и това е установено при надлежна проверка. В образуваното административно производство по реда на чл.72, ал. 2 и сл. ЗЗО е било установено, че за двете ЗОЛ Н. Ангелов и Д. Марков е отчетено извършване на една оперативна процедура, съответно с код [заличен текст]. Случаят е бил заплатен от РЗОК/НЗОК. Посоченото според съда се явява фактическото основание на оспорената писмена покана, органът да приеме, че е налице нарушение на чл. 30, т.1 и т.2 от НРД за МД за 2020-2022 г. и съответно, че болницата следва да възстанови пълния размер на получените суми за всеки един от двамата ЗОЛ в общ размер на 4400 лева. Видно обаче от текста на чл. 30, т. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г. изпълнителите на медицинска помощ се задължават да осигурят на ЗОЛ договорената медицинска помощ и да изпълняват правилата за добра медицинска практика, съгласно условията на НРД, а според чл. 30, т. 2 от същото НРД да предоставят медицинска помощ по вид, обем и качество, съответстваща на договореното. От данните по първоинстанционното дело, до какъвто извод е достигнал и административният съд, е видно, че МБАЛ Света Богородица е изпълнила тези две изисквания по чл. 30, т. 1 и т. 2 от НРД. Административният съд е приел, че повторното заплащане на оперативната процедура с код [заличен текст ]по КП [заличен текст] е нарушение и се е позовал на разпоредбата на според чл. 30, т. 5 от НРД за МД за 2020-2022 година. Но последно посочената разпоредба на чл. 30, т. 5 от НРД за МД за 2020-2022 г. не е визирана в процесната писмена покана като нарушена от лечебното заведение, от което да произтича и правото на НЗОК да иска връщане на сумата от 4400 лева по реда на чл. 76а, ал.1 ЗЗО. Недопустимо съдът е въвел ново правно основание в мотивната част на оспорения административен акт. От приетите за установени фактически обстоятелства от страна на първоинстанционния административен съд не се констатира нарушение на чл. 292, т. 4, т.6, б. б във връзка с чл. 350 и чл. 354, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 година. Според т. 4 и т. 6, буква б на чл. 292 НРД за МД за 2020 2022 г. основен компонент за всяка КП са: а) основни кодове на процедури за всяка хирургична/интервенционална КП; процедурите в тези КП - по вид, обем, сложност, начин на осъществяване и условия за провеждане, съответстват на изискванията, посочени в утвърдените медицински стандарти, а при липса на стандарти за посочените специалности - в подписаните или приети от научните дружества за тях консенсусни протоколи за лечение (т.4 ) и б) индикации за хоспитализация, диагностично-лечебен алгоритъм, поставяне на окончателна диагноза и критерии за дехоспитализация, включващи: диагностично-лечебен алгоритъм: диагностично-лечебният алгоритъм е съобразен с утвърдените медицински стандарти или консенсусни протоколи и е задължителен за изпълнение, както и фармако-терапевтичните ръководства (съгласно чл. 264, ал. 1, т. 4 ЗЛПХМ), за тези които са приети (т. 6, буква б ). Видно от текста на чл. 350 от НРД за МД за 2020 2022 г. НЗОК заплаща за периода на хоспитализация само по една КП на един пациент за комплексно лечение на основно заболяване, придружаващи заболявания и усложнения. В чл. 354, ал. 1 от НРД за МД за 2020 2022 г. е предвидено, че при КП, която не е завършена, индикациите за хоспитализация, диагностично-лечебният алгоритъм и/или критериите за дехоспитализация не са спазени, дейността не се заплаща, както и вложените медицински изделия и приложените лекарствени продукти, чиято стойност не се включва в цената на КП. Както беше посочено по-горе, за двамата ЗОЛ се установи, че предоставената медицинска помощ съответства по вид, обем и качество на договорената и на изискванията на КП [заличен текст] Следователно установяването на нарушението по чл. 30, т. 1 и т. 2 от НРД за МД за 2020-2022 г. трябва да е еднозначно като фактически състав и правна квалификация, за да има последица възстановяване на получени суми за лечение, което по делото не е доказано. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че по делото липсват доказателства, че ЗОЛ Д. Марков и ЗОЛ Н. Ангелов не са заплатили медицински изделия, всяко на стойност 650 лева, извън цената на извършените процедури по КП [заличен текст] Следва да бъде посочено, че първоинстанционният административен съд вярно е констатирал, че ЗОЛ Д. Марков с ИЗ 528 по КП [заличен текст] е извършил плащане с фактура 6808/17.07.2020 г. на стойност 650 лева, като основание за заплащане е посочено [заличен текст]. Впоследствие, видно от кредитно известие 6846/14.10.2020 г., поради установена техническа грешка в посочената фактура последната е сторнирана от лечебното заведение и е издадена нова фактура 6847/14.10.2020 г., в която основанието [заличен текст] е заменено с медицински изделия, които не се заплащат от НЗОК , като стойността е останала непроменена За ЗОЛ Н. Ангелов с ИЗ 417 по КП [заличен текст] също е установено, че е извършил плащане с фактура 6778/19.06.2020 г. на стойност 650 лева, като основание за заплащане е посочено [заличен текст]. Видно от кредитно известие 6848/14.10.2020 г. поради установена техническа грешка в посочената по-горе фактура, тя също е сторнирана и е издадена нова фактура 6849/14.10.2020 г., в която основанието [заличен текст] е заменено с медицински изделия, които не се заплащат от НЗОК", като стойността е останала непроменена. Доказателствената стойност на фактурите от 14.10.2020 г., издадени от болницата, неправилно е преценена от първоинстанционния съд за настоящия правен казус, който касае хипотезата на чл. 76а ЗЗО, е не приложимостта на чл.115 и чл.116 от Закона за данъка върху добавената стойност. Обстоятелството дали тези писмени документи, съдържащи основанието за плащане на сумата по издадените нови фактури, са редовни счетоводни документи, е въпрос, който може да бъде повдигнат в данъчно ревизионно производство свързано с приложението на ЗДДС и дали правилно е била извършена корекцията. Но тяхната редовност като счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството и ЗДДС в конкретната фактическа обстановка не касае законосъобразността на издадената писмена покана. Фактура 6849/14.10.2020 г. и 6847/14.10.2020 г. са частни диспозитивни документи, като от данните по делото не се установява същите да са нарочно създадени за целите на доказване на съдебния административен процес, поради което преценени в съвкупност с останалия по делото доказателствен материал следва да бъдат кредитирани, тъй като доказват основанието за плащане на сумите от по 650 лева за всеки един от двамата ЗОЛ, които не влизат в цената на КП [заличен текст], а са за медицински изделия, които не се заплащат от НЗОК. В този смисъл е и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, изложено в т. 5 (лист 192 от първоинстанционното дело). Същото приема, че на оперативните протоколи на двамата пациенти Н. Ангелов и Д. Марков са поставени стикери (баркодове) за използвани при операцията медицински изделия.[ заличен текст] се използва[ заличен текст],[ заличен текст] се използва за[ заличен текст], [заличен текст]. В коригираната фактура на Д. Марков медицинските изделия са написани като: 1.[заличен текст ]и 2. Медицински изделия, които не се заплащат от НЗОК. Записаното във фактурата отговаря на поставените на оперативния протокол баркодове. В коригираната фактура на Н. Ангелов е записано, цит. Медицински изделия, които не се заплащат от НЗОК, което съответства на поставения на оперативния протокол баркод за [заличен текст]. В съдебно заседание на 27.09.2021 г., проведено по първоинстанционното дело, вещото лице изрично пояснява на въпрос зададен от съда, че спорното изделие и при двамата пациенти, което е на стойност 650 лева, е [заличен текст]. То представлява [заличен текст. В този смисъл следва да бъде прието, че НЗОК не е заплатила два пъти стойността на дейностите по КП [заличен текст] за двете ЗОЛ. Предвид изложеното, решението следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което жалбата бъде уважена като основателна, тъй като издадената писмена покана се явява материално незаконосъобразна и при наличие на основанието по чл. 146, т. 4 АПК. С оглед изхода на делото в полза на касатора от ответната страна следва да бъдат заплатени разноски за двете съдебни инстанции, които са своевременно поискани и доказани по размер. На лечебното заведение се присъждат 370 лева за заплатена държавна такса за касационната инстанция, а съгласно представения списък с разноски по чл. 80 ГПК пред първоинстанционния съд, на лечебното заведение се следва общо сумата от 450 лева, съответно за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение за един адвокат по делото. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховен административен съд шесто отделение