Решение № 8786 от 11.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9378/2021 г.

Решение № 8786 от 11.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9378/2021 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие, чрез юрк. Д. Брайкова против решение № 15/29.01.2021 г. на Административен съд - Ямбол, постановено по адм. дело № 214/2020 г. в частта, в която е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500-3534#2/25.06.2020 г. на същия административен орган. Касационните доводи са за неправилност на решението в обжалваната част поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила - чл. 9, ал. 3 във връзка с чл. 171, ал. 5 АПК. Касаторът счита, че по силата на служебното начало съдът е следвало да му укаже да сочи доказателства за размера на платените суми по мярка 212 за всяка от четирите кампании. На основание чл. 171, ал. 2 АПК съдът е могъл да назначи счетоводна експертиза, която да извърши цялостен преглед и изчисления на извършените плащания по процесния договор. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и потвърждаване на оспорения административен акт. Претендират се разноски. Ответникът - Г. Г. оспорва касационната жалба и моли да се потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част, в която е отменен акта за установяване на публично държавно вземане, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу тази част от съдебния акт, която е неблагоприятна за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд - Ямбол е бил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500-3534#2/25.06.2020 г. издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие, с който Г. Г. от гр. Ямбол е изключен от подпомагане по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" и спрямо него е установено публично държавно вземане в размер на 1 553. 58 лева, представляващи 25 % от общата изплатена сума по мярка 212 за кампании 2011, 2012, 2013 и 2014 г. на основание чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. Първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването против АУПДВ № 01-6500-3534#2/25.06.2020 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие в частта, в която Г. Георгиев е изключен от подпомагане и е отменил акта в частта на определеното му подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 1 553. 58 лева. Предмет на касационното обжалване е първоинстанционното съдебно решение в отменителната част. Решението в частта, в която е отхвърлено оспорването е влязло в сила, тъй като разпореждане № 541/16.08.2021 г. касационната жалба на Г. Г. е върната на основание чл. 213а, ал. 1 АПК, което не е обжалвано. За да постанови обжалвания резултат и да отмени акта в частта на определеното за възстановяване публично държавно вземане в размер на 1 553. 58 лева, първоинстанционният съд е приел, че не е доказано по размер, тъй като не е доказан размера на изплатените суми за кампании 2011, 2012, 2013, 2014 г. В мотивите си съдът е установил, че размерът на задължението е изчислен като 25 % от общата изплатена сума по мярка 212, определена в размер на 6 214. 32 лева. Приел е, че представеното в съдебното производство извлечение от СЕБРА за плащания с получател Г. Г. за периода от 16.10.2011 г. - 15.10.2015 г. не съдържа информация съответстваща на мотивите в акта за платения размер на сумите за всяка от четирите кампании. Съдът е установил, че плащания с основание М212-НР2 фигурират в извлечението в позиции 7, 8, 9, 10 ( през 2014 г.), позиции 16, 17, 18, 19 (през 2013 г.), в позиции 22, 23, 26, 27 (през 2012 г. ) и в позиция 32 (през 2011 г.), като в позиции 22 и 23 платената сума е посочена на две основания - М213-Н2000 и М212-НР2. Според съда от така представеното доказателство не се установява конкретните суми по отделните позиции за кое подадено заявление за четирите години се отнасят, поради което не може да се установи дали размерът на плащанията за всяка от кампаниите 2011, 2012, 2013 и 2014, е този посочен в акта. На второ място, съдът е констатирал, че в позиции 22 и 23 платената сума е посочена на две основания М213-Н2000 и М212-НР2, без конкретизация на сумите за всяко от основанията, което препятства проверката за това, дали общата изплатена сума по мярка 212 е в размер на 6 214. 32 лева, съобразно която е изчислен и размерът на подлежащото на възстановяване публично държавно вземане. Решението в обжалваната част е правилно. Спорът в настоящото производство по касационната жалба на заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие, е относно размера на публичното държавно вземане, доколкото изключването от подпомагане на Г. Г. по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони " е потвърдено от съда и решението в тази част е влязло в сила. Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11/03.04.2008 г. земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която e прекратил участието си в мерките, както следва: след четвъртата година - 25 %. В случая няма спор, че прекратяването на ангажимента е след четвъртата година. Спорът е относно размера на получените до този момент компенсаторни плащания. За доказване на размера на плащания за кампании 2011, 2012, 2013 и 2014 от административния орган е представено извлечение от СЕБРА за плащания, извършени в периода 16.10.2011 г. - 15.10.2015 г. с получател Г. Г. (л. 118). Правилно съдът е приел, че от това доказателство не се установява плащането на сумата 1 734. 60 лева за кампания 2012. При преценката на плащанията, отразени в извлечението от СЕБРА, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 11 от Наредба № 11/03.04.2008 г. относно периодите, в които се изплаща финансовата помощ по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони ". Според редакцията на чл. 11 от ДВ бр. 40/2008 г., приложима за кампании 2011 и 2012, финансовата помощ се изплаща в периода между 1 декември на годината на кандидатстване и 30 юни на следващата година. Съгласно редакцията на тази норма, действаща в периода от ДВ бр. 71/2013, в сила от 13.08.2013 г. до отмяната й от съда с решение № 4401, обн. ДВ бр. 13 от 07.02.2017 г. приложима за кампании 2013 и 2014, изплащането е след 1 декември на годината на кандидатстване. На това основание от приложеното по делото извлечение от СЕБРА се установява, че извършените в полза на Г. Г. плащания с основание М212-НР2 на 23.12.2011 г. в размер на 1 343. 17 лева (позиция 32), на 31.05.2012 г. в размер на 116. 70 лева (позиция 27) и на 31.05.2012 г. в размер на 25. 62 лева или общо 1485. 49 лева, се отнасят за кампания 2011 и съответстват на общата сума за тази кампания, посочена в АУПДВ - 1485. 49 лева. По същия начин се установява, че плащанията с основание М212-НР2 за кампания 2013 са извършени на 12.12.2013 г. - две плащания съответно в размер на 1 102. 32 лева (позиция 17) и в размер на 272. 31 лева (позиция 16), както и на 17.04.2013 г. - две плащания съответно 161. 66 лева (позиция 10) и 35. 49 лева (позиция 9). Общият размер на тези плащания според извлечението от СЕБРА е 1 571. 78 лева и съответства на сумата за кампания 2013, посочена в АУПДВ. За кампания 2014 в акта е посочена като изплатена сумата 1 422. 45 лева и тя съответства на две плащания с основание М212-НР2 от 18.12.2014 г. от СЕБРА, съответно в размер на 256. 04 лева (позиция 8) и 1 166. 41 лева (позиция 7) - общо1 422. 45 лева. За кампания 2012 в акта е посочена като изплатена сумата 1 734. 60 лева. Правилно съдът е приел за тази сума, че не е доказана. В извлечението от СЕБРА, се съдържат данни за две плащания - на 20.12.2012 г. съответно в размер на 1 770. 86 лева (позиция 23) и 388. 73 (позиция 22), но те са на две основания "М213-Н2000 М212-НР2". На 27.08.2013 г. в СЕБРА са отразени две други плащания съответно в размер на 0. 74 лева (позиция 19) и 3. 37 лева (позиция 18), които са с основание М212-НР2, но не съответстват по размер на сумата за кампания 2012 посочена в акта. Останалите плащания, посочени в извлечението от СЕБРА, по които Георгиев е получател, са на други основания. Правилно съдът е преценил, че липсата на доказателства за изплатените суми за една от четирите кампании, препятства проверката за общия размер на изплатената финансова помощ и съответно за размера на подлежащата на възстановяване сума по чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11/03.04.2008 г. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С определението на насрочване на делото от 29.09.2020 г. съдът е дал указания на административния орган за доказателствената му тежест в процеса, които съответстват на чл. 170, ал. 1 АПК. Съдът не е допуснал нарушение на чл. 170, ал. 2 АПК, като служебно не е назначил счетоводна експертиза за установяване размера на финансовата помощ, изплатена на Г. Г. Това обстоятелство се установява с писмени доказателства - уведомителни писма за изплатени суми за съответната кампания, други документи, съдържащи размера и релевантното основание за плащане. Такива доказателства не се представят от административния орган и в касационното производство по реда на чл. 219, ал. 1 АПК. При установените по делото факти, крайният извод на първоинстанционния съд, че определеното публично държавно вземане не е установено по размер, е правилен, поради което решението в обжалваната част, следва да се остави в сила. При този изход на спора, право на разноски има ответника по касация, но такива не следва да се присъждат с оглед липсата на доказателства за направени разходи в касационното производство. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,