Решение № 4622 от 7.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15702/2008 г.

Решение № 4622 от 7.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15702/2008 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Петра Иванова Еленкова от гр. Монтана, против решението от 09.10.2008 г., постановено по адм. дело № 358/2008 г. по описа на Административен съд - Монтана, с което е отменена заповед № 1997 от 26.05.2006 г. на кмета на община Монтана и е отказано на ползувателя Петър Истатков Еленков правото да придобие собствеността по реда на § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот пл. № 3097 по кадастралния план на имотите на ползвателите в м. "Парта", землището на гр. Монтана, с площ от 1158 кв. м. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда и нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и да бъде потвърдена заповедта на кмета на община Монтана, с която са признати права на ползувателя. Ответникът - кметът на община Монтана не взема становище по касационната жалба. Ответникът - Петър Симеонов Тодоров, чрез пълномощника си адв. Маркова, в писмено възражение оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Заинтересованите страни - Благой Марков Чубриев, Мариус Благоев Чубриев, Орлин Благоев Чубриев, Олег Петров Еленков и Галина Петрова Илиева не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Сочи, че целта на ЗСПЗЗ е възстановяване правото на собственост върху земеделските земи на бившите собственици или техните наследници. Налице е обаче изключение - в хипотезите, когато ползвателите на тези земи са построили сграда върху земята до определена в закона дата и когато незастроените земи представляват лозя, овощни градини или единствена земеделска земя на ползвателя. В тези случаи законът урежда приоритетно положение за ползвателите спрямо бившите собственици, като държи сметка за обстоятелството, че те са изградили сгради в земеделската земя или са извършили значителни подобрения, в резултат на което са превърнали запустели земи в овощни градини или лозя, поради което на тези лица се предоставя право да изкупят предоставената им за ползуване земя, като я заплатят на бившите собственици. В настоящия случай имотът, предмет на оспорената заповед е предоставен като празно място, но впоследствие е построена масивна сграда. Ползвателят е подал молба през 1992 г. за оценка и признаване на правото на собственост на ползвания от него имот. Изготвен е оценителен протокол, но административният орган не е връчил същия на ползвателя. Процедурата е приключила по реда на § 61- § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ с издаването на оспорения административен акт. Не са събрани доказателства по делото дали определената стойност е заплатена от ползвателя. С оглед на изложеното жалбата срещу решението на АС-Монтана следва да бъде уважена, а самото решение да бъде отменено. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и релевираните касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. Производството пред Монтанския административен съд е образувано по жалба, подадена от Петър Симеонов Тодоров, в качеството му на наследник на Анастасия Богданова Тодорова, против заповед № 1997 от 26.05.2006 г. на кмета на община Монтана, с която на основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, протокол на комисията по § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и влязъл с сила ПНИ за м. "Парта" е признато на Петър Истатков Еленков правото да придобие по реда на § 4а или 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ собствеността върху имот № 3097, по кадастралния план на имотите, предоставени за ползване, с площ от 1158 кв. м, след изготвяне на оценка на имота. Жалбоподателят, който се легитимира с решение на ОСЗГ от 1998 г. като собственик с признати права за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ върху имот - лозе от 2.140 дка, в територията по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ м. "Парта" е твърдял, че не са налице основания за признаване на права по отношение Петър Истатков Еленков, тъй като същият е следвало да заплати процесния имот, но не го е направил през 1994 г., поради което правата му са погасени. От доказателствата по делото, съдът е приел за установено, че на ползувателя Петър Истатков Еленков е предоставено право на ползване върху лозе и празно място общо от 480 кв. м, в м. "Под баира", на основание ПМС № 1 от 1981 и решение № 73 от 26.05.1983 г. на ИК на ОНС - гр. Михайловград, за което е налице удостоверение № 1936 от 21.10.1983 г. Приложено е и решение № 73/1983 г. на ИК на ОНС, ведно с протоколи. Не се спори, че в имота преди 1991 г. е построена сграда на около 34 кв. м, както и е засадено лозе. Ползвателят е подал в срок молба за придобиване на правото на собственост пред 1992 г., като е извършена оценка - оценителен протокол от 28.10.1992 г., но същият не е връчен на лицето, съответно цената не е заплатена, поради което искането е разгледано при действието на § 61 и сл. от ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. По искането се е произнесла комисията по § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, като в протокола й, който е без дата, липсват мотиви, защо имотът е включен в раздел I - лица, на които следва да се признаят права. Оспорената заповед е издадена на основание цитирания протокол, като в нея също липсват мотиви. При тези данни съдът е приел, че заповедта е немотивирана. Освен това е приел, че с нормите на § 61 и сл. от ПЗР на ППЗСПЗЗ е създадена възможност за ползвателите с права по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ да подадат искане за признаването им, само ако не са ги заявили до този момент. В случая е установено, че Ползвателят е подал молба пред 1992 г., по искането му е налице произнасяне по реда на тогава действащата разпоредба на § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, като е издаден оценителен протокол, но цената не е заплатена. Ето защо съдът е приел, че същият не може да се ползва от новирания срок за заявяване на права за трансформация на правото на ползване в право на собственост, като са ирелевантни причините за неплащане на цената. Приел, че заповедта на кмета е и незаконосъобразна, тъй като при преклудирани права, на ползувателя е признато право да придобие имота. При наличие на тези отменителни основния я е отменил и е отказал на ползувателя правото да придобие собствеността на реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот № 3097, по плана на м. "Парта". Така постановеното решение е неправилно в частта, с която е отказано признаването на права на ползувателя, заместен от наследниците си, чрез жалбоподателката Петра Иванова Еленкова, върху процесния имот в рамките на предоставените му права на ползване върху 480 кв. метра. Необоснован е изводът на съда, че причините за неплащане на цената на имота, в развилото се производство през 1992 г. са ирелевантни и при невнасяне на сумата се е стигнало до погасяване на правата му. Безспорно е, че Ползвателят е с надлежно предоставено право на ползване. Безспорно е, че същият е подал в срок искане за трансформация на това право в право на собственост. За имота през 1992 г. е издаден оценителен протокол, но видно от самия протокол, липсват данни за съобщаването му на лицето. Нещо повече, издадено е изрично удостоверение от община Монтана - № 11-02-634 от 02.07.2008 г., от което се установява, че оценителният протокол не е връчван на ползвателя. При това положение не може да се приеме, че правата му са преклудирани. Същият не е узнал оценката, за да се приеме, че не я заплатил в законния срок, течащ именно от момента на уведомяване или узнаване, в последния случай от достоверната дата на узнаване. Срок за плащане не е започнал да тече. При това положение бездействието на администрацията за съобщаване на оценката, както и последващото й бездействие да се произнесе по искането, не могат да доведат до неблагоприятни последици за молителя. Правата му не са преклудирани и правилно кметът на общината се е произнесъл по искането, подадено през 1992 г., по вече действащия ред на § 61 и сл. от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Необоснован е и изводът на съда, че за ползувателя не са налице основания за признаване на право да придобие собствеността. Вярно е, че както протоколът на комисията по § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, така и заповедта на кмета не съдържат мотиви и обсъждане коя е приложимата норма за признаване на правата на ползувателя - § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и наличието на кое основание е възприето от административния орган. След отмяната на акта обаче, съдът следва да реши спора по същество, като сам прецени наличието или липсата на елементите от съставите на § 4а или съответно § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. В случая безспорно е установено, че в имота е построена сграда, преди 1991 г., поради което са налице всички елементи, изискуеми в кумулация за признаване на права на наследниците на ползувателя, който е починал през 1995 г. и същите са встъпили в правата му, чрез Петра Еленкова, на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Приемайки обратното съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. След отмяната на решението на първоинстанционния съд, настоящият състав следва да се произнесе по същество, тъй като спорът е изяснен от фактическа страна. Следва да бъде признато право на трансформация на правото на ползване в право на собственост до размера на предоставените права от 480 кв. м, на наследниците на Петър Еленков, който е починал към момента на издаване на акта. С плана на новообразуваните имоти на наследниците на Петър Еленков е отреден имот от 1158 кв. м, видно от представената скица, като от разликата над 480 кв. м, може да се образува самостоятелен имот, който да бъде отреден на бившите собственици. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение