Решение № 7452 от 3.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4390/2013 г.

Решение № 7452 от 3.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4390/2013 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Димитър Крумов Димитров от гр. Бяла, област Русе против решение № 41 от 31.10.2011 г., постановено по адм. д. № 346 по описа за 2011 г. по описа на Административен съд -Русе. Релевира доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че претенцията за неимуществени вреди срещу ответника произтича от неправилния отказ за отпускане на пенсия поради неправилна преценка на пенсионния орган относно категорията труд. Твръди, че съдът не е констатирал нищожността на разпореждане № 2655/1999 г., която според касационния жалбоподател обуславя незаконосъобразността на действията и бездействията на административните органи и длъжностни лица на НОИ. Желае отмяна на обжалваното решение. Ответникът - Национален осигурителен институт оспорва касационната жалба като неснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Адимнистративен съд - Русе е отхвърлил предявения иск, като е приел, че същият неоснователен и недоказан. Съдът е приел, че не са налице предпоставките за уважаване на иска, посочени в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Решението на Админстративен съд - Русе е валидно, допустимо и правило. Съдът проявил процесуална активност по делото, събрал е всички допустими, относими и необходими доказателства във връзка с изясняване на спора от фактическа страна. По установените факти са изложени задълбочени мотиви, включващи обсъждането им и прилагане спрямо тях на относимите материалноправни норми. Фактическата обстановка е изяснена и същата се възприема от настоящата съдебна инстанция, предвид разпоредбата на чл. 220 от АПК. Видно от мотивите на първоинстнационния съд, ищецът е подал молба на 2.11.1999 г. за отпускане на лична пенсия за изслужено време и старост . По това заявление, с Разпореждане № 2655/30.03.2000 г. на пенсионния орган е постановен отказ за отпускане на пенсията поради това, че не е налице условието - съответна продължителност на стаж от втора категория, като органът е приел, че трудовият стаж от 1.01.1974 г. - 1.04.1976 г. и от 1.08.1977 г. - 22.06.1992 г. в СП "БКС" не следва да се зачете от II категория . При обжалването по административен ред, горестоящият административен орган с Решение № 14 от 21.07.2000 г. е потвърдил разпореждането за отказ за отпускане на пенсия за изслужено време и старост. Горестоящият административен орган също е приел в решението си, че ищецът няма право на лична пенсия за изслужено време и старост при условията на втора категория и основателно стажът му от 1.01.1974 г. - 1.04.1976 г. и от 1.08.1977 г. - 22.06.1992 г. не е зачетен като втора категория. Решение № 14 от 21.07.2000 г. на ръководителя на ТП на НОИ- Русе, с което е потвърдено Разпореждане № 2655/30.03.2000 г. на пенсионния орган за отказ за отпускане на пенсията на същото основание, е било предмет на съдебен контрол по жалба на ищеца . С Решение № 282 от 28.12.2002 г. по адм. д. № 307/2002 г. на ОС-Русе, съдът е отменил административните актове и е върнал преписката на РУ "СО" - Русе за ново произнасяне. Решението на РОС е било обжалвано пред касационната инстанция. С Решение № 3125 от 7.04.2004 г. по адм. д. 5391/2003 г. на ВАС, решението на РОС е отменено и жалбата е отхвърлена. В мотивите на решението касационният съд също е приел, че трудовият стаж на ищеца от 1.01.1974 г. - 1.04.1976 г. и от 1.08.1977 г. - 22.06.1992 г. в СП "БКС", гр. Бяла не е от II категория и не са налице предпоставките за отпускане на пенсия за изслужено време и старост, респ. пенсия за осигурителен стаж и възраст, към момента на предявяване на молбата му за това вх. № 1477Б от 2.11.1999 г. След подадена последваща молба окончателно пенсията на основание осигурителен стаж и възраст е отпусната с начален период - 1.01.2006 г. с влязло в сила разпореждане № 22479 от 28.08.2009 г. Исковият период за обезщетяване поради сочените от ищеца незаконосъобразни действия и бездействия на осигурителния орган е 16.08.1999 г. до 1.01.2006 г. В решаващите си мотиви съдът е приел, че разпореждане № 2655/30.03.2000 г., на нищожност, респ. на незаконосъобразност на което ищецът основава претенцията си за обезщетение не е отменено по съответния ред, освен това не са установени други незаконосъобразни действия или бездействия на осигурителния орган и негови длъжностни лица, които, в непосредствена причинно-следствена връзка, да са причинили твърдените от ищеца имуществени вреди. Тези изводи на съда са правилни и изцяло се споделят от настоящата инстнация. законосъобразността на разпореждане № 2655/30.03.2000 г. е била предмет на адимнистративен и съдебен контрол и този акт не е отмени по съответния ред. Както се установява по делото с решение 3125 от 7.04.2004 г. по адм. д. № 5391/2003 г. Върховният административен съд окончателно е решил спора за законосъобразността на процесното разпореждане от 2000 г., потвърдено с решение № 14 от 21.07.2000 г. на ръководителя на ТП на НОИ - русе. Инцидентно в настоящото производство нищожност на същото не може да бъде установявана, предвид проведения пряк контрол за законосъобразност, в рамките на който на осн. чл. 41, ал. 3 от Закона за административното поризводство / отм/ при служебна проверка за валидност на акта, незаконосъобразност не е установена. В тази връзка наведените в касационната жалба оплаквания за това, че съдът е установил инцидентно нищожност на разпореждането от 30.03.2000 г., са неоснователни. Правилни са мотивите на Административен съд - Русе, че в случая не са били установени конкретни действия на длъжностни лица и на органите на НОИ, в резултат от които ищецът не е могъл да получи пенсия за периода от 16.08.1999 г. до 1.01.2006 г. Фактически определената с начален период пенсия, считано от 1.01.2006 г., е свързана с началния момент на възникване на правото на пенсия и надлежното упражняване на това право пред компетентния орган. Предвид изложеното решението на Административен съд - Русе като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният адимнистративен съд