Решение № 5158 от 11.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2413/2013 г.

Решение № 5158 от 11.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2413/2013 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Мирослав Михайлов Баев, от с. Първенец, чрез неговия пълномощник, срещу решение № 2691/12.12.2012 г. по адм. д. № 3508/2011 г. на Административен съд Пловдив. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба - началникът на РДНСК-ЮЦР-Пловдив чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от касатора срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-416/13.07.2011 г. на началника на РДНСК-ЮЦР, с която му е наредено да премахне незаконен строеж "реконструкция и надстройка на южната част на двуетажна масивна сграда, находящ се в УПИ ХIII-614, кв. 48, по плана на с. Първенец." С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Касае се за строеж, извършен според изявленията на жалбоподателя през 2010 г. като основен ремонт. За извършения строеж не са налице строителни книжа - разрешение за строеж и одобрен инвестиционен проект, поради което като е постановил премахването му, административният орган е приложил материалния закон правилно. Така постановеното решение е законосъобразно. За да постанови извода си, съдът е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност и съотносимост, като приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че извършеното представлява изграждане на трети мансарден етаж /подпокривен/. Настоящата инстанция намира, че авторството на строежа е безспорно установено в лицето на касатора. В този аспект представената писмена декларация противоречи с изявленията на самия жалбоподател, както и на останалите писмени доказателства- жалбоподателят е собственик от 2009 г., а строежът е извършен през около 2010 г. Строежът е индивидуализиран, а разминаванията между заключението на вещото лице и скицата в констативния протокол са незначителни. Изградено правилно е квалифицирано като строеж, а не като ремонт или поправка на покрива. За изграденото липсват строителни книжа. Тези обстоятелства сочат на незаконен строеж. Тази му характеристика е основание за административния орган за издаде заповед със съдържание като оспорената, която е годна да предизвика правната последица премахване. Тя не може да бъде преодоляна, тъй като строежът е извършен през 2010 г. и не може да се приеме за търпим. Предвид изложеното, като е приел оспорения административен акт за валиден и законосъобразен такъв, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми, поради което решението като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение