Решение № 13763 от 18.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7422/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на М. К. Г. и А. С. П., чрез процесуалния им представител адв. Н. Тачева, против решение 789 от 19 юни 2024 г., постановено по адм. д. 163/2024 г. по описа на Административен съд София област. С доводи за неправилност и необоснованост се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от М. К. Г. и А. С. П., против заповед 13/05 януари 2024 г. на и.д. кмет на Община Елин Пелин, Софийска област, с която на основание чл. 178, ал.6, във вр. с чл. 178, ал.1 и чл. 223, ал.1, т.6 и т.7 ЗУТ е забранено ползването на строеж Еднофамилна жилищна сграда", находящ се в УПИ IV 6, кв. 66 по плана на [населено място], Община Елин Пелин, Софийска област и е разпоредено прекъсване на захранването и преустановяване доставянето на електрическа енергия, вода и газ. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Правилно първоинстанционният съд е извел извод, че оспорената заповед е законосъобразна, като издадена от компетентен административен орган, съгласно чл. 223 ал. 1 т. 7, във вр. чл. 178 ал. 6 ЗУТ, в предписаната от закона форма, съдържаща изискуемите от чл. 59 АПК реквизити и с посочване на фактическите и правните основания за издаването й. Съгласно разпоредбата на чл. 178 ЗУТ не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган, а според тази на чл. 223 ал. 1 т. 7 от същия закон за строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице забранява достъпа до строежи или до части от тях, които не са въведени в експлоатация по установения ред и забранява захранването им с електрическа и топлинна енергия, вода и газ. В проведената, разписана от закона, процедура по издаването на процесната заповед не са нарушени административно-производствените правила. Постановена е въз основа на констативен акт, с които се установява вида, състоянието и начина на ползване на обекта, предмет на заповедта. Констативният акт е изготвен от служители на общината в два екземпляра и е съобщен по реда на § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ, чрез залепването му на строежа и информационното табло на администрацията на Община Елин Пелин. Видно от входираното възражение с вх. рег. П 656-92/13.11.2023г., жалбоподателите са узнали за съставения констативен акт и са упражнили правото си на възражение срещу него. Органът е изяснил необходимите факти и обстоятелства, служебно е събрал всички относими доказателства във връзка с правомощието, визирано в чл. 36 АПК. Изяснените от органа обстоятелства са обективирани в оспорената заповед. От събраните по делото доказателства, категорично се установява наличието на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, доколкото се касае за изградена Еднофамилна жилищна сграда на два етажа, както и едноетажна част гараж, в завършен вид, който се използва за живеене от собствениците, без сградата да е въведена в експлоатация по надлежния ред. Обектът е присъединен към "Водоснабдяване и канализация София ЕООД, "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД и Електроразпределителни мрежи Запад АД, с което е изпълнен състава на визираните норми. Обоснован е и изводът на съда, че строежът е пета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "а" ЗУТ и чл. 10 от Наредба 1 от 30 юли 2003 г. на МРРБ за номенклатурата за видовете строежи. Вярна е преценката, че за да бъде ползван процесният строеж е следвало същият да бъде въведен в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 ЗУТ, което не се оспорва, че не е сторено. Органът е установил адресатите на акта в лицето на възложителите и собственици на строежите по смисъла на чл. 161 ЗУТ посредством надлежни доказателствени средства. Спазен е принципът за истинност по чл. 7 АПК. КА е съставен от оправомощени лица при посещение на място на строежа. Констатациите в КА се ползват с доказателствена сила, съгласно на чл. 171, ал. АПК и същите не са опровергани чрез визираните в чл. 171, ал. 2 АПК доказателствени средства. Въвеждане на обекта не е установено, но е установено ползването му, поради което диспозицията на нормата изисква от органа да забрани ползването на обекта като невъведен в експлоатация по изискуемия ред. Фактът на ползването на строежа, без да е въведен в експлоатация по нормативно установения ред, е безспорен. Поради това, като е приел, че релевантните за издаване на административният акт факти са осъществени, първоинстанционният съд законосъобразно отхвърля оспорването. Крайният извод на съда за валидност и законосъобразност на атакуваният административен акт е съответен на материалния закон. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото претенцията на ответника за присъждане на направените по делото разноски за тази инстанция е основателно. На основание чл. 78, ал. 8 вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ касационният жалбоподател следва да плати направените разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав