Решение № 8295 от 4.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 940/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на О. Ф., гражданин на Руската Федерация, подадена чрез адв. Георгиев против решение 1072 от 09.11.2023 г., постановено по адм. дело 1567/2023 г. по описа на Административен съд-Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед 251з-3768/20.07.2023 г. на Директора на Областна Дирекция/ОД/ на МВР- гр. Бургас. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че административният съд неправилно не е приложил чл. 26, ал. 6 от ЗЧРБ. Административният съд неправилно е приел, че административния акт не съдържа пълната и точна правна квалификация за издаването му. Претендира отмяна на решението и прогласяване на нищожност, а в условията на евентуалност- отмяна като незаконосъобразна на заповедта. Моли да му бъдат присъдени направените разноски по делото. Ответникът - Директорът на ОД на МВР Бургас, чрез юрк. Владимирова, в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила обжалваното първоинстанционно решение. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че атакуваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд-Бургас е образувано по жалба О. Ф., гражданин на Руската Федерация против заповед 251з-3768/20.07.2023 г. на директора на Областна дирекция - Бургас на Министерството на вътрешните работи. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата му и е приел, че жалбоподателят е получил двукратно от МВР разрешения за пребиваване в Република България, като те са били издавани за това, че Ф. е член на семейството на чужденец, на когото е разрешено постоянно пребиваване на територията на страната. Прието е, че жалбоподателят е семеен и съпругата му Ю. З. - също гражданин на Русия, има разрешение за постоянно пребиваване в Република България. Такова разрешение има и Е. З., родена през [година] - дете на Ю. З. от предходен брак, която живее в семейството на Ф..О. Ф. и Ю. З. имат дете, родено през [година] по време на брака - Ю. Ф., което е регистрирано с постоянен адрес в град Бургас и посещава дневен образователен център в града. Семейството на Ф. притежава недвижими имоти - апартаменти и гаражи на територията на Република България. На 05.06.2023 г. О. Ф. посетил сектор Миграция в ОД -Бургас на МВР и подал заявление за ново разрешение за продължително пребиваване на територията на България. Към заявлението си той приложил всички необходими документи относно семейното си положение, адреса, на който пребивава, както и относно имотите, които притежава. При приемането на заявлението, служител на сектор Миграция извършил справка в автоматизираната информационна система (АИС) на МВР,при която констатирал, че за Ф. в ШИС е подаден сигнал от Полша - гражданин на трета страна със забрана за влизане и пребиваване на територията на Шенген - с дата на отразяване в АИС - 30.05.2023 г.. Служителят установил, че Ф. е влязъл на територията на България на 20.05.2023 г. и провел личен разговор със заявителя. В разговора Ф. отрекъл да е извършвал престъпления на територията на Полша, заявил, че негово дружество има неуредени въпроси с полските власти и че не е знаел за наложената му забрана от Полша. На 19.07.2023 г. и.д. началник на сектор Миграция в ОД - Бургас на МВР обобщил фактите по преписката, образувана във връзка със заявлението на Ф.. В становището началникът на сектора описал проведената консултационна процедура с полските власти и получената обратно информация, че сигналът е въз основа на решение на министъра на вътрешните работи на Полша и на началника на Агенцията по вътрешна сигурност на Полша във връзка с установената свързаност на търговско дружество на Ф. с руска компания и съществуващата възможност Ф. да прехвърля парични средства, които да се превърнат в приход за бюджета на Русия, финансиращ агресията срещу Украйна. В становището били изложени доводи, че Ф. не е в производство по Закона за убежището и бежанците, и не попада в категориите уязвими лица. При преглед на данните за пътуванията на Ф. е констатирано, че семейството му пребивава приблизително на равни периоди в и извън територията на Република България. След като е обобщил фактите, началникът на сектор Миграция на ОД -Бургас на МВР ги квалифицирал правно и посочил, че в случая е налице хипотезата на чл. 10 ал. 1 т. 19 във връзка с чл. 26 ал. 1 от ЗЧРБ, и предложил на Ф. да бъде издаден отказ по новото заявление за предоставяне на продължително пребиваване.На 20.07.2023 г. директорът на ОД - Бургас е издал заповедта, обективираща отказ за издаване на разрешение за предоставяне право на продължително пребиваване на Феодорченко в РБългария. Въз основа на описаната фактическа обстановка решаващият съд приел, че обжалваната заповед е постановена от компетентен административен орган, в законоустановената писмена форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционния съд е изяснил релевантните за правния спор фактически обстоятелства, въз основа на които е направил законосъобразни изводи, за които е изложил подробни съображения, споделени от настоящата касационна инстанция, към които съдът, на основание чл.221 ал.2 от АПК препраща и не счита за нужно да преповтаря. Отбелязано е правното основание за отказ чл. 10, ал. 1, т. 19 ЗЧРБ, като отказът е мотивиран с наличието на сигнал в Шенгенската информационна система за отказ за влизане и пребиваване на заявителя, въведен от Полша. Неоснователно е възражението на касатора, че административният акт е немотивиран. Нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. Правилно административният съд е приел, че заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити на административния акт, както и че при издаването ѝ от административния орган не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Неоснователно е възражението на касатора, че в административния акт липсва пълна и точна правна квалификация за издаването му предвид нормата на чл. 26, ал. 1 от ЗЧРБ, тъй като в началото на обстоятелствената част на заповедта, е посочено становище peг. 5382р-5991/19.07.2023 г. на началника на сектор Миграция в областната дирекция на МВР. В него е извършено пълното обобщаване на фактите, констатирани в производството, дадена е коректна правна квалификация на случая, а именно че е налице хипотезата на чл. 10 ал. 1 т. 19 във връзка с чл. 26 ал. 1 от ЗЧРБ и е направено мотивирано предложение да бъде издаден отказ по заявлението на Ф.. От страна на съда, действително не е приложена разпоредбата на чл. 26, ал. 6, тъй като в случая не са налице хуманитарни причини, които да изискват да бъде отменена постановената заповед на Директора на ОД МВР Бургас, предвид факта, че това семейство разпределя поравно живеенето си в Република България и на територията на Република Словакия и не може да се приеме, че се разделя семейството така, че едно дете ще расте без баща си. Правно ирелевантно е дългогодишното законно пребиваване на касатора в страната, с оглед отказ за влизане и пребиваване на територията на Шенген от 30.05.2023г. Правилно съдът не е приложил чл.26 ал.6 от ЗЧРБ, при установения статут на касационния жалбоподател в Словакия липсват хуманитарни причини по смисъла на пар.1 т.16 от ДР но ЗЧРБ. Отказът да се предостави продължително пребиваване, не препятства по никакъв начин възможността на руския гражданин да пребивава в Република България на друго основание. Въпросният сигнал е със срок на действие до 2026 г., но това не препятства за в бъдеще възможността на руския гражданин да получи разрешение за дългосрочно пребиваване. Всички тези обстоятелства са изяснени от първоинстанционния съд, който подробно се е мотивирал. По изложените съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от инвокираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, от страна на ответника не е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което съдът не следва да се произнася. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение