Решение № 1235 от 12.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4194/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Д. А. от гр.Русе, подадена чрез пълномощник, срещу решение 311 от 26.01.2024 г., постановено по адм. д. 768/2023 г. по описа на Административен съд Русе (АС - Русе) с което е отхвърлена жалбата му против заповед 23-VI-36-0120/17.11.2023 г. за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) - забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от една година, издадена от началника на Първо РУ - СДВР. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че неправилно е прието, че деянието съставлява спортно хулиганство, доколкото съдът не е съобразил събраните доказателства за извършването му в контекста на организиран протест, провеждан на мястото, на което е задържан касационния жалбоподател. Иска отмяна на решението и на заповедта за налагане на ПАМ. В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподател се представлява от двама пълномощници, които поддържат касационната жалба. Представят писмени доказателства, приети от съда. В позиция по същество молят за отмяна на решението на АС Русе и на заповедта за налагане на ПАМ. Претендират разноски за възнаграждение на един адвокат, определено по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата. Ответникът по касационната жалба - началник на 01 РУ -СДВР, чрез гл. юрисконсулт Иванова, в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Моли решението на АС Русе като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на контрол в производството пред Административен съд Русе е заповед 23-VI-36-0120/17.11.2023 г. за прилагане на принудителна административна мярка, издадена от началника на 01 РУ - СДВР, с която на основание чл.41 т.1 вр. с чл. 30, ал. 1 т.1, вр. с чл. 21, т. 6 от Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия (ЗООРПСМ) на Х. Д. А. е наложена принудителна административна мярка - забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от една година. За да се произнесе по спора, АС Русе е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма и съдържание, при липсата на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и правилно приложение на материалния закон. От събраните по делото доказателства, съдът е установил от фактическа страна, че по повод уведомление по чл.8 от ЗСММ, подадено от И. В. Г. от гр.София, от страна на Столична община е съгласувано провеждането на масов протест с искане за оставка и нов конгрес на БФС на 16.11.2023 г., от 17:00 ч. до 22:00 ч., пред стадион Васил Левски" на ул."Ген.Гурко", в отсечката от бул."Васил Левски" до бул."Христо и Евлоги Георгиеви". Според информацията в съгласувателно писмо изх. рег. СОА23-СГ01-2736- 1/15.11.2023 г. от ВРИД директор на дирекция Сигурност" при Столична община, се съгласува провеждане на масов протест с искане за оставка и нов конгрес на БФС на 16.11.2023г. за времето то 17.00 до 22.00 часа на тротоарното пространство на ул. Ген.Йосиф В.Гурко в участъка между ул.Л. К. и бул."Васил Левски" в района на Министерство на младежта и спорта извън охраняемата зона на институцията и без да се слиза на пътното платно и без да се спира движението на пътни превозни средства. От писмо рег. 513000-78062/15.11.2023 г. от зам.-директора на СДВР до кмета на Столична община е видно, че била придобита информация за предстоящи нерегламентирани протестни мероприятия на 16.11.2023 г. против управлението на Български футболен съюз, искане за оставка на неговото ръководство, както и свикване на нов конгрес на съюза, като призивите били за събиране в района около Национален стадион Васил Левски", национална футболна база Бояна", сградата на БФС, находяща се на ул."Цар Иван Асен II" 26 и на други административни адреси на БФС. АС Русе е приел за установено, че на 16.11.2023 г., на кръстовището на бул."Васил Левски" и ул."Ген.Гурко", пред сградата на Министерството на младежта и спорта И. И. - полицейски служител, ангажиран с охраната на посоченото масово мероприятие - протест против ръководството на БФС е задържал лице от [заличен текст], което подпалило и обърнало жълт полимерен контейнер за боклук и хвърляло предмети - камъни и стъклени бутилки по полицейските служители. Задържаното лице било отведено в Пето РУ при СДВР, където била установена самоличността му - Х. Д. А., В докладната записка е посочено, че действията на последния били извършени по време на нерегламентиран протест във връзка с проведена футболна среща на Национален стадион Васил Левски", на 16.11.2023г. около 21.00 часа. Съдът е приел, че при тази фактическа обстановка правилно действията на Х. А. са квалифицирани като проява на спортно хулиганство по чл.21 т.6 от ЗООРПСМ, тъй като са извършени в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие футболната среща, провеждана по същото време на националния стадион Васил Левски между отборите на България и Унгария. За определянето на спортната зона съдът се е позовал на легалното определение в пар.1 т.2 от ДР на ЗООРПСМ , а именно определената с акт на кмета на общината зона, в която се осъществява контрол или пропускателен режим и която включва поземления имот, на чиято площ е разположен спортният обект, и прилежащата територия и инфраструктура до 500 м от неговите граници. , както и съобразил разстоянието между мястото на провеждане на спортното мероприятие и мястото, на което Х. А. е извършвал съставомерните действия, определено на 400 метра, след справка в общодостъпен източник на информация (Гугъл Карти). Решението е неправилно. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗООРПСМ, противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие. В случая, в оспорената заповед, противообществената проява, извършена от Х. А. е описана като хвърляне на предмети и камъни по полицейски служители, ангажирани с охрана на масово мероприятие . Като място на извършване на проявата е посочено кръстовището между бул. Васил Левски и ул. Ген.Гурко пред сградата на Министерство на младежта и спорта". Посочено е и спортното мероприятие футболната среща между отборите на България и Унгария, провеждаща се на 16.11.2023г. с начален час 19.00 ч. в Национален стадион Васил Левски находящ се ул.Евлоги и Христо Георгиеви 38. При постановяване на решението си първоинстанционният съд, макар и да посочил, че по същото време и в непосредствено близост се е провеждал организиран масов протест против ръководството на БФС, с искане за неговата оставка, на което всъщност мероприятие присъствал Х. А., а и полицейският служител И. е бил служебно натоварен с охраната на протеста, е пренебрегнал доказателствената стойност на писмените доказателства, от които се установява времето и мястото на провеждане на масовия протест, а именно на 16.11.2023г. за времето от 17.00 до 22.00 часа на тротоарното пространство на ул. Ген.Йосиф В.Гурко в участъка между ул."Любен Каравелов" и бул."Васил Левски" в района на Министерство на младежта и спорта, извън охраняемата зона на институцията и без да се слиза на пътното платно и без да се спира движението на пътни превозни средства . От тези доказателства, вкл. и от съдържанието на докладната записка на полицейския служител И. несъмнено се установява, че действията на Х. А. са извършени в района, в който е съгласувано провеждането на организирания протест на кръстовището на бул. Васил Левски и ул. Ген.Гурко пред сградата на Министерство на младежта и спорта. Като участник в организиран масов протест Х. А. се е намирал в този район, в който е съгласувано провеждането му и част от който район попада в спортната зона, но действията му не са извършени във връзка с провеждащото се на стадион Васил Левски спортно мероприятие. Именно връзката на действията на субекта, изброени в чл.21 т.1-15 от ЗООРПСМ, със спортното мероприятие е същественото обстоятелство, което ги определя като проява на спортно хулиганство. Наличието на такава връзка следва да се основава на обективни данни / доказателства, а такива в настоящия случай не са налице. Напротив, доказателствата по делото установяват неправомерни по естеството си действия, изразили се в хвърляне на предмети и камъни по полицейски служители, ангажирани с охраната на провеждания организиран протест, на място, на което е съгласувано провеждането му, извършени с друга цел искане на оставка нов конгрес на БФС, но не свързани по никакъв начин с провеждащото се спортно мероприятие на националния стадион Васил Левски . По изложените съображения, касационната инстанция намира, че първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон приемайки, че са налице основанията за налагане на ПАМ по чл.21 т.6 от ЗООРПСМ. При липса на доказателства за осъществена проява на спортно хулиганство, незаконосъобразна се явява и заповед 23-VI-36-0120/17.11.2023 г. издадена от началника на Първо РУ СДВР, с която на Х. А. е наложена принудителна административна мярка - забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от една година,. Налице е касационното основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение. При този изход на делото и направеното искане на пълномощника на касатора адвокат А. К. П., съобразно представеният договор за правна защита и съдействие 14/12.11.2024г. ответника по касация следва да заплати адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 8 ал.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаградения, в размер на 1000 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение