Решение № 13799 от 15.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7340/2016 г.

Решение № 13799 от 15.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7340/2016 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началник сектор "Миграция" при ОД на МВР П., против Решение № 861/27.04.2016 г., постановено по адм. дело № 28/2016 г., по описа на Административен съд П., с което е отменена негова заповед № 5386з - 64/2.07.2014 г., с която на основание чл. 39а, ал. 1, чл. 40, ал. 1, т. 6 и чл. 44, ал. 1 от Закона за чужденците в Р. Б., е отнето правото на постоянно пребиваване в Р. Б. на Х. Б., гражданин на Сирия. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата против оспорената заповед бъде отхвърлена като неоснователна. Процесуалният представител на ответника оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд П. е отменил като незаконосъобразна заповед № 5386з - 64/2.07.2014 г., на Началник сектор "Миграция" при ОД на МВР П., с която на основание чл. 39а, ал. 1, чл. 40, ал. 1, т. 6 и чл. 44, ал. 1 от Закона за чужденците в Р. Б., е отнето правото на постоянно пребиваване в Р. Б. на Х. Б., гражданин на Сирия. Установено е по делото, че лицето не е пребивавало както в страната, така и в някоя от страните - членки на Европейския съюз за период от 12 последователни месеца, периода от 27.03.2012 г. до 22.05.2014 г. Съдът е приел, че в хипотезата на чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ административният орган действа в условията на обвързана компетентност, но по силата на чл. 44, ал. 2 от с. з. в редакцията му към датата на издаване на заповедта, при налагането на принудителни административни мерки компетентните органи следва да отчитат продължителността на пребиваване на чужденеца на територията на Р. Б., семейното му положение, както и съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход на лицето. Изложени са съображения, че административният орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, не се е съобразил с изискванията на чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ, поради което е налице несправедливо и несъразмерно прилагане на административна принуда, която по последиците си се доближава до санкция. Съдът се е мотивирал и с нарушаване разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от КЗПЧОС. П. е, че неизследването на подробно изложените в мотивите на решението обстоятелства, относими към преценката по чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ е самостоятелно основание за отмяна на заповедта за налагане на ПАМ като незаконосъобразна. Решението е неправилно. В разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗЧРБ са изброени изчерпателно обстоятелствата, при възникването на които се налага принудителната административна мярка (ПАМ) "отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Р. Б.". От правната норма, която е с точна и ясна редакция е видно, че при наличието на което й да е от тях административният орган е длъжен да наложи ПАМ, т. е., той действа при обвързана компетентност. Съгласно относимата т. 6, мярката се налага, когато се установи, че чужденецът, получил разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, е отсъствал от територията на държавите - членки на Европейския съюз, за период от 12 последователни месеца, освен в случаите на разрешено постоянно пребиваване по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13 и 16, както и по отношение на членове на семейство на лице по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13 и 16. От разпоредбата е видно, че причините за продължителното отсъствие от страната не са елемент от фактическия състав и са без правно значение. По делото е установено, че чужденецът Х. Б., който има разрешение за постоянно пребиваване в Р. Б., е отсъствал непрекъснато от страната за времето от 27.03.2012 г. до 23.05.2014 г, т. е., не 12, а 26 месеца, като няма спор, че в случая не е налице хипотеза на изключение по чл. 25, ал. 1 от закона. Следователно, оспорената заповед е издадена при наличие на предвиденото в закона материално-правно основание. Вярно е, че в нея не е направено изрично позоваване на чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ, но изложените мотиви, както и материалите, съдържащи се в административната преписка, сочат, че административния орган е отчел всички обстоятелства по чл. 44, ал. 2 от закона. В тази връзка данните за отношението и поведението на чужденеца след завръщането му в България спрямо лицата, с които е поддържал връзка до напускането през м. 03.2012 г., говорят за семейното му положение и отношението към лицата от така наречения "семеен кръг", а обстоятелството, че при пребиваването си на територията на страната не е извършил противообществени прояви или престъпления, е неотносимо към основанието за налагане на мярката. Същевременно, оставането му в Сирия за непрекъснат период повече от две години, сочи на съществуването на здрави семейни, културни и социални връзки с държавата по произход. Обяснението за причините за продължителния престой, които се свързват с водените в тази страна военни действия, е неубедително предвид публичните данни за огромния брой сирийски граждани, които са напуснали Сирия именно по тези причини. В контекста на изложеното, липсата на подробно обсъждане в заповедта на обстоятелствата по чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ не съставлява съществено нарушение нито на административнопроизводствените правила, нито нарушение на принципа за съразмерност (чл. 6 от АПК) и на правото на зачитане на личния живот (чл. 8 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи) и не води до незаконосъобразност на административния акт. По изложените съображения обжалваното решение на Административен съд П. следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което жалбата на Х. Б., гражданин на Сирия, срещу заповед № 5386з - 64/2.07.2014 г., на Началник сектор "Миграция" при ОД на МВР П., бъде отхвърлена като неоснователна. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, Върховният административен съд, състав на седмо отделение