Решение № 4170 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7227/2018 г.

Решение № 4170 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7227/2018 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Мастер Стийл Профайлс" АД в несъстоятелност, подадена чрез процесуалния му представител адв. С. Х., против решение № 672 от 23.03.2018 г., постановено по адм. дело № 1095/2017 г. по описа на Административния съд–П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-16001615005334-091-001/27.09.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП –П., потвърден с Решение № 141/20.03.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – П. на при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изтъкнати доводи, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, което съставлява отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Касаторът моли да се отмени решението на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - директорът на дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП чрез процесуален представител в представен писмен отговор и в с. з. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 21 218 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е допустима, тъй като е предявена от страна по делото и в срок. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата срещу ревизионният акт, с който допълнително е начислен през м. 09/2014 г. ДДС в размер на 2 334 688, 41 лв. с прилежащи лихви в размер на 463 698, 30 лв.; допълнително е начислен през м. 12/2014 г. ДДС в размер на 152 850, 01 лв. с прилежащи лихви 26 441, 40 лв. и са начислени лихви за несвоевременно внасяне на декларирания ДДС за внасяне по СД по ЗДДС в размер на 918 468, 81 лева. За да отхвърли жалбата против РА първоинстанционният съд е приел, че същият е валиден акт, издаден от компетентен орган като при издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е приел, че са били налице предпоставки за провеждане на ревизия по особения ред и за формиране на данъчна основа за облагане по ЗДДС на РЛ по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, поради което и при наличие на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК в производството по обжалване на РА фактическите констатации в него се смятат верни до доказване на противното – чл. 124, ал. 2 ДОПК. При ревизията е констатирано, че ревизираното дружество е установило липси на стоково материални запаси /СМЗ/, които възлизат на 21 700 440, 29 лв. Начислено е ДДС /в размер на 2 608 058, 44 лв. / само за установени липси на стоки на стойност 13 040 292, 20 лв. За останалите установени липси на СМЗ на стойност 8 660 148, 09 лв. /21 700 440, 29 лв. - 13 040 292, 20 лв. / не е начислен ДДС, тъй като според РЛ за тези стоки е изтекъл 5-годишен давностен срок от датата на ползване на данъчен кредит за същите. Наред с горното за данъчен период м. 12/2014 г. ревизията е установила факти и обстоятелства, свързани с неначислен в пълен размер ДДС при прекратяване регистрацията на ревизираното дружество по ДДС на налични ДМА, за които задълженото лице е ползвало правото на приспадане на пълен данъчен кредит при тяхното закупуване в съответния данъчен период, довело до допълнително начисляване на ДДС в размер на 227 675, 78 лева. В обжалваното решение съдът е приел, че не е установено по безспорен начин налице ли е липса на СМЗ или това е стойностна разлика в резултат на неправилно изписване на стоки или на неотчетени приходи от продажби. За недоказани са приети твърденията на жалбоподателя, че стоките формиращи салдата по артикули черни и цветни метали към 1.01.2010 г. /няколко хиляди броя артикули/ са именно тези, за които намира приложение разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, тъй като не е установена идентичност на данните, посочени в списъка на артикулите за отписване по давност и аналитичния журнал по артикули н сметка 304 за периода от 1.01.2010 г. до 30.09.2014 г. Административният съд е стигнал до извод, че правилно и законосъобразно органите по приходите са определили по реда на чл. 122 ДОПК продажната стойност на установените липсващи стоки /данъчна основа за облагане/, за която е начислен ДДС, както и са начислили допълнително ДДС за м. 12/2014 г. за имоти, които не са отразени в Протокол-опис за начисляване на данък върху добавена стойност по чл. 111 от ЗДДС при прекратяване на регистрацията по ДДС на ревизираното дружество. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице основанията, посочени от касатора. В ревизионното производство приходните органи са спазили процедурните правила, вкл. и процедурата по чл. 122-124 ДОПК при започване и провеждане на ревизия по особения ред. Не е нарушавано правото на защита на ревизираното лице. Не са основателни твърденията на касатора за липса на основания за облагане по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК и оттам за неприложимост на презумпцията за вярност на фактическите установявания в РД и РА. Въз основа на данни, получени при извършените насрещни проверки на трети лица /членовете на комисиите за извършване на инвентаризация/ и извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства, сочещи на съществени пропуски при документиране резултатите от инвентаризацията на складови бази П., В. Т. и Б. и магазини, приходните органи са приели, че не е представена счетоводна отчетност съгл. ЗСч. Това е достатъчно и съставлява индиция за наличие на основания по чл. 122, ал. 1 ДОПК по смисъла на чл. 124, ал. 2 ДОПК. При извършената ПУФО от приходните органи е констатирано, че в дневника за продажбите за м. 9. 2014 г. и СД по ЗДДС са отразени 3 бр. протоколи за отразени липси при извършени инвентаризации в складови бази П., В. Т. и Б. и магазини. Установените липси на СМЗ възлизат на 21 700 440, 29 лв., като ДДС е начислен само за установените липси на стоки на стойност 13 040 292, 20 лв. За останалите установени по инвентаризационен опис и сравнителна ведомост липси на стоки на стойност 8 660 148, 09 лв. не е извършена корекция съгл. чл. 79 от ЗДДС. Правилно е приел съда, че за да се приложи разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 3 от ЗДДС в редакцията ДВ бр. 101 от 2013 г., при инвентаризацията следва да е извършена съпоставка от задълженото лице на установените резултати и сравняването им със счетоводните данни като бъде изследвано дали това несъответствие се дължи само на липси или и на неотчетени приходи от продажби. Следва да е извършен анализ на това как е формирана стойността на салдата на счетоводни сметки от група 30, който е от съществено значение с оглед правилното определяне размера на данъка. В случая от РЛ не са представени доказателства, които да показват извършено изследване, анализ и обосноваване на размера на ползвания от лицето данъчен кредит, така също и уточняване идентичността на стоките, за чието придобиване е ползван данъчен кредит и тяхната съпоставка с идентичността на липсващите стоки. Не е уточнено налице ли са данни за бракуване или промяна предназначението на стоките по вид и количество. Непредставянето на доказателства, удостоверяващи по безспорен начин наличие на обстоятелства, довело до липси на въпросните стоки, които в описите за извършената инвентаризация към 30.09.2014 г. не са посочени като налични водят до извод за правилност на РА в частта на допълнително начислен ДДС в размер на 2 334 688, 41 лв. Правилни са изводите на съда и по отношение допълнително начисления ДДС в размер на 227 657, 78 лв. на основание чл. 111, ал. 1 ЗДДС. При административното обжалване решаващият орган е извършил проверка на данните декларирани от дружеството в дневниците за покупки по ЗДДС за периода от годината на придобиване /начало на ползване на съответния актив, станал предмет на допълнително облагане, до датата на дерегистрация към дружеството по ЗДДС/. По отношение на допълнително обложената от органите по приходите Административна сграда Б. е установено, че е закупена в резултат на публична продан от ЧСИ, ДДС е приспаднат през м. 9/2014 г. За имот Хале Б. е установено, че е закупена чрез публична продан от ЧСИ и е приспаднат данъчен кредит през м. 11/2011 г. След като изискването на нормата на чл. 111, ал. 1 ЗДДС е за наличните активи към датата на дерегистрация ДДС да е дължим само при условие, че за същите е приспаднат данъчен кредит обоснован е извода на съда, че правилно е приложена процесната норма и допълнително е начислен ДДС през м. 12//2014 г. за имоти Административна сграда Б. и Хале Б.. С оглед изложеното, решението е правилно постановено, не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на приходната администрация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, каквото се дължи и за настоящата съдебна инстанция съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК в размер на 21 218 лв., изчислено по чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,