Решение № 36 от 5.1.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10426/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Й. Д. против решение 3386 от 16.07.2025 г. по адм. дело 433/2025 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. 3282з-602/06.02.2025 г. на директора на Главна дирекция Гранична полиция , с която на Д. е наложено дисциплинарно наказание уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като не са взети предвид допуснатите в хода на административното производство съществени процесуални нарушения, противоречието с материалноправни разпоредби и целта на закона. Моли да бъде отменено, като се постанови нов съдебен акт по същество, с който обжалваната заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът директорът на Главна дирекция Гранична полиция , чрез юрк. Пейчев, оспорва касационната жалба и моли решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд Благоевград е постановено в съответствие с материалния закон. Съдебният състав правилно приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед, с която на И. Й. Д., старши полицай в 01 ГОДГ на ГПУ Петрич към РДГП- Смолян е наложено дисциплинарно наказание уволнение . Законосъобразно е преценено, че административният акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 204, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Наказанието е наложено в сроковете по чл. 195, ал. 2 ЗМВР, определени съобразно изискванията на чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от закона, а заповедта е издадена след образувано по реда на чл. 207, ал. 1, т. 2 ЗМВР дисциплинарно производство. Спазени са и изискванията на чл. 206, ал. 1 ЗМВР - заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е постановена след приемане на писмените обяснения на служителя. Такива са постъпили на 15.11.2024 г. и на 04.12.2024 г. и са взети предвид от дисциплинарно наказващия орган. Изпълнени са и изискванията на чл. 206, ал. 3 и ал. 4 от закона изяснени са фактите и обстоятелствата от значение за случая, като се използвани допустимите доказателствени средства. Привлеченият към дисциплинарна отговорност служител е уведомен за всички етапи от дисциплинарната проверка, запознат е с всички материали от дисциплинарното производство и му е осигурена възможност да даде обяснения по случая и да направи искания в съответствие с чл. 207, ал. 8 ЗМВР. В изпълнение на изискванията на чл. 207, ал. 7 ЗМВР обобщената справка с резултата от разследването и всички материали са предоставени на Д. за запознаване, а постъпилите от последния обяснения са обсъдени от дисциплинарно наказващият орган преди налагане на дисциплинарната санкция. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че доводите на касатора за допуснати при издаването на заповедта съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в накърняване на правото му на защита и водещи до отмяна на оспорения акт, са неоснователни. В този смисъл неоснователно е и касационното възражение за незаконосъобразност на съдебното решение на това основание. В съответствие с материалния закон е и заключението на административния съд, че предпоставките на чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13 ЗМВР за санкциониране на жалбоподателя с най - тежкото дисциплинарно наказание са изпълнени. Съгласно цитираните текстове дисциплинарно наказание уволнение" се налага задължително за използване на служебното положение за лична облага или облага на трети лица, както и за деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, с които се уронва престижът на службата. В случая, след съвкупна преценка на събраните доказателства, анализирани подробно в мотивите на съдебния акт, решаващият съд достига до правилния извод, че действията на служителя на 24.08.2024 г., подробно описани по време, място и начин на извършване, съставляват тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 207, ал. 1, т. 7 ЗМВР, тъй като представляват използване на служебното положение за лична облага или облага на трети лица. Правилно е прието, че поведението на служителя е в противоречие с правилата на т. 42 и т. 49 във връзка с чл. 17, б. в от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, според които държавният служител е неподкупен и не се възползва от правомощията си и/или служебното си положение с цел облагодетелстване лично или на трети лица, или с друга користна цел и не участва в корупционни прояви, които по смисъла на чл. 17, б. в от кодекса представляват възползването на служебното положение за получаване за себе си или за другиго облага, която не се следва. Извършеното от Д. е несъвместимо с цитираните правила за етично поведение и уронва престижа на полицейската институция. В този смисъл са подробните мотиви на административния съд, които се споделят от касационната инстанция при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. Възражението на касатора, че изводите за тежко нарушение на служебната дисциплина не се базират на безспорно установени факти, е неоснователно. Събраните по делото доказателства относно поведението на държавния служител, преценени от решаващия съд в съвкупност с обясненията на привлечения към дисциплинарна отговорност във връзка със случая, установяват без противоречия, че при гранична проверка на товарен автомобил, на посочената в заповедта дата, полицейският служител получава от водача два чифта обувки, които пренася скрити под светлоотразиталната си жилетка до служебното помещение и прибира в личната си раница. Всъщност тези факти не се оспорват от Д., който в обясненията си не отрича извършеното. Доводът за несъразмерност на наложеното наказание също е неоснователен. В съответствие с чл. 206, ал. 2 ЗМВР наказанието е наложено след преценка на цялостното поведение на служителя. При определяне вида на санкцията е съобразена законовата регламентация и обстоятелството, че извършеното от Д. е квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 7 и на т. 13 ЗМВР, всяка от които предвижда налагане на дисциплинарно наказание уволнение . При издаване на заповедта са обсъдени вредните последици от деянието, изразяващи се в увреждане на доброто име на полицейската институция и формата на вината и е отчетена е и цялостната служебна дейност на Д.. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспореният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон. Не са налице основания за отмяна на съдебното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП) и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ жалбоподателят следва да заплати на Главна дирекция Гранична полиция сумата 200.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт в касационното производство. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,