Решение № 8872 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15543/2018 г.

ВАСVI отделение12.06.2019 г.докладчик т Росен Василев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 439 от 2.11.2018 г. по адм. дело № 268/2018 г. на Административен съд Смолян. ОСЪЖДА от А. Зотев, ЕГН [ЕГН], [населено място], [община], [област], да заплати на Териториално поделение на Национален осигурителен институт– Смолян сумата в размер на 100 /сто/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 8872 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15543/2018 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от А. Зотев, от [населено място], [област], подадена чрез пълномощника адвокат Е. Радева против решение № 439 от 2.11.2018 г. по адм. дело № 268/2018 г. на Административен съд Смолян, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 1012-20-103#1 от 30.08.2018 г. на директора на ТП на НОИ-Смолян, с което са оставени в сила разпореждане № 204-00-222-2 от 17.07.2018 г. на ръководител на осигуряване за безработица, разпореждане № 204-00-222-3 от 17.07.2018 г. на ръководител на осигуряване за безработица и разпореждане № 204-00-222-4 от 17.07.2018 г. на ръководител на осигуряване за безработица, и са присъдени разноски. В жалбата се поддържат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения изложени в жалбата и в съдебно заседание се иска отмяна на решението и отмяна на административния акт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – директора на ТП на НОИ - Смолян, чрез процесуалния представител юрисконсулт Петкова изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество – за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд–Смолян е решение № 1012-20-103#1 от 30.08.2018 г. на директора на ТП на НОИ-Смолян, с което са оставени в сила разпореждане № 204-00-222-2 от 17.07.2018 г. на ръководител на осигуряване за безработица, разпореждане № 204-00-222-3 от 17.07.2018 г. на ръководител на осигуряване за безработица и разпореждане № 204-00-222-4 от 17.07.2018 г. на ръководител на осигуряване за безработица, и са присъдени разноски. С разпореждане № 204-00-222-2 от 17.07.2018 г. на ръководител на осигуряване за безработица при ТП на НОИ-Смолян е отменено разпореждане № 204-00-222-1 от 25.05.2016 г. на ръководител на осигуряване за безработица при ТП на НОИ-Смолян, с което на А. Зотев е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 11.05.2016 г. до 10.11.2016 г. в размер на 66. 35 лв. дневно с мотива, че лицето не е упражнявало трудова дейност съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО и не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. С разпореждане № 204-00-222-3 от 17.07.2018 г. на ръководител на осигуряване за безработица при ТП на НОИ-Смолян е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица на Зотев със същия мотив. С разпореждане № 204-00-222-4 от 17.07.2018 г. на ръководител на осигуряване за безработица при ТП на НОИ-Смолян е разпоредено Зотев да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за времето от 11.05.2016 г. до 10.11.2016 г. в размер на 8559. 15 лева. Съдът е приел, че с оглед на събраните доказателства не е доказано Зотев да е упражнявал дейност съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО и същият не е осигурено лице съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО. Решението е правилно. По делото е установено от фактическа страна, че на 3.05.2016 г. е сключен трудов договор между ЕТ "Ю. Хаджиева" [населено място] [област] като работодател и А. Зотев като работник на длъжност "продавач консултант и управител на хранителен магазин" в с. Върбина, общ. Мадан при месечно възнаграждение от 2400. 00 лева. Договора е за неопределено време с 6 месечен изпитателен срок в полза на работодателя. Със заповед № 14 от 11.05.2016 г. трудовото правоотношение между ЕТ "Ю. Хаджиева" и Зотев е прекратено считано от 11.05.2016 г. От саморъчно написано и подписано писмено обяснение от 18.01.2018 г. на Ю. Хаджиева е установено, че лицето А. Зотев не е работило във фирмата. В допълнително писмено обяснение от 25.01.2018 г. Ю. Хаджиева е посочила, че положените подписи върху трудови договори и заповеди не са нейни. Същите обстоятелства са отразени и в констативен протокол № КП-5-20-00367723 от 25.01.2018 г. Със заявление от 12.05.016 г. Зотев е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО. В заявлението е посочил, че правоотношението с ЕТ "Ю. Хаджиева" е прекратено считано от 11.05.2016 г. С разпореждане № 204-00-222-1 от 25.05.2016 г. на ръководител на осигуряване за безработица при ТП на НОИ-Смолян на Зотев е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 11.05.2016 г. до 10.11.2016 г. в размер на 66, 35 лева дневно. След извършена проверка с разпореждане № 204-00-222-2 от 17.07.2018 г. на ръководител на осигуряване за безработица при ТП на НОИ-Смолян е отменено разпореждане № 204-00-222-1 от 25.05.2016 г. с мотива, че лицето не е упражнявало трудова дейност съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО и не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. С последващо разпореждане № 204-00-222-3 от 17.07.2018 г. на ръководител на осигуряване за безработица при ТП на НОИ-Смолян е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица на Зотев със същия мотив. С последващо разпореждане № 204-00-222-4 от 17.07.2018 г. на ръководител на осигуряване за безработица при ТП на НОИ-Смолян е наредено на Зотев да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за времето от 11.05.2016 г. до 10.11.2016 г. в размер на 8559, 15 лева главница и 1624, 16 лева дължима лихва. Трите разпореждания са оспорени пред директора на ТП на НОИ-Смолян, който с решение № 1012-20-103#1/30.08.2018 г. е отхвърлил жалбата срещу тях. Първоинстанционният съд е анализирал събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и е направил обосновани изводи относно фактическата обстановка и приложимите към спорните правоотношения материалноправни норми. Не се констатира съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Не е нарушение на закона обстоятелството, че в едно производство административния орган се е произнесъл по три на брой разпореждания на ръководител на осигуряване за безработица при ТП на НОИ-Смолян. Самите разпореждания са свързани по между си и не съществува процесуална пречка да бъдат разгледани в едно административно производство. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. В случая пред първоинстанционния административен съд жалбоподателят Зотев не е провел пълно и главно доказване на относимия доказателствен факт, че реално е осъществявал трудова дейност като "продавач консултант и управител на хранителен магазин" в с. Върбина, с месечно възнаграждение от 2400 лева. След като Зотев не е упражнявал дейност в ЕТ "Ю. Хаджиева", правилно и законосъобразно ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Смолян е отказал отпускане на парично обезщетение за безработица и е постановил разпореждане за възстановяване на недобросъвестно получените суми. В случая жалбоподателя не е упражнявала трудова дейност съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО и не е осигурено лице по смисъла на пар. 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Наличието на трудов договор не е достатъчно условие за възникване правото на обезщетение за безработица, а е необходимо лицето реално да е осъществявало трудова дейност. Защитими са само трудови и осигурителни права, които реално са възникнали. Процесните разпореждания са издадени след събиране на необходимата информация, даваща основание да се стигне до извод, че Зотев не е полагал труд във фирмата на ЕТ "Ю. Хаджиева", което изключва качеството му на осигурено лице имащо право да получи парични обезщетения за безработица. Съгласно § 1, т. 3 ДР на КСО "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1. Неоснователни са наведените оплаквания, че след като Зотев не е работил, той е получавал добросъвестно процесните осигурителни плащания. Разпоредбата на чл. 114, ал. 1 КСО изрично изисква недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания да се възстановят от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Текстът на чл. 114, ал. 3 КСО предвижда за възстановяване на сумите по ал. 1 и 2 длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, да издаде разпореждане, което подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му. В тези случаи не се съставя ревизионен акт за начет по чл. 110, ал. 1. Разпорежданията се връчват на лицата по реда на чл. 110, ал. 4. По изложените съображения първоинстанционният съд е достигнал до обосновани и правилни изводи за законосъобразност на оспорения административен акт. Не са налице твърдените касационни основания за отмяна. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Във връзка с изхода на спора пред настоящата инстанция, в тежест на ответника следва да бъдат поставени заявените от касатора разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които съгласно изискванията на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ възлизат на сумата от 100, 00 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1