Решение № 13440 от 20.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2673/2011 г.

Решение № 13440 от 20.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2673/2011 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Велина Петкова Стамова, в качеството й на процесуален представител на началника на митница Свиленград, срещу решение № 524 от 5.01.2011 г. по адм. дело № 553 по описа за 2010 г. на административния съд - Хасково. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се постановяване на съдебно решение по съществото на спора. Ответната страна по касационната жалба - Николай Стоянов Георгиев, едноличен търговец с фирма ЕТ "Николай Георгиев" оспорва същата като неоснователна чрез адв. Лъчезар Кръстев. Заинтересуваната страна - Националната агенция по приходите не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационна жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - Хасково е бил сезиран с жалба от Николай Стоянов Георгиев, едноличен търговец с фирма ЕТ "Николай Георгиев" срещу ППСПДВ № 18/2001 от 29.08.2001 г. на началника на митница Свиленград, потвърдено с решение № 798 от 3.09.2010 г. на директора на агенция "Митници". С него на търговеца е определено задължение за мито в размер на 10 105.00 лв., за ДДС в размер на 5 553.00 лв. и за лихва за просрочие, считано от момента на възникване на задължението - 9.06.1999 г. до окончателното погасяване на задълженията, на основание чл. 199, ал. 1, т. 5, във връзка с ал. 3, т. 3 и чл. 202, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗМ. В мотивите на съдебното решение е установена фактическата страна по спора, обсъдени са събраните доказателства по делото, възраженията на търговеца - жалбоподател, приложените правни норми и е обоснован извод за основателност на жалбата, съответно за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. По делото е безспорно, че на територията на РБългария е извършен внос на 5 269 колета захарни изделия, с получател ЕТ "Астра Самоков", като стоката е превозвана под покритието на ТИР - карнет № РХ 25487343. Тя е поставена под режим "транзит" с титуляр ЕТ "Николай Георгиев", превозвач. По повод направена проверка по реда на чл. 84 от ЗМ е констатирано, че посоченият ТИР - карнет, задействан на 29.05.1999 г., не е приключен в митница Свиленград, като от титуляра по него, превозвача на стоката, се дължат мито и ДДС общо в размер на 15 658.00 лв. Същият е бил уведомен и поканен да извърши доброволно плащане. Съдът е счел, че от доказателствата по делото по категоричен начин се установява, че едноличният търговец е страна по договора за превоз, респ. е превозвач, както и че процесният ТИР - карнет е приключен чрез измама и злоупотреба. По повод на последното обстоятелство се позовава на влязло в сила решение № 893 от 31.01.2005 г. по адм. дело № 5799 по описа за 2004 г. на ВАС, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата на АЕБТРИ срещу ППСПДВ № 9 от 25.01.2002 г. на началника на митница Свиленград относно определяне и събиране на същите публични задължения за мито и ДДС, издадено на гарантиращата асоциация, солидарен длъжник, какъвто се явява АЕБТРИ. По силата на това съдебно решение, постановено по съществото на спора, е потърсена и реализирана отговорността на АЕБТРИ, като това е станало на 21.12.2007 г., съгласно платежно нареждане от същата дата. От писмо изх. № 4414-0257 от 7.01.2008 г. на началника на митница Свиленград се установява, че митническото задължение е напълно погасено. Първоинстанционният съд се позовава на това обстоятелство, което към датата на постановяване на решението на горестоящия административен орган, а именно 3.09.2010 г., му е било известно и същият е следвало да го отчете. Приемането на противното би означавало двукратно облагане с мито и ДДС по повод на един и същ внос. Според съда с изплащането на митническото задължения на единия от солидарните длъжници се реализира претенцията на държавата и всяко друго действие, което цели търсенето му от другия длъжник се явява незаконосъобразно, съответно обжалваният пред него акт е незаконосъобразен. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Единственото касационно възражение е насочено към неправилно прилагане на материалния закон, съответно и неотчитане на характеристиката на обжалвания акт, а именно на ППСПДВ, понеже с него не само се събират публични държавни вземания, но те се определят по основание и размер. Според касатора отмяната на такъв акт води до прекратяване на изпълнително производство по отношение на дружеството - длъжник, по повод на което представя с касационната жалба разпореждане изх. № 4414-2298 от 9.12.2010 г. на публичния изпълнител при ТД на НАП - гр. Пловдив, но води също и до отпадане на основанието за събиране на публичното вземане във времето изобщо. Това касационно възражение е неоснователно. Съгласно чл. 211а от ЗМ, митническите задължения и други публични вземания се установяват с постановление за принудително събиране на публични държавни вземания, издадено от началника на митницата, в чийто район е възникнало неплатено в срок задължение. Следователно възраженията досежно дължимостта на вземането могат да бъдат направени и следва да бъдат разгледани в производството по обжалване на ППСПДВ, независимо дали то се предхожда от решение по чл. 220 от ЗМ. Спорът за наличие или липса на правно основание за възникване на вземането представлява спор и за дължимостта му. В процесния случай правилно съдът е отчел обстоятелството, че вземането за мито и за ДДС е погасено, поради изпълнението му, макар и от другия, солидарен длъжник, като това е станало по време на висящо административно производство, още повече, че обжалването по административен ред представлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата при съдебното обжалване. Горестоящият административен орган е следвало при спазване на принципа за процесуална икономия да съобрази обсъждания факт, след като същият е настъпил преди издаване на неговия акт, макар и след издаване на процесния акт. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат на касатора, а такива от ответната страна по касационната жалба не са поискани. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение