Решение № 227 от 9.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 53676/2015 г.

Решение № 227 от 9.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 53676/2015 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Геника Михайлова Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. До касационно обжалване е допуснато решение № 1370/26.06.2015 г. по гр. д. № 1370/2015 г., в частта, с която Софийски апелативен съд, потвърждавайки решение № 18 795/03.12.2014 г. по гр. д. № 13 068/2013 г. на Софийски градски съд, отхвърля иска на И. И. П. срещу ЗК "Л. И." с правна квалификация чл. 226, ал. 1 КЗ за сумата 170 000 лв. - обезщетение в репарация на неимуществените вреди поради смъртта на З. С. З. от 01.02.2013 г. С определение № 471/05.10.2016 г. по настоящото дело касационният контрол е допуснат за проверка на правилността на въззивното решение при основанията на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по следните материалноправни въпроси: 1. За да възникне вземането за обезщетение на неимуществени вреди при смърт от непозволено увреждане в полза на отглежданото дете, необходимо ли е да е имало процедура по осиновяване или поне намерение на отглеждащия да я иницира? и 2. Навършеното пълнолетие на отглежданото, но неосиновено дете към смъртта на отглеждалия го, изключва ли вземането за обезщетение на неимуществени вреди при смърт от непозволено увреждане? Касаторът се оплаква, че в решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Д. е, че въззивният съд е обусловил възникването на вземането от предпоставки, които от чл. 226 КЗ, вр. чл. 45 и чл. 52 ЗЗД не произтичат: положителна - висяща процедура по осиновяването на касатора от починалия при смърт от непозволено увреждане и отрицателна - ненавършеното пълнолетие на касатора към датата на смъртта. Претендира разноските по делото. Ответникът ЗК [фирма], ответник и по касационната жалба, възразява, че решението е правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за представителството пред трите инстанции. По въпросите, по които касационният контрол е допуснат, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че вземането за обезщетение на неимуществени вреди от непозволено увреждане поради смърт на лицето, отглеждащо или отгледало увреденото лице възниква, когато смъртта прекъсва дълбока и силна емоционална връзка с починалия. Неприключилата процедура за осиновяване, неосъщественото намерение на починалото лице да я иницира, навършеното пълнолетие на увреденото лице към датата на смъртта при непозволено увреждане са обстоятелства, които съдът е длъжен да съобрази при определяне размера на обезщетението (чл. 52 ЗЗД). Те са от значение за съдържанието, а не за основанието на деликтното вземане. Мотивите, при които настоящият състав на Върховния касационен съд намира за правилна практиката с решение № 1881/14.10.2014 г. по гр. д. № 1110/2014 г. на Софийски апелативен съд, което съответства на дадените отговори, а за неправилно обжалваното решение, са следните: Още преамбюлът на Конституцията на Република България прогласява като върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност. Тълкуването на текстовете на чл. 45 и чл. 52 ЗЗД следва да започне от тук, защото правото на лична свобода и неприкосновеност основният закон въздига в основно конституционно право на всеки гражданин (чл. 30, ал. 1 КРБ). Непосредственото действие на Конституцията, предвидено в чл. 5, ал. 2, е гаранция за тези права. Правото на лична неприкосновеност е засегнато не само, когато противоправният акт уврежда телесния интегритет (физическото здраве) на увреденото от деликт лице, но и когато засяга неговата психика. Интервенция върху психиката има, тогава когато противоправния акт делинквентът извършва в пряко съприкосновение с увреденото лице. Интервенция върху психиката има и тогава когато противоправния акт делинквентът извършва, причинявайки смърт и така разрушава емоционална връзка между починалия и друго лице, с което делинквентът не е влизал в съприкосновение. И в двете хипотези пряко засегнато от деликта е лицето, понесло душевните страдания. И в двете хипотези противоправността на акта се проявява в нарушеното от делинквента конституционно установено право на лична неприкосновеност. И в двете хипотези гражданскоправната санкция на противоправното виновно поведение на делинквента се изразява във възникване на вземане за обезщетение на неимуществените вреди (чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД).