Решение № 4947 от 8.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16422/2010 г.

Решение № 4947 от 8.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16422/2010 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Началник сектор София при РДНСК - Югозападен район, чрез пълномощника му - юрисконсулт Овчаров, против Решение № 3484/4.11.2010 г. по адм. дело № 2019/2010 г. на Административен съд София-град, с искане за отмяната му като недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон. Ответникът Ясен Боянов Генов редовно призован не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил Заповед № ДК-02-СО-13/12.02.2010 г. на началник сектор София при РДНСК - Югозападен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 вр. с ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж: "Магазин за плодове и зеленчуци в дворно място" находящ се в УПИ I-1, кв. 10, м. "Трета извънградска част" по плана на гр. София, като незаконосъобразна. Направени са изводи, че разпоредения за премахване строеж не е такъв, а е преместваем обект по чл. 56 от ЗУТ, поради което разпоредбата на чл. 225, ал. 1, вр. с ал. 2 от ЗУТ е неприложима, както и че е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, установени с чл. 35 от АПК. Решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. В нарушение на съдопроизводствените правила, първоинстанционният съд е възприел правно релевантните факти въз основа заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице - инж. Георги Йончев и показанията на свидетеля Стефан Георгиев, без връзка с другите доказателства към административната преписка. Съгласно чл. 202 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Тези други доказателства са писмените такива, събрани от административния орган, които имат сила и пред съда, поради което е следвало да бъдат обсъдени. Ако това беше направено, съдът щеше да констатира, че заключението на вещото лице и показанията на св. Георгиев им противоречат по основния въпрос - налице ли е строеж, по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, или не. При наличието на такова противоречие, съдът е следвало да кредитира тези доказателства, които дават най-пълно и точно описание (характеристика) на обекта, построен от ответника Ясен Генов, което да бъде съпоставимо с белезите на един строеж, по законовата дефиниция на визираната разпоредба от ДР на ЗУТ. Доказателствата съдържащи такова описание са двата констативни акта на РДНСК - София от 8.01.2010 г., чиято доказателствена сила, като официални писмени документи не е била оборена пред съда. От съдържанието им, вкл. и окомерната скица на строежа, се установява, че процесния магазин има за основи стоманобетонова плоча, с дебелина 10 см, стъпила върху ред тухлена (каменна) зидария, на около 30 см от прилежащия терен. Стените му са от газобетонови блокчета, а покрива от дървени греди с метално покритие. Това описание на магазина го определя като недвижим имот - сграда, трайно стъпила на земята, която е вид строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, противно на приетото от съда. Като такъв строеж и за извършването му, съгласно действащите към 1997 г. норми от ЗТСУ (отм.) и ППЗТСУ (отм.) са се изисквали строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, с каквито извършителят не разполага. Поради това същият попада в хипотезата на незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, даваща основание на касатора да издаде процесната заповед за премахването му. Поради изложеното обжалваното решение е постановено и в нарушение на материалния закон. В случая е без значение, че за процесния обект е имало одобрен типов проект за павилион, въз основа на издадена виза от 1993 г., тъй като на място изградения магазин не съответства на тези книжа и следва да се счита за новосъздаден строеж. Следователно касационната жалба, в частта й, с която се претендира неправилност на обжалваното решение, се явява основателна, от което следва отмяната му и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, следва да се постанови друго, с което жалбата на ответника Ясен Генов срещу заповед № ДК-02-СО-13/12.02.2010 г. на началник сектор София при РДНСК - Югозападен район бъде отхвърлена, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, върховният административен съд, второ отделение,