Решение № 5059 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10657/2010 г.

ВАСI отделение11.04.2011 г.докладчик т Панайот Генков

Диспозитив

Оставя в сила решение № 1517 от 13.07.2010 г. по адм. дело № 95/2010 г. на Административен съд - Варна, I отд., първи състав. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 5059 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10657/2010 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Окръжен кооперативен съюз гр. Шумен, подадена чрез председателя Светла Анастасова, срещу решение № 1517 от 13.07.2010 г. по адм. дело № 95/2010 г. на Административен съд - Варна, I отд., първи състав, с което е отхвърлена жалбата на Кооперацията против РА № 270900263/30.10.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Шумен, потвърден с решение № 777 А/29.12.2009 г. на и. д. директора на Дирекция на "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя за д. п. м. 07 и м. 08.2008 г. са определени допълнителни данъчни задължения в резултат на непризнат данъчен кредит по ЗДДС общо в размер на 10067,70 лв. и лихви за просрочие в размер на 1620,76 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения подробно изложени в жалбата касаторът моли да бъде отменено решението на АС - Варна и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен РА. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП не излага становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по същество на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За отхвърли жалбата на Кооперацията против РА, административният съд е установил следното: С процесния РА органът по приходите е приел, че не е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и на основание чл. 70, ал. 5, във вр. с чл. 6 и чл. 25 от ЗДДС е отказал правото на приспадане на данъчен кредит за д. п. м. 07.2008 г. и д. п. м. 08.2008 г. по 5 бр. фактури, издадени от "Крейс Топ Стил" ЕООД. Съдът е приел, че правилно в случая не е признато право на данъчен кредит на кооперацията, тъй като не е доказано наличието на реална доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Констатирано е, че по делото не са представени договори за доставка на фактурираните билки, както и доказателства относно произхода на стоката, техническата и материалната обезпеченост на доставчика - наличие на складова база и пр. Във връзка с твърдението на жалбоподателя, че транспорта на билките е осъществен от доставчика, съдът е приел, че същото е недоказано, предвид липсата на доказателства в тази насока - не са представени пътни листи, товарителници и др. Липсват и документи доказващи реалното предаване на въпросната стока - билки, а именно приемо-предавателни протоколи между доставчика и получателя на стоката. По делото е приета СИЕ, като вещото лице е извършило проверка само на документите от административната преписка и на представените документи от счетоводителя на кооперацията. Експертизата е установила, че процесните билки са заприходени количествено и стойностно по сч. с/ка 304/4 "Стоки", както и че по доставките с процесните фактури са осчетоводени плащания в брой и преводни нареждания на дължимия ДДС и по счетоводни документи на жалбоподателя билките са платени на доставчика "Крейс Топ Стил" ЕООД. Съдът е приел, че заключението на СИЕ не доказва главния по делото факт, а именно прехвърляни ли са реално стоки от страна на "Крейс Топ Стил" ЕООД на Кооперация "Окръжен кооперативен съюз". Не става ясно дали заприходените билки са точно тези, които са продадени на жалбоподателя от доставчика по процесните фактури. Не е доказано в хода и на съдебното обжалване, че прекият доставчик "Крейс Топ Стил" ЕООД е придобил право на собственост и е имал в наличност количеството цвят липа и бъз, което да продаде на жалбоподателя, за да бъде обоснован извод за реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и за което се следва право на приспадане на данъчен кредит от получателя. С оглед горното, АС - Варна е отхвърлил жалбата на кооперацията против РА като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. Спорният по делото въпрос е налице ли е или не реално осъществена доставка по издадените от "Крейс Топ Стил" ЕООД фактури. Доставка на стока като определение законът е регламентирал в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗДДС в сила от 1.01.2007 г. и това е прехвърляне правото на собственост. Даденият от съда отговор на този въпрос е правилен. Неоснователен е доводът на касатора, че наличието на доставка е доказано по безспорен начин чрез заключението на СИЕ. В случая експертизата е установила, че процесните билки са заприходени количествено и стойностно по сч. с/ка 304/4 "Стоки", както и че по доставките с процесните фактури са осчетоводени плащания в брой и преводни нареждания на дължимия ДДС и по счетоводни документи на жалбоподателя билките са платени на доставчика "Крейс Топ Стил" ЕООД. Правилно съдът е приел, че заключението на СИЕ не може да промени извода за липса на доставка по процесните фактури. В случая освен процесните фактури и стокови разписки (без посочена в тях дата на издаване) не са представени никакви други доказателства относно техническата и материалната обезпеченост на доставчика, - наличие на складова база и пр. Във връзка с твърдението на жалбоподателя, че транспорта на билките е осъществен от доставчика, правилен е изводът на съда, че същото е недоказано, предвид липсата на доказателства в тази насока. Предвид изложеното, правилно съдът е приел, че ДДС е начислен без основание, след като процесните фактури не удостоверяват реално осъществени доставки на стоки, поради което ревизираното лице няма право на данъчен кредит съгласно чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на административния съд не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, I А отделение,

Цитирани разпоредби

1