Решение № 7120 от 14.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2780/2015 г.

Решение № 7120 от 14.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2780/2015 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на М. С., подадена чрез юрк. Янкова срещу решение № 560 от 16.01.2015 г., постановено по адм. дело № 1040/2013 г. по описа на Административния съд - В. Т., с което по жалба на "К. - Б." АД е отменено Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) № 1 от 4.09.2013 г. на и. д. началник на М. С., потвърдено с Решение № 552 от 1.11.2013 г. на директора на А. М. гр. С. и М. С. е осъдена да заплати на "К. - Б." АД разноски по делото в размер на 680 лв. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно е приел, че ЕАД е подадено от лице без представителна власт, в следствие на което не е извършено деклариране на процесните стоки, тъй като по делото е представено пълномощно, с което дружеството упълномощава "М и М М. и М. БГ" ООД, а лицето подало ЕАД - Б. Я. е техен служител. От заключението по назначената експертиза се доказва, че изделието трябва да бъде класирано в код по КН 7307 93 19 като други тръбни съединителни елементи за челно заваряване, от стомана, чийто най-голям външен диаметър не превишава 609.6 мм. Иска да бъде отменено обжалваното решение. Не претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "К. - Б." АД не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение е отменено ППСПДВ № 1 от 4.09.2013 г. на и. д. началник на М. С., потвърдено с Решение № 552 от 1.11.2013 г. на директора на А. М. гр. С. и М. С. е осъдена да заплати на "К. - Б." АД разноски по делото в размер на 680 лв. За да постанови спорното решение административният съд е приел, че лицето подало ЕАД - Б. Я. е било без представителна власт по отношение на "К. - Б." АД, поради което не е имало право да подава митническата декларация. Съдът е посочил, че Решение за промяна на тарифен номер № К47/0046/11.07.2013 г. е връчено на 23.07.2013 г. лично на пълномощника на "К. Б." АД - Б. В. (пълномощно на л. 82), като по делото не е било спорно, че решението не е обжалвано и е влязло в сила. Въпреки това първоинстанционния съд е извършил косвен съдебен контрол върху влязлото в сила решение, с което е определен нов ТАРИК на стоката по фактура № 82128 от 27.02.2013 г., позиция 1 и 2 - съединителни елементи, представляващи метални Т - образни тройници с дължина съответно - 74 мм и 40 мм. Същите са класирани в код по ТАРИК 7307 93 19 99, като е определен и нов код по ТАРИК на стоката по фактура № 82128 от 27.02.2013 г., позиция 3 - съединителни елементи, представляващи Г - образни съединителни елементи - колена. Същите са класирани в код по ТАРИК 7307 93 11 99. Въз основа на изложеното митническия орган е приел, че дружеството следва да заплати дължимата разлика за мито в размер на 10 044.52 лв. и ДДС в размер на 2 008.91 лв. Съдът е обсъдил представените по делото доказателства и заключението на вещото лице по СТЕ и въз основа на тях е приел, че стоките съответстват на посочените в декларацията от дружеството и правилно са декларирани от "К. - Б." АД в подпозиция и тарифен код 7322 19 90. Поради изложеното съдът е отменил спорното ППСПДВ. Решение е неправилно. Предмет на делото пред първоинстанционния съд е било ППСПДВ № 1 от 4.09.2013 г. на и. д. началник на М. С., потвърдено с Решение № 552 от 1.11.2013 г. на директора на А. М. гр. С.. На първо място, основателно е оплакването в касационната жалба за неправилност на изводите на съда за подадено ЕАД от лице без представителна власт, вследствие на което не е извършено митническо деклариране на процесните стоки. В жалбата пред административния съд "К. - Б." АД е посочил, че за осъществяване на вноса на 1.03.2013 е подадена митническа декларация и манифест на сайта на А. М. по електронен път, като след представянето на документите митнически служител не се е съгласил с вписания код по ТАРИК, поради което се е наложило подаване на нова декларация. Следователно самото осъществяване на вноса на процесните стоки от дружеството и декларирането им не е предмет на спор, а е спорно е обстоятелството правилен или не е посочения код по ТАРИК. Това обстоятелство обаче е предмет на Решение за промяна на тарифен код № К47/0046/11.07.2013 г. На второ място, спорното постановление е издадено