Решение № 78 от 20.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 134/2013 г.

Решение № 78 от 20.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 134/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Срещу въззивно решение по внохд. № 222/2012 г. на Апелативен съд гр. Бургас е подадена касационна жалба от подсъдимия Р. К. Ф. В съдебно заседание жалбата, с доводи за нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК, се поддържа от защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата частично основателна, досежно приложението на чл. 78а НК. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 12.12.2012 г. постановено по внохд. № 222/2012 г. на Апелативен съд гр. Бургас е потвърдена присъда по нохд. № 1286/2011 г. на Окръжен съд гр. Бургас. С посочената присъда подсъдимия Р. К. Ф. е признат за виновен на 3.03.2003 г. в ТК "Слънчев бряг" да е извършил престъпление по чл. 123, ал. 1 НК, от което пострадал Ц. И., поради което и на посоченото основание и при условията на чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца, изтърпяването на което наказание на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години. ПО ЖАЛБАТА на подсъдимия Ф.: Доводите за съществени процесуални нарушения са за "нарушаване на установените процесуални правила за начина и пътя, по който съда следва да формира своите фактически и правни изводи...несъобразяване с основните начала в процеса, като дирене на обективната истина...комплексен анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, а не на част от него и т. н." Спорни според защитата са останали въпроси от съществено значение, а именно -защо пострадалия не е ползвал предпазен колан, какъвто е имало на обекта и имал ли е каска към момента на инцидента. Оплакванията са неоснователни. Инстанционните съдилища са събрали необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства по предвидения в НПК процесуален ред. В тази връзка по събиране на доказателства възражения не са правени, възразява се по оценката на доказателствената основа, като защитата счита, че някои от доказателствата са интерпретирани превратно или едностранчиво, а други са игнорирани. По фактите инстанционните съдилища са приели, че на инкриминираната дата подсъдимия Ф. изпълнявал функциите на технически ръководител, тъй като св. П. К., който заемал длъжността технически ръководител бил в почивка. На пострадалия и св. Е. В. била поставена задача да нивелират и заварят железобетонни панели - парапети на балконите на обекта. В изпълнение на задачата двамата работели на 13,50 м. височина на четвъртия етаж на сградата, без обезопасяване на работното място, което включвало обезопасителен колан, каска и обувки с неплъзгащи се подметки. В един момент пострадалия поискал от колегата си да премести някои от инструментите с които работели, тъй като му пречели и докато В. вършил това И. паднал от четвъртия етаж и получил увреждания несъвместими с живота. Тези обстоятелства инстанционните съдилища са приели за установени след внимателен анализ на събраните по делото доказателства. Посочено е в мотивите, кои обстоятелства от значение се приемат за установени и на коя доказателствена основа. Изводите са логични и последователни и подчинени на правилата на формалната логика. Посочено е и на кои свидетелски показания следва да се даде вяра и защо. При безпротиворечиво установените факти и закона е приложен правилно. Подсъдимия Ф. причинил по непредпазливост смъртта на Ц. И., като в качеството си на работодател, а на инкриминираната дата и на технически ръководител не осигурил безопасни условия за изпълнение на строително монтажни работи на височина 13,50 м. -престъпление по чл. 123, ал. 1 НК. Незаконосъобразни обаче са изводите за "неприложимост" на нормата на чл. 78а НК и на двете инстанционни съдилища. За времето от 3.03.2003 г. до днес /присъдата не е в сила /, са налице няколко изменения на разпоредбата на чл. 78а НК, а и на текста на чл. 123, ал. 1 НК. С изменението на Наказателния кодекс ДВ бр. 86/2005 г. в обхвата на текста на чл. 78а НК са включени непредпазливите престъпления наказуеми с лишаване от свобода до пет години, каквото е и това по чл. 123, ал. 1 НК. Съобразно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 НК това е най-благоприятния закон за дееца. Като не освободили подсъдимия от наказателна отговорност /а предпоставките за това са били налице/ с налагане на административно наказание инстанционните съдилища не са приложили закона, който е следвало да бъде приложен. Този пропуск може да бъде поправен от Върховният касационен съд съобразно ТР № 1/2011 г. на ОСНК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира жалбата на подсъдимия основателна, а постановените присъда и решение в нарушение на закона. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 2, т. 2 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение