Решение № 10270 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11809/2012 г.

Решение № 10270 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11809/2012 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началник на Сектор "Досъдебно производство" при ЗРУП-СДВР, против решение № 4057 от 16.07.2012 г., постановено по адм. д. № 4429/2012 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да се отмени. Ответникът - Светослав Василев Палов, чрез процесуалния си представител - адв. Дончева, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София град е отменил заповед с рег. № 185/23.04.2012 г. на Началник на Сектор "Досъдебно производство" при ЗРУП-СДВР, с която на оспорващия Палов е наложено дисциплинарно наказание "мъмрене" за срок от един месец. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Дисциплинарното наказание е наложено за това, че на 21.03.2012 г. Павлов се е явил на работа между 08,37 и 08,38 часа, вместо в 08,30 часа, когато е началото на работното време - извършено е нарушение чрез неизпълнение на заповед рег. № 18169/26.10.2009 г. на директора на СДВР, относно разпределението на работното време. Със Заповед, рег. № 150/27.03.2012 г., отново на Началник на Сектор "Досъдебно производство" при ЗРУП-СДВР - при същите материално правни предпоставки, за същото дисциплинарно нарушение - Палов е санкциониран за, това че на същата дата - 21.03.2012 г. Палов е пристигнал на работа, макар и в друг времеви интервал - 08,32-08,33 часа, вместо в 08,30 часа, за което не е уведомил прекия си ръководител. Следователно за едно и също нарушение на Палов са наложени две еднакви наказания - порицание. Съгласно правило на чл. 226, ал. 2 от ЗМВР за едно и също дисциплинарно нарушение може да се наложи само едно дисциплинарно наказание. Нормата е императивна и нарушението й води до незаконосъобразност на оспорената заповед поради противоречието й с материалния закон. Доводите на касатора, че не са налице две наказания за едно и също деяние, тъй като само едната заповед е връчена на Палов са неоснователни. Фактическите основания за издаване на двете заповеди са едни и същи, установени са с една и съща докладна записка с рег. № 12438 от 21.03.2012 г. Първоначално производството е образувано по жалба на две лица - Светослав Сашев Николов и Светослав Василев Палов. Вторият е адресат на заповедта, но същата е връчена на първия. След изрично уточнение на ответника, че оспорената заповед касае единствено Светослав Палов, съдът оставил без разглеждане жалбата на Николов и прекратил производството по нея. Определението като необжалвано е влязло в сила. Посоченото нарушение при издаване на оспорената заповед е самостоятелно основание за отмяната й като незаконосъобразна, поради което в случая не следва да се обсъжда дали при издаване на акта са спазени административно производствените правила и дали служителят е извършил описаното в заповедта нарушение на служебната дисциплина т. е. дали спрямо него е осъществен фактическият състав за налагане на дисциплинарното наказание. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора касатора следва да заплати на ответника сумата 400 лева разноски за тази инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,