във връзка с цитираното Решение за промяна на тарифен код № К47/0046/11.07.2013 г., в което подробно са изложени всички обстоятелства относно промяната на тарифните номера на стоките и основанието за възникналите след това дължими държавни вземания. Решението за промяна на тарифните кодове е връчено с разписка (л. 24 от делото) лично на 23.07.2013 г. на Б. В., като упълномощен представител на дружеството, което е видно и от представеното по делото пълномощно (л. 82 от делото). Пред първоинстанционния съд е наведен единствено довод, че връчването на решението за промяна на тарифния код не е редовно, но самото решение не е обжалвано, няма данни да е било обжалвано в друго производство или да е искано да бъде обявено за нищожно. Неправилно първоинстанционният съд е извършил косвен съдебен контрол върху горецитираното Решение. В това съдебно производство, което има административно правен характер, решаващият съд няма правомощия да извършва косвен съдебен контрол върху други административни актове освен обжалваното ППСПДВ. Възможността да се упражни инцидентен косвен контрол върху действителността на необжалваното Решение за промяна на тарифен номер е в противоречие и с дългогодишната практика по приложението на този институт на правото в административното правораздаване. Съдът няма право да извършва проверка относно действителността, респективно нищожността, на влязъл в сила административен акт, защото е длъжен (както и всички лица и държавни органи) да зачете неговата сила на стабилен административен акт до евентуалното му прогласяване за нищожен в отделен процес (за какъвто няма данни, че е образуван). Институтът на косвения съдебен контрол, въведен от съдебната практика, дефиниран в Решение № 78/12.07.1973 г. по гр. д. 58/73 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд като правомощия в рамките на задължението (на съда) за преценка на правопораждащите факти, съдът може да констатира нищожността на един административен акт и с оглед на това, без да го изменява или отменява, да приеме съществуването или не на определени правоотношения, намира приложение само в гражданския процес, в който има за предмет именно само граждански правоотношения, спрямо които един административен акт е възможно да представлява факт с правно значение (например правопораждащ факт). Аналогична разпоредба на чл. 17 от ГПК в процесуалните закони в областта на административното право не е налице, защото възможността съдебен контрол за действителност на административните актове е предвидена изрично като безсрочна в чл. 149, ал. 5 от АПК. Въвеждането на хипотезата за право за оспорване на административните актове с искане за обявяване на тяхната нищожност е именно поради необходимостта да бъде осигурена законност на актовете на администрацията, но и правната стабилност чрез зачитането на тяхното действие до изричното им обявяване за нищожни. Оспорването с искане за обявяване на нищожност на административните актове се разглежда от административен съд, респективно Върховния административен съд, като се подчинява на всички правила на административния процес, включително относно родова и местна подсъдност, право на участие на страните в процеса, събиране на доказателства и др. Следователно допускането на косвен съдебен контрол в административния процес би довел до пряко нарушение на основни принципи на административното правосъдие и възможност за изземване на правомощия на един съд от друг. Първоинстанционния съд е бил длъжен да се съобрази с намиращото се в административната преписка и цитирано като фактическо основание за издаване на обжалваното ППСПДВ, влязло в сила Решение за промяна на тарифен номер № К47/0046/11.07.2013 г., издадено от началника на М. С. и да изложи мотиви единствено по отношение на обжалвания пред него акт, а не да осъществява косвен контрол върху решението за промяна на тарифен номер. По изложените съображения настоящия състав намира, че обжалваното решение е неправилно и трябва да бъде отменено, а жалбата на "К. - Б." АД срещу Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) № 1 от 4.09.2013 г. на и. д. началник на М. С., потвърдено с Решение № 552 от 1.11.2013 г. на директора на А. М. гр. С. да бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основания чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение