Решение № 4968 от 18.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13385/2017 г.

ВАСI отделение18.04.2018 г.докладчик Фани Найденова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1556/10.10.2017 г. по адм. д. № 1854/2017 г. по описа на Административен съд - Б.. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 4968 от 18.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13385/2017 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП гр. Б. против Решение № 1556/10.10.2017 г. по адм. д. № 1854 по описа за 2017 г. на Административен съд - Б., с което е отменена Заповед № ОП-156-0264356/06.07.2017 г. за налагане на принудителна административна мярка на ЕТ"Н.-А. А.", гр. Я.. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Възразява се срещу извода на съда, че въпросната заповед е немотивирана и издадена при неизяснена фактическа обстановка, тъй като в случая е безспорно установено, че търговеца не е издал фискална касова бележка, с което не изпълнява задълженията си по закон. В подкрепа на тезите са изложени подробни доводи. Иска се отмяна на решението и вместо него постановяване на друго, с което да се потвърди като правилна и законосъобразна заповедта за налагане на ПАМ. Ответникът по касационната жалба - ЕТ"Н.-А. А.", гр. Я., в представен писмен отговор оспорва касационната жалба и желае решението на АС-Б. да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид заявеното касационно основание, за да се произнесе, съобрази следното: С обжалваното решение АС - Б. е отменил Заповед № ОП-156-0264356/06.07.2017 г., издадена от Директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП гр. Б., с която на ЕТ"Н.-А. А." е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - запечатване на стопанисвания от него търговски обект - баничарница, находяща се в с. Р., О. Н., и е забранен достъпа до него за срок от 30 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 б."а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС за установено нарушение - неиздаден фискален бон за покупка на една баничка на стойност 1.30 лв. при осъществена контролна проверка на обекта на 05.07.2017 г. в 11.45 ч. За да достигне до извод за основателност на оспорването първоинстанционният съд е приел, че актът е немотивиран, издаден при неизяснена фактическа обстановка, не са изложени в пълен обем фактическите основания. В административната преписка не са представени доказателства относно твърденията на органа по приходите, че има влязло в сила наказателно постановление и непогасени публични задължения в размер на 1794, 24 лв., подлежащи на принудително изпълнение. Посоченото в акта НП не е представено, а задължението за това е било за органа, за да се извърши преценка от съда дали установеното нарушение се явява повторно. Съдът е лишен и от възможността да прецени дали е основателно и твърдението за непогасени публични задължения, тъй като доказателства в тази връзка няма по преписката. Отделно от това, съдът е приел, че ниската стойност на контролната покупка, за която се твърди, че не е издаден касов бон - една баничка с цена 1.30 лв., наложената ПАМ запечатване на обекта за срок от 30 дни, не съответства на целта на закона и на принципа на съразмерност, установен с разпоредбата на чл. 6 АПК. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно като краен резултат, но по мотиви, изложени в настоящото решение. Обжалваният акт е издаден в противоречие с предвидените в чл. 22 от ЗАНН цели, както и в нарушение на принципа за съразмерност, прогласен с чл. 6 АПК. Съгласно чл. 22 ЗАНН, ПАМ се налагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения и за отстраняване и предотвратяване на вредните последици. Предоставената от закона възможност за преценка от страна на административния орган следва да бъде упражнена в рамките на закона и в изпълнение на неговата цел. Извършената контролна проверка на обект "баничарница" в курортно място и в активен летен сезон, в обеден час, както е извършената в случая проверка на 05.07.17 г. в 11.45 ч., е възможно да доведе до инцидентно неспазване на фискалната дисциплина с неиздаване на фискален бон за покупка на баница на стойност 1.30 лв., в какъвто смисъл са обясненията дадени от жалбоподателя. Липсата на доказателства за предишни нарушения, както и липсата на доказателства за неизплатени публични задължения, водят до извод за инцидентно нарушение - пропуск да се издаде фискален бон и наложената ПАМ "запечатване на търговския обект за срок от 30 дни" именно в този активен летен сезон е довело до несъразмерност между нарушението и наложената ПАМ. Обосновано в тази връзка решаващият състав е осъществил преценка на съответствието на наложената ПАМ с целта на закона, с оглед спецификата на конкретната хипотеза. Препятстването на възможността за извършване на търговска дейност не само засяга значително правната сфера на търговеца, но и осуетява генерирането на приходи, а от там и данъци за бюджета. След като нарушението е констатирано за първи път и не е установено от него да са произтекли определени вредни последици чрез укриване на приходи, налагането на ПАМ за така определения срок не би могло да се определи като съразмерно по смисъла на чл. 6 от АПК. Съгласно ал. 2 от същата норма, административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, а ал. 5 сочи, че административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Като се съпостави защитата на обществения интерес и налагането на адекватни на нарушението мерки, се налага извода, че оспорената заповед не е съобразена с целта на закона като това е основанието обуславящо крайния извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност и отмяна на процесната заповед. Първоинстанционният съдебен състав е постановил правилно решение като краен резултат, което следва да бъде оставено в сила по изложените по-горе мотиви. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение

Цитирани разпоредби

1