Решение № 370 от 12.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8874/2009 г.

Решение № 370 от 12.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8874/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по две касационни жалби: на "Натали МА" ЕООД гр. Добрич и на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП. "Натали МА" ЕООД обжалва решение № 672/22.04.2009 г. по адм. дело № 2003/2008 г. на Административен съд гр. Варна, Първо отделение, V състав, в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 800068/15.04.2008 г., издаден от ТД на НАП гр. Добрич. Поддържа се, че решението в тази част е неправилно, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да се отмени решението на първоинстанционния съд в тази част и да бъде отменен изцяло обжалваният РА. Директорът на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП обжалва решение № 672/22.04.2009 г. по адм. дело № 2003/2008 г. на Административен съд гр. Варна, първо отделение, V състав, в частта, в която е отменен РА относно начислени лихви за невнесен в срок ДДС: за м. 05.2007 г. в размера над 568, 06 лв. и за м. 06.2007 г. в размера над 7659, 64 лв., както и по отношение на отказано право на данъчен кредит в размер на 39968, 61 лв. за дан. период м. 11.2007 г. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и да бъде потвърден изцяло РА. Моли да бъде изменено решението на АС-Варна в частта за разноските, като бъде осъдено дружеството да заплати на Дирекция ДОУИ" Варна при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 5269, 96 лв. за производството по адм. дело № 2003/2008 г. на АС-Варна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Съображения в тази насока излага в хода по същество на делото. Касационните жалби са постъпили в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са допустими: По касационната жалба на "Натали МА" ЕООД гр. Добрич: АС е установил безспорно, че през процесните дан. периоди дружеството е закупувало стоки от румънски доставчик, като по отношение на тези доставки са налице характеристиките на вътреобщностно придобиване (ВОП) - придобито право на собственост върху стока, която се транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка (Румъния), като доставчикът е ДЗЛ, регистрирано за целите на ДДС в Румъния. Данъкът при ВОП става изискуем на 15-ия ден от месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие, освен ако не е издадена фактура преди изтичането на този срок - в този случай данъкът става изискуем на датата на фактурата. Съдът е установил, че процесните фактури са издадени преди изтичането на посочения срок, поради което за отделните доставки данъкът е станал изискуем на датите на издаване на фактурите. Според съда ДЗЛ е изпълнило задължението си по чл. 84 от ЗДДС - да издаде в 5-дневен срок от датата, на която данъкът е станал изискуем, протокол по чл. 117 от ЗДДС. Констатирано е, че ДЗЛ не е изпълнило задълженията си по чл. 86 от ЗДДС. АС е изложил съображения за неприложимост на § 18, ал. 3 от ПЗР на ЗДДС по отношение на начисления ДДС по ВОП за дан. период м. 05. и м. 06.2007 г. Съобразно горното съдът е обосновал извода, че правилно с РА е начислен ДДС в размер на 13011, 84 лв. за д. п. м. 05.2007 г., в размер на 98529, 64 лв. за д. п. м. 06.2007 г., както и за д. п. м. 07, 08, 09.2007 г. Касационната жалба на дружеството по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи и при правилно прилагане на материалния закон. Правилно е приел административният съд, че след като веднъж вече дължимия данък по доставките е начислен преди 01.01.2009 г., то за този данък не са налице предпоставките на § 18, ал. 3 от ПЗР на ЗДДС. С оглед гореизложеното, решение на АС-Варна в тази част следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП: АС - Варна е отменил РА по отношение на отказано право на данъчен кредит в размер на 39968, 61 лв., упражнено през м. 11.2007 г. по ВОП, получени през м. 07.2007 г. Посочено е, че РА в тази част е издаден при спазване на материалния закон, действащ към момента на издаването му. За да отмени обаче РА в тази му част, съдът е констатирал, че към момента на постановяване на съдебното решение е налице законодателна промяна, съгласно която когато регистрираните лица - получатели по доставка или вносители, за които данъкът е станал изискуем като лице - платец по гл. 8, до влизането на закона в сила (01.01.2009 г.) са приспаднали данъчен кредит след изтичане на срока по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС, се смята, че правомерно са упражнили право на данъчен кредит. Законовата фикция за правомерно упражняване на правото на данъчен кредит от тези лица се прилага и за неприключилите към датата на влизане в сила на този закон съдебни производства, съгласно § 18, ал. 3 от ПЗР на ЗДДС. С оглед изложеното съдът е приел, че упражненото от жалбоподателя през м. 11.2007 г. право на данъчен кредит в размер 39968, 61 лв. за вътреобщностно придобиване, извършено през м. 07.2007 г. е правомерно упражнено и съответно е отменил РА в тази част. По отношение на начислените лихви за забава АС - Варна е изложил подробни съображения в тази насока, като е отменил РА в частта относно начислени лихви за невнесен в срок ДДС: за м. 05.2007 г. в размера над 568, 06 лв. и за м. 06.2007 г. в размера над 7659, 64 лв. Касационната жалба на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна по същество е неоснователна. Правилно съдът е приложил разпоредбата на § 18 от ПЗР на ЗДДС, съгласно която регистрираните лица - получатели по доставката или вносители, за които данъкът е станал изискуем като лице - платец по глава осма, до влизането в сила на този закон, които към тази дата не са начислили данък по реда на чл. 86, ал. 1 и/или не са упражнили правото си на данъчен кредит, могат да начислят данъка, съответно да упражнят правото си на приспадане на данъчен кредит, в 4-месечен срок от влизането в сила на този закон. В процесния случай ДЗЛ е приспаднало данъчен кредит след изтичането на срока по чл. 72, ал. 1, като правомерно е упражнило право на данъчен кредит. Неоснователно е искането в жалбата за коригиране - увеличаване размера на разноските, присъдени в полза на НАП - гр. София в първоинстанционното производство. Счита, че определеното юрисконсултското възнаграждение от 3554, 18 лв. следва да се увеличи, тъй като към момента на издаване на РА не е била в сила разпоредбата на § 18 от ПЗР на ЗИД ЗДДС. Действително, към момента на подаване на жалбата пред първоинстанционния съд не е била в сила разпоредбата на § 18 от ПЗР на ЗИД ЗДДС. Тази разпоредба основно е послужила като основание за отмяна на РА в частта относно упражненото от дружеството през м. 11.2007 г. право на данъчен кредит в размер 39968, 61 лв. за вътреобщностно придобиване, извършено през м. 07.2007 г. Още повече, че с цитираната норма законът ни се привежда в съответствие с тълкуването на чл. 18, § 1, б. "г" и чл. 22 от Шеста директива 77/388, изменена с директива 2000/17 /ЕС, и съответстващите им норми на директива 2006/112 относно Общата система на ДДС. Решение на АС - Варна в тази част като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, първо А отделение,