Решение № 15768 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9140/2009 г.

Решение № 15768 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9140/2009 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. Женя Попова, в качеството й на процесуален представител на Владимир Христов Савов, управител и представляващ "Корект прим" ЕООД, срещу решение № 744 от 30.04.2009 г. по адм. дело № 409 по описа за 2008 г. на административния съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 2700472 от 2.11.2007 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Шумен, потвърден с решение № 953 от 8.01.2008 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е частично основателна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд е бил РА № 2700472 от 2.11.2007 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Шумен, потвърден с решение № 953 от 8.01.2008 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна. Същият е издаден по повод осъществена ревизия на търговското дружество по прилагането на ЗДДС (отм.) за ревизиран период 1.04.2003 г. - 31.07.2005 г. С него на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит в размер общо на 4 965.84 лв. за данъчни периоди м. май и м. юли 2003 г. и начислена лихва по 7 броя фактури, издадени от ЕТ "Мегамаг - Никола Спиридонов", на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.); в размер общо на 4 714.50 лв. за данъчни периоди м. август, м. септември, м. октомври 2003 г., м. юли, м. ноември, м. декември 2004 г., м. януари, м. февруари, м. март 2005 г. и начислена лихва за забава по 22 броя фактури, издадени от "Преславлес" ЕАД, на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.); в размер общо на 9 431.18 лв. за данъчни периоди м. февруари, м. май, м. юни, м. август, м. септември, м. октомври, м. ноември и м. декември 2004 г. и начислена лихва за забава по фактури, издадени от Държавна дивечовъдна станция (ДДС) "Несебър", на основание чл. 6 и чл. 64, ал. 1, т. 1 - т. 6 от ЗДДС (отм.). Отказано е и право на данъчен кредит по 2 броя фактури, издадени от ДДС "Тервел" и 7 броя фактури, издадени от ДДС "Граматиково". По административен ред РА в тази му част не е обжалван, поради което и с оглед на чл. 156, ал. 2 от ДОПК жалбата пред първоинстанционния съд е била недопустима, респ. обжалваното решение в тази част също е недопустимо и следва да се обезсили. Жалбата вх. № 11184 от 26.11.2007 г., която се съдържа в папка III, стр. 131 от административната преписка, съдържа 3 пункта по отношение ЕТ "Мегамаг - Никола Спиридонов", "Преславлес" ЕАД и Държавна дивечовъдна станция (ДДС) "Несебър". В решението на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив има произнасяне само по отношение законосъобразността на РА в тази му част, по повод доставките от тези трима преки доставчици. По повод отказаното право на данъчен кредит по фактурите, издадени от ЕТ "Мегамаг - Никола Спиридонов". В хода на административното производство е извършена насрещна проверка на този търговец, като е съставен ПИНП от 10.08.2007 г. и той или негов представител не е намерен на декларирания адрес, видно от протоколите за посещение от 5.07.2007 г. и от 13.07.2007 г., като ИПДПОЗЛ от 3.07.2007 г. е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. Не са представени доказателства от това лице. От служебно извършената проверка се установява, че издадените фактури не са включени в дневниците за продажби. Ревизиращият орган е направил извод за нереалност на процесните доставки, за невъзможност да се установи факта на начисляване на ДДС, съгласно чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). Позовал се е на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) и на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.). По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза с основно и допълнително заключение, като в първото заключение е била поставена задача от жалбоподателя-задълженото лице по отношение на този пряк доставчик. Експертът не е открил този пряк доставчик на адреса за кореспонденция, съответно не е проверил счетоводството му. Не са представени доказателства във връзка с правнорелевантните факти на реалното осъществяване на доставките, на начисляване на данъка по тях, както и данни за последващи доставки. Съдът е направил извод, че РА в тази му част е законосъобразен, понеже ревизираното лице не е доказало твърденията си в жалбата относно тези правнорелевантни факти. Обжалваното решение в тази част на спора е правилно по същите съображения, изложени от първоинстанционния съд. По повод отказаното право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Преславлес" ЕАД. В хода на административното производство е извършена насрещна проверка на това дружество, като е съставен ПИНП от 6.08.2007 г. с цел връчване на ИПДПОЗЛ от 24.08.2007 г. Осъществено е посещение на адреса за кореспонденция, като от протоколи от 3.07.2007 г. и от 12.07.2007 г. не е открит представител или упълномощено лице за контакти. Същото е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. Не са представени доказателства. Адресът на посещение е в гр. Варна, ж. к. "Вл. Варненчик", бл. 407, вх. 17, ет. 3, ап. 307. Съгласно чл. 28, ал. 1, т. 2 от ДОПК адресът за кореспонденция на местните юридически лица е адресът на управление, освен ако в регистър БУЛСТАТ не е вписан друг адрес за кореспонденция. Служебно е извършена справка в национална база данни - регистър НАП, справки "обща регистрация" и се констатира, че адресът вписан в БУЛСТАТ е същият, като последната актуализация на на информацията в тези справки е от 31.05.2005 г. В хода на административното обжалване е направена проверка в система "Делфи" и се констатира, че по данни от ф. дело № 280/2005 г. дружеството е в ликвидация и е назначен ликвидатор. Тези данни не обосновават извод за заличаване на дружеството. По информационните масиви е установено включването на фактурите в справките-декларации и в дневниците за продажби за съответните данъчни периоди, с изключение на една фактура. Начисленият ДДС не е внесен по "ДДС-сметката" му. Изисквани са доказателства относно реалността на доставките от получателя по тях, като същият не е представил такива. По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза с основно и допълнително заключение, като е била поставена задача от жалбоподателя - задълженото лице по отношение на. Експертът не е открил този пряк доставчик на адреса за кореспонденция, съответно не е проверил счетоводството му. По повод поставена задача в заключението по допълнителната експертиза експертът е заявил, че и по представени доказателства от ТД на НП - гр. Варна не може да се направи извод за начисляване на ДДС при този доставчик. Не са представени доказателства във връзка с правнорелевантните факти на реалното осъществяване на доставките, за счетоводното третиране на доставките, както и данни за последващи доставки. Съдът е направил извод, че РА в тази му част е законосъобразен, понеже ревизираното лице не е доказало твърденията си в жалбата относно тези правнорелевантни факти. Обжалваното решение в тази част на спора е правилно по същите съображения, изложени от първоинстанционния съд. По повод отказаното право на данъчен кредит по фактурите, издадени от Държавна дивечовъдна станция (ДДС) "Несебър". В хода на ревизията на ревизираното лице е връчено ИПДПОЗЛ от 24.08.2007 г. по повод доставките от този доставчик, в резултат на което с протокол за предаване на документи и опис за представяне на документи от 17.09.2007 г. са представени такива, но без фактурите, издадени от този доставчик. На същия е извършена насрещна проверка с ПИНП от 12.07.2007 г., чрез който се установява, че три броя фактури не са издадени на ревизираното лице. По повод издадените фактури същото е приспаднало данъчен кредит, а ДКИ не са включени в дневниците за покупки и справките-декларации за съответните периоди. По отношение на фактурите, за които има издадени ДКИ е прието от органа, че не е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.). По отношение на фактурите, които не са представени се е позовал на чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.). От изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, изготвена след преглед на доказателствата по делото и счетоводните документи на доставчика, се установява, че по фактурите, издадени на ревизираното лице, ДДС е начислен при доставчика с оглед изискванията по чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) и по тях същото е приспадало данъчния кредит. Тези фактури са по повод осъществено авансово плащане. Констатирано е от експерта, че впоследствие са издавани ДКИ, по едно или по няколко към всяка от фактурите, по които е ползван данъчния кредит, като те както и последващите фактури от същия доставчик с предмет "дъб трупи" не са отразени в дневника за покупките и в справката декларация на ревизираното лице. Те са включени в дневника за продажбите и в справката-декларация за съответните данъчни периоди на издателя им, доставчик по тях. При така изложената фактическа страна по спора може да се приеме, че правилно е упражнено правото на данъчен кредит по фактурите за авансово плащане при извършвано плащане по тях и внесен ДДС по "ДДС-сметката" на доставчика, понеже последващите ДКИ и фактури не са осчетоводени при получателя, ревизираното лице. Тогава следва да бъдат ценени като доказателства и представените превозни билети, съответно и експертизата в частта й относно заприходяване на предмета на доставките и тяхното последващо реализиране от задълженото лице, в качеството му на доставчик. Обжалваното решение в тази част на спора като неправилно следва да се отмени и понеже спорът е изяснен от фактическа страна се постанови решение по съществото му. При този изход от спора съдебни разноски на касатора следва да се присъдят съдебни разноски за двете инстанции общо в размер на 802.00 лв., а на ответната страна в размер на 637.00 лв., на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК и Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, чл. 8, чл. 7, ал. 2, т. 3. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 3 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение