Решение № 8417 от 8.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15465/2014 г.

Решение № 8417 от 8.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15465/2014 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Валентин Савов Бонев от гр. Бургас, чрез пълномощниците - съпруга Янка Бонева и адвокат Евгени Атанасов, против решение № 1778/30.10.2014 г., постановено по адм. дело № 1503/2014 г. по описа на Административен съд - гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 94 В-2825-3/24.06.2014 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Бургас. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба, писмени бележки по същество и допълнително становище, представено след обявяване на делото за решаване, се излагат подробни съображения за това, че в случая следва да намери пряко приложение Конвенция № 71 относно пенсиите на моряците /по-долу означавана само като "конвенцията"/, поради това че Република България не е изпълнила задължението си, произтичащо от тези конвенция, да регламентира преференциални условия за пенсиониране на моряците при условията на чл. 2, ал. 1 от конвенцията. Поддържа, че по отношение на него са изпълнени тези условия, а държавата няма възможност според конвенцията да предвижда допълнително условие за пенсиониране на моряците, като това по § 4, ал. 1 ПЗР КСО - да имат сбор от 100 точки от осигурителен стаж и възраст. Моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт, като на органа се дадат указания за отпускане на пенсия. Претендира присъждане на направените разноски по делото. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Бургас, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдебното решение е правилно, тъй като съдът правилно е преценил, че е изпълнено условието по чл. 2, ал. 1 от конвенцията, а изискването по § 4, ал. 1 ПЗР КСО за сбор от осигурителен стаж и възраст, не противоречи на конвенцията. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Бургас е отхвърлена жалбата на Валентин Савов Бонев против решение № № 94 В-2825-3/24.06.2014 г. на директора на ТП на НОИ гр. Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 550413/14.05.2014 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване". За да постанови това решение съдът е приел, че с оспорения административен акт законосъобразно е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР КСО на Валентин Савов Бонев, тъй като същият не отговаря на императивното изискването за наличие на сбор 100 от осигурителен стаж и възраст. Съдът е приел за безспорно от фактическа страна, че жалбоподателят има осигурителен стаж от първа и втора категория повече от 15 години, който съответно превърнат към трета се равнява на 29 години и 15 дни, както и навършена възраст към датата на подаване на заявлението - 59 години и 1 ден. Приел е, че спорът е относно приложението на изискването по § 4, ал. 1 ПЗР КСО за наличие на сбор от осигурителен стаж и възраст 100. В тази връзка е изложил, че като страна по Конвенция № 71 относно пенсиите на моряците от 1946 г., Р България има общото задължение по чл. 2, ал. 1 да въведе или да осигури въвеждането съобразно националното законодателство на пенсионен режим за моряците, които се оттеглят от морска служба, и това задължение е изпълнено от страната, тъй като в българското законодателство съществува ред /режим/, по който лицата, изпълнявали професията "моряк" могат да придобият право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и това е реда по § 4 ПЗР КСО. Според съда, за да е пряко приложима конвенцията е необходимо българската държава да не е въвела или осигурила въвеждането съобразно националното законодателство на пенсионен режим за моряците, а това условие не е налице, тъй като специален режим съществува. Поради това, че в случая не е изпълнено едно от изискванията именно по приложимия специален режим за пенсиониране - този по § 4, ал. 1 ПЗР КСО, то обжалваният пред съда отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, е законосъобразен. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно като краен резултат, въпреки неправилността на част от правните изводи. От фактическа страна по делото е безспорно, че Валентин Савов Бонев е подал заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. № МП-15636/14.04.2014 г., както и допълнително заявление с вх. № МП-15636/14.04.2014 г. С разпореждане № 550413/14.05.2014 г. на ръководителя на "ПО" е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по съображения, че лицето не отговаря на условието по § 4, ал. 1 ПЗР КСО да има сбор от осигурителен стаж и възраст 100 точки. Прието е, че Валентин Бонев има осигурителен стаж от първа категория 5 години 5 месеца и 19 дни, от втора - 10 години 1 месец и 10 дни, от трета - 7 години 3 месеца и 12 дни, или превърнат на основание чл. 104 КСО към трета категория - общ осигурителен стаж 29 години и 15 дни; при подаване на заявлението същият е имал навършена възраст 59 години и 1 ден, поради което сбора от осигурителен стаж и възраст е 88 години и 16 дни. В същия смисъл са мотивите към решение № 94 В - 2825-3/24.06.2014 г. на директора на ТП на НОИ, с което разпореждането е потвърдено при обжалването по административен ред. Във връзка с искането на лицето за приложение на Конвенция № 71 относно пенсиите на моряците, в решението е посочено, че административният орган се е позовал на нормата на § 4, ал. 1 ПЗР КСО - основният нормативен акт съобразно действащото национално законодателство. В разпоредбата на § 4, ал. 1 ПЗР КСО, която е посочена като правно основание за постановения отказ за отпускане на пенсия /в приложимата за случая редакция, съгласно ДВ, бр. 111/2013 г., в сила от 1.01.2014 г./, е предвидено, че до 31 декември 2014 г. включително, лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират при навършване на възраст 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете при първа категория труд или 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете при втора категория труд, и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете. С разпоредбата е регламентиран преференциален режим за пенсиониране за лицата, които са полагали труд при условията на първа и/или втора категория. От съдържанието й е видно, че същата установява три условия за възникване на право на пенсиониране по преференциалния ред: 1. за осигурителен стаж при условията на първа или втора категория с определена продължителност, 2. за навършена възраст, която е в зависимост от пола на лицето, 3. за сбор от осигурителен стаж и възраст, който е диференциран в зависимост от пола. Изпълнението на тези условия следва да е кумулативно. Предвид безспорно установените по делото обстоятелства - възрастта на Валентин Бонев към датата на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия, както и осигурителния стаж от първа и втора категория, който е допълнен /сумиран/ съгласно ал. 5 на § 4 ПЗР КСО, се налага извода, че същият отговаря на първите две условия. Спорът по делото е свързан с изискването за наличие на сбор 100 от осигурителен стаж и възраст за отпускане на пенсия по § 4, ал. 1 ПЗР КСО. От фактическа страна е безспорно, че Валентин Бонев има сбор от осигурителен стаж и възраст 88 години и 16 дни /сбор от възраст 59 години и 1 ден и общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория по реда на чл. 104 КСО - 29 години и 15 дни/, следователно няма сбор 100. Предвид това, едно от кумулативно предвидените изисквания за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 ПЗР КСО не е изпълнено. Посоченото изискване не може да бъде игнорирано, тъй като в действащо право не е предвидена такава възможност. Наред с това, Валентин Бонев не отговаря на условията за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и по общия ред, предвиден в чл. 68, ал. 1 КСО, нито по друг преференциален ред. Право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Валентин Бонев не може да бъде отпуснато и на основание нормите на Конвенция № 71 относно пенсиите на моряците. Тази конвенция е приета от Генералната конференция на Международната организация на труда /МОТ/ на 27.06.1946 г. и е ратифицирана от България с Указ № 745 на Президиума на Великото Народно събрание от 31.08.1949 г. - ДВ, бр. 207 от 1949 г., обн., ДВ, бр. 39 от 16.05.1997 г., в сила за България от 10.10.1962 г. Според чл. 1 от конвенцията терминът "моряк" обхваща всяко лице, наето на борда или за обслