Решение № 4173 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16362/2011 г.

Решение № 4173 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16362/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на здравеопазването чрез процесуален представител, против Решение № 14249/03.11.2011 г., постановено по адм. д. № 868/2011 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), 3-членен състав. В жалбата са наведени касационни оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Сдружение "Център за защита правата в здравеопазването" чрез изпълнителния директор релевира доводи за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от ВАП дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна за процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна поради следното: С обжалваното решение, по оспорване на Сдружение "Център за защита правата в здравеопазването", поради противоречие с норми от по-висока степен - чл. 2 във. вр. с чл. 81 и чл. 82 от Закона за здравето (ЗЗ) и на чл. 262, ал. 4, т. 3 и т. 4 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ) са отменени разпоредите на: чл. 2, ал. 4, в частта "и в съответствие с осигурените в бюджета на министерството на здравеопазването средства", чл. 9, ал. 2, чл. 10, ал. 4, чл. 11, ал. 2 в частта "и в съответствие с осигурените в бюджета на Министерството на здравеопазването средства", чл. 27а, ал. 1, в частта "и осигурените в бюджета на Министерството на здравеопазването средства", чл. 5, т. 3 и т. 4, чл. 23, ал. 6 от Наредба № 34/25.11.2005 г. за реда за заплащане от републиканския бюджет на лечението на българските граждани за заболявания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на Министъра на здравеопазването. В останалата част оспорването е отхвърлено. Понастоящем се твърди, че първоинстанционният състав позовавайки се на влезлият в сила на 31.03.2009 г. Позитивен лекарствен списък (ПЛС) неправилно и необосновано е отменил (извън чл. 2, ал. 4 в частта "и в съответствие с осигурените в бюджета на министерството на здравеопазването средства") разпоредби, които са приети с изменения, обн. в ДВ бр. 63 от 13.08.2010 г., а именно: чл. 9, ал. 2, чл. 10, ал. 4, чл. 11, ал. 2 в частта "и в съответствие с осигурените в бюджета на Министерството на здравеопазването средства", чл. 27а, ал. 1 в частта "и осигурените в бюджета на Министерството на здравеопазването средства" от наредбата, тъй като ПЛС е бил неотносим към тях, а от друга страна при постановяване на решението не обсъдено направеното от министъра на здравеопазването възражение, че Законът за държавния бюджет се приема ежегодно от Народното събрание и Министерство на здравеопазването е длъжно да съобрази с него, независимо от въведените механизми за определяне на прогнозния брой болни. По отношение отмяната на чл. 5, ал. 4 от наредбата се твърди липса на визираното от съда нарушение на разпоредбите на чл. 262, ал. 4, т. З и 4 от ЗЛПХМ (преди изменението от 05.08.2011 г.). В съответствие със законовата делегация на чл. 82, ал. 1, т. 7 от 33, министърът на здравеопазването в наредбата е посочил заболяванията и реда за заплащане на лечението им със средства от републиканския бюджет, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. В списъка по чл. 2 от наредбата са конкретизирани заболяванията, съобразно международната класификация на болестите (МКБ). В съответствие с тази конкретизация е и изискването лекарствените продукти да се предназначени за лечение на заболявания, предвидени за заплащане със средства от републиканския бюджет, съгласно разрешението им за употреба, където именно се посочват заболяванията, за които един лекарствен продукт може да бъде прилаган. Решението е правилно. Тричленният състав на ВАС е извършил задълбочен и цялостен анализ на релевантните по законосъобразността на оспорените и отменени впоследствие текстове на Наредбата обстоятелства. В резултат на това е достигнал до обосновани в съответствие с приложимото право изводи. По отношение отменените разпоредби на чл. 2, ал. 4 от Наредбата в частта " и в съответствие с осигурените в бюджета на министерството на здравеопазването средства", чл. 9, ал. 2, чл. 10. ал. 4, чл. 11, ал. 2 в частта "и в съответствие с осигурените в бюджета на Министерството на здравеопазването средства", чл. 27а, ал. 1 в частта "и осигурените в бюджета на Министерството на здравеопазването средства", чл. 5, т. З и т. 4, чл. 23, ал. 6 от Наредба № 34/25.11.2005 г. за реда за заплащане от републиканския бюджет на лечението на българските граждани за заболявания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, с изключение на разпоредбата на чл. 10, ал. 2, са свързани с предоставена възможност на министъра на здравеопазването не само да определя редът на заплащане, количествата и видове лекарства, с кои лекарствени заведения да бъдат сключени договори за доставка и лечение, но и с ограничение на решенията на комисиите, които следва да бъдат съобразени с утвърдения бюджет на министерството. С оглед спецификата на социалните права, към които принадлежи и това по чл. 52, ал. 1 от Конституцията, налага по необходимост държавна интервенция за реализацията им, която в случая уредена със ЗЗдравето. В чл. 82, ал. 1 от ЗЗ са изброени предоставените медицински услуги извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани, като в т. 7 в редакция ДВ. бр. 70 от 10 Август 2004 г. е предвидено и заплащане на лечение за заболявания по ред, определен от министъра на здравеопазването. Както беше посочено по-горе именно това е законовата делегация за издаване на процесната наредба. Съгласно ал. 5 на същата разпоредба, дейностите по ал. 1, 2, 3 и 4 се финансират от републиканския бюджет и от общинските бюджети и се ползват при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването. Законовата делегация не предвижда ограничение на заплащането по ал. 1, т. 7 в рамките на бюджета на Министерството на здравеопазването. Правото на безплатно лечение на българските граждани за заболявания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване следва да бъде навременно и адекватно и е гарантирано не само от нормата на Закона за здравето, а се основава на чл. 52, ал. 2 от Конституцията на Република България. То произтича директно и пряко от нормата на чл. 35 на Хартата на основните права на Европейския съюз, на която се подчинява и управлението на здравните услуги и медицинските грижи на държавите - членки и нейните органи съгласно чл. 168, § 7 от Договора за функциониране на Европейския съюз / предишен чл. 152 от ДЕО/. Съгласно изречение второ на посочената разпоредба от хартата се изисква при определянето и осъществяването на всички политики и действия на Съюза да се осигурява висока степен на закрила на човешкото здраве. При наличие на ограничаване при закупуването на радиоактивни лекарствени продукти, радиофармацевтици, радионуклидни генератори, китове и радионуклидни прекурсори на медицински изделия и медицинска апаратура в рамките на осигурените в бюджета на Министерството на здравеопазването средства, безспорно се нарушава осигуряването на висока степен на закрила на човешкото здраве, тъй като при липса на необходимите средства предвидени в бюджета на министерството за лечението на заболяванията по чл. 2, ал. 1 и включени в списъка по чл. 2, ал. 2 от Наредбата, част от българските граждани ще останат без лечение. Задължение на МЗ е осигуряването на конституционното и законово право на пациентите, страдащи от редки заболявания да получат лечение. В правомощията на министъра на здравеопазването е провеждането на държавната политика в областта на здравето на гражданите - проучване, изследване и нормативното му уреждане, поради което е неоснователен довода в становището на ответника, че заплащането на лечението е съобразно предоставения и приет със закон за съответната година държавен бюджет. Съгласно чл. 2б ал. 5 от Наредбата до 30 юни министърът на здравеопазването сключва договор с определените от комисията по ал. 1 лечебни заведения. Съгласно чл. 30, ал. 1 от Наредбата всяко лечебно заведение - краен получател по чл. 2б, и лечебните заведения по чл. 2а, ал. 1 ежегодно до 15 юли предоставят информация съгласно приложение № 12 в Министерството на здравеопазването за броя болни от съответните заболявания за предходната календарна година, очакван брой болни и необходимите количества лекарства за следващата година. При анализа на посочените разпоредби се налага извод до който обосновано и законосъобразно е достигнал първоинстанционния съд, че Министъра на здравеопазването е предвидил ред по който да се определи необходимия брой болни и количеството лекарства за следващата година, респективно тяхната стойност, поради което не заплащането на лечението следва да бъде съобразно с предоставения и приет със закон за съответната година държавен бюджет, а обратното с оглед принципите за опазването на здравето на гражданите уредени в разпоредбите на чл. 2 от ЗЗ между които: равнопоставеност при ползване на здравни услуги; осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ, държавно участие при финансиране на дейности, насочени към опазване здравето на гражданите. Тези принципи са доразвити в чл. 81, ал. 2 от ЗЗ досежно правото на достъпна медицинска помощ между които са: своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ и зачитане правата на пациента. С приетите и оспорени разпоредби на Наредбата се ограничават правата на достъпна медицинска помощ, която съобразена с бюджета на министерството няма да бъде своевременна и достатъчна и ще наруши правото на пациент, доказал необходимостта си от лечение за заболявания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. Съгласно чл. 82, ал. 5 от ЗЗ дейностите по ал. 1, 2, 3 и 4 се финансират от републиканския бюджет и от общинските бюджети и се ползват при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването, поради което и процесните заболявания определени със списъка по чл. 2 на Наредбата се финансират изцяло от републиканския бюджет, поради което е неоснователен довода в становището на касатора, че не се нарушават правата на пациентите, тъй като лечението може да бъде осигурено и от съответното лечебно заведение. В обсъдените от съда приложения на ПЛС са включени по-голям брой лекарствени продукти от тези обединени в Приложение № 1 и № 2 на Наредба № 34. Позитивният лекарствен списък е нормативен източник на осигурителното право, издаван от административния орган по чл. 261 Закона за лекарствените продукти в хуманитарната медицина /ЗЛПХМ/, поради което вместо да приложи разпоредбата на чл. 28, ал. 3 от ЗНА и да изключи от обсъждане немотивираният проект на нормативен акт, компетентния орган е приел оспорените разпоредби за изменение на Наредбата. С оглед на изложеното оспорените разпоредби, с изключение на разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от Наредбата, в посочените им част правилно са били отменени като незаконосъобразни. В обобщен вид оспорените разпоредби, с изключение на разпоредбата на чл. 10, ал. 2 са свързани с предоставена възможност на министъра на здравеопазването не само да определя редът на заплащане, количествата и видове лекарства, с кои лекарствени заведения да бъдат сключени договори за доставка и лечение, но и с ограничение на решенията на комисиите, които следва да бъдат съобразени с утвърдения бюджет на министерството. Задължение на МЗ е осигуряването на конституционното и законово право на пациентите, страдащи от редки заболявания да получат лечение. В правомощията на министъра на здравеопазването въз основа на делегацията по чл. 82 от ЗЗ е провеждането на държавната политика в областта на здравето на гражданите - проучване, изследване и нормативното му уреждане. Действително крайни получатели на лекарствените продукти са лечебните заведения, в които се извършва лечението на пациентите. Съгласно чл. 3, ал. 1 от закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/ Лечебните заведения, без тези по чл. 5, ал. 1, се създават по Търговския закон или по Закона за кооперациите, както и като дружества по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, при спазване изискванията на този закон. Съгласно чл. 6. ал. 1 Лечебните заведения осъществяват дейността си при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването, като съгласно ал. 3 предоставят информация за извършваната от тях медицинска дейност, както и медико-статистическа информация съгласно наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана с Националния статистически институт, а съгласно ал. 5 Контролът върху лечебните заведения за спазване на стандартите по ал. 1 и изискванията по чл. 19, ал. 2 и 3 се осъществява от контролните органи, посочени в този закон, Закона за здравето и Закона за здравното осигуряване. При анализа на посочените разпоредби се налага извода, че отношенията между Министъра на здравеопазването и лечебните заведения-крайни получатели не са равнопоставени и неизпълнението от тяхна страна на нормативно определените срокове не може да рефлектира върху правата на пациентите, като се създава преграждаща правото им фикция за липса на необходимост от лекарствени продукти, доставяни по реда на тази наредба. С оглед на изложеното оспорената разпоредба като противоречаща на принципите в чл. 81. ал. 2 от ЗЗ досежно правото на достъпна медицинска помощ между които са: своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ и зачитане правата на пациента, следва да бъде отменена. Въведената фикция противоречи на нормата на ЗЗ, с което се нарушава чл. 15, ал. 2 от ЗНА, тъй като не може подзаконов нормативен акт, чрез фикция да ограничава гарантирани права на гражданите със закон и с Конституция. Първоинстанционният съд след като правилно и задълбочено е изследвал фактическата обстановка по делото, анализирал е събраните доказателства в съответствие с наведените доводи и приложимото право, правилно е установил незаконосъобразността на отменените текстове на наредбата, съответно - е отхвърлил оспорването в останалата част. Изводите на първоинстанционния съд се споделят от настоящата инстанция. Наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания по съществото им се приповтарят с доводите и оплакванията пред първата инстанция, които обосновано и правилно са обсъдени от първоинстанционния съд, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. Обстоятелството, че съдът е достигнал до изводи, различни от тези на касатора не може да се квалифицира като нарушение обуславящо неправилност на постановения съдебен акт още повече, когато тези изводи са в съответствие с фактите по делото и приложимото право. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с касационните доводи Върховният административен съд в настоящия си петчленен състав приема, че не са налице касационно отменителни основания и решението като правилно, валидно и допустимо следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия