Решение № 7488 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13628/2008 г.

ВАСIII отделение07.06.2010 г.докладчик т Пенка Гетова

Диспозитив

Отменя Решение № 643 от 13.10.2008 г. на Министерския съвет на Република България в частта му, с която са отнети 12 броя кабинети от Прокуратурата на Република България (правоприемник на Окръжната следствена служба - гр. Търговище). Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

Мотиви

Решение № 7488 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13628/2008 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на директора на Окръжната следствена служба - гр. Търговище, за отмяна на Решение № 643 на Министерския съвет на Република България от 13 октомври 2008 г., с което се отнема поради отпаднала нужда от Министерството на правосъдието правото на управление върху части от имоти - публична държавна собственост, съгласно приложението и за безвъзмездното им предоставяне за управление на Министерството на вътрешните работи. В жалбата се поддържа, че с оспореното административно решение, с което е отнето от Министерството на правосъдието правото да управлява части от имоти - публична държавна собственост, съгласно приложение към т. 1 на решението - 12 броя кабинети в ОДМВР - Търговище (находящи се в РПУ - гр. Попово и гр. Омуртаг), представлява сграден фонд, предоставен за ползване на Окръжната следствена служба - гр. Търговище. Прокуратурата на Република България на основание § 111 от ЗИД на Закона за съдебната власт (ЗСВ), обн., ДВ, бр. 33 от 30.04.2009 г., е правоприемник на активите, пасивите, архива и другите права и задължения на Националната следствена служба и на окръжните следствени служби като правоприемник на правата и задълженията на Окръжната следствена служба - Търговище, поради което следва да се конституира като жалбоподател. Върховният административен съд - трето отделение, като взе предвид доказателствата по делото, прие следното: Съгласно чл. 15, ал. 2 от ЗДС Министерският съвет е компетентният орган да управлява имотите - публична държавна собственост, респективно в точно изброените в чл. 17 от ЗДС случаи да ги отнема с решение. Правното основание за издаването на оспореното решение на Министерския съвет е именно чл. 17 от ЗДС, като са отнети от Министерството на правосъдието изброените в приложението сгради и помещения и са предоставени на МВР поради отпаднала нужда. По делото са събрани многобройни доказателства във връзка с установената фактическа обстановка, обективирана в становището на Министерството на правосъдието, относно неправомерно отнемане на изчерпателно изброени помещения, в които са настанени магистрати и служители, които ще останат без работни места поради липса на други, и алтернативен вариант за компенсация на Министерството на правосъдието да придобие право на стопанисване и управление на част от сградата на дирекция "Национална полиция" - помещения за администрацията на Министерството на правосъдието. В конкретния случай и в съответствие с разпоредбите на ЗСВ и Конституцията на Република България следва да се приеме, че е налице пряко засягане на интересите и правата на органите на съдебната власт. Нарушен е основният принцип, прокламиран в Конституцията на РБ, за независимостта и обществената значимост на съдебните институции, както и на установените взаимоотношения между отделните власти. Не е отчетено и специфичното предназначение на някои от помещенията, което налага самостоятелното им използване (разпити на свидетели, обяснения по преписки и други). В конкретния случай с акт на МС се нарушават норми, скрепени с Конституцията на РБ, и се приема акт, с който безусловно се накърняват правата и интересите, престижът на съдебните институции, и затова е налице правен интерес от оспорването на решението. Вярно е, че при упражняването на правомощията си по чл. 106 от Конституцията Министерският съвет извършва разпоредителни действия с имотите - публична държавна собственост, които се ползват от държавни институции извън системата на изпълнителната власт. В даденото тълкуване на КС в решение № 14 от 12.09.1995 г. по конст. дело № 23 от 1995 г. тези разпоредителни действия представляват управленска дейност, облечена във формата на съответни актове, чрез които обекти на публичната държавна собственост се предоставят, разпределят и преразпределят на различни държавни органи. Когато с тези разпоредителни действия се засяга имуществото на други конституционноустановени органи извън системата на изпълнителната власт, МС издава едностранно актове само със съгласието на тези органи. По силата на чл. 130а, т. 2 от КРБ министърът на правосъдието управлява имуществото на съдебната власт. Това правомощие е посочено и в чл. 387 от Закона за съдебната власт. По делото липсва такова съгласие. От съдържанието на приложеното становище на МП от № 04-02-193 от 30.09.2008 г. е видно, че то не съдържа такова съгласие, каквото изисква законът. Напротив, в него е отразено, че освобождаването на помещенията ще затрудни изключително много работата на магистратите и служителите. Ето защо оспореното Решение № 643 от 13.10.2008 г. на Министерския съвет е взето в нарушение на материалноправните разпоредби и при погазване на конституционните норми, незачитане на правата и нормите, регламентиращи нормалните изисквания, необходими за работата на органите на съдебната власт, и следва да бъде отменено. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,

Цитирани разпоредби

1