Решение № 12580 от 27.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3163/2010 г.

Решение № 12580 от 27.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3163/2010 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Образувано е по касационна жалба на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Велико Търново срещу решение № 618 от 16.12.2009 г. по адм. д. № 669/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново, Първи състав, в частта му, с която е прогласена нищожността на Заповед № РД-18-04-109 от 9.05.2008 г. на Началника на служба по геодезия, картография и кадастър гр. Велико Търново. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответницата Мария Йорданова Видекова от гр. Разград моли решението да бъде оставено в сила. Заинтересованите страни Пламен Георгиев Николов от гр. Пловдив, Цана Йорданова Христова от с. Багалевци, Великотърновска област, Димитър Коев Маринов от гр. Белослав, Никола Симеонов Димитров от с. Багалевци, Великотърновска област и Мария Христова Николова от гр. Павликени не са взели отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост на съдебния акт. Касационната жалба е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 618 от 16.12.2009 г. по адм. д. № 669/2009 г., в обжалваната му част, Административен съд - гр. Велико Търново, Първи състав е прогласил нищожността на Заповед № РД-18-04-109 от 9.05.2008 г. на Началника на служба по геодезия, картография и кадастър гр. Велико Търново в частта й, с която на основание чл. 49 а от ЗКИР са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри на територията на поземлен имот № 02110.917.54 в с. Багалевци, Землище Тодювци, Община Елена, изработени по реда на чл. 35а от ЗКИР и приети с протокол № 08-43 от 10.04.2008 г. на служба по геодезия, картография и кадастър гр. Велико Търново. Решението в обжалваната му част е правилно и законосъобразно. По първоначалното дело е било безспорно установено, че жалбоподателката Мария Йорданова Видекова от гр. Разград е заинтересовано лице по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР по отношение на производството по издаване на Заповед № РД-18-04-109 от 9.05.2008 г. на Началника на служба по геодезия, картография и кадастър гр. Велико Търново, тъй като с Цана Йорданова Христова е съсобственик на имот, съседен на поземлен имот № 02110.917.54, който е засегнат от заповедта. Това е така защото съгласно чл. 29, ал. 1, т. 2 ЗКИР кадастралната карта съдържа поземлените имоти с границите и идентификаторите им. Несъмнено какви са границите на съседния имот е от значение за Видекова, с оглед на това, да не бъдат нарушени границите на нейния имот. Според чл. 30, ал. 2 ЗКИР кадастралният регистър на недвижимите имоти съдържа основни данни за имота; за собственика му и акта от който той черпи правото си; други вещни права върху недвижимия имот; номера на партидата на имота. Това са данни, които имат значение за собственика на съседния имот. Ето защо се преценява, че правилно първоинстанционният съд е приел, че Видекова има правен интерес от оспорване на процесната заповед в частта й досежно поземлен имот № 02110.917.54. В тази връзка съдебното решение, в обжалваната му част не е недопустимо. Административният орган твърди, че производството по издаване на Заповед № РД-18-04-109 от 9.05.2008 г. на Началника на служба по геодезия, картография и кадастър гр. Велико Търново е инициирано от Пламен Георгиев Николов от гр. Пловдив, в качеството му на инвеститор. В разпоредбата на чл. 35а ЗКИР действително се предвижда възможността кадастралната карта и кадастралните регистри да се създават и по искане на собственика или инвеститора. В случая обаче както по административната преписка, така по първоначалното дело липсват каквито и да са доказателства, че Николов има качеството на инвеститор. Подобни доказателства не се сочат и с настоящата касационна жалба. Следователно конкретното производство по създаване на кадастрална карта и кадастрален регистър е открито по инициатива на лице, което не е от кръга на изчерпателно изброените в чл. 35, ал. 1 и чл. 35а от ЗКИР, поради което е налице сериозен порок още от момента на откриването му. От назначената, неоспорена и приета като доказателство по делото съдебно-техническа експертиза се установява безспорно следното: Частичната регулация на кв. 2, засягаща УПИ I, II и III по плана на с. Багалевци е одобрена със Заповед № 712 от 19.10.1989 г. Няма категорични данни за кадастралната основа, която е послужила като подложка на тази частична регулация. Възможни са два варианта: 1.ползвана е ситуационна скица от 19.05.1980 г.; 2.ползвана е кадастрална информация от неодобрен кадастрален план от 1989 г. В първия случай частичната регулация не е изпълнена върху координирана кадастрална подложка. Следователно при тези данни не може да се даде категорично становище за точността на съвместените цифрови модели. Във втория случай имаме всички необходими атрибути като кадастрална подложка, но те не подлежат на официално ползване, тъй като плана не е одобрен. Предвид казаното по-горе изводите на съда, че поземлен имот № 02110.917.54, за който с процесната заповед е одобрена кадастрална карта и кадастрален регистър не съществува на място с материализирани граници, съобразно изискванията на закона, както и че в тази й част заповедта е нищожна поради липса на идентифициран такъв имот, са правилни. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а решението в обжалваната му част се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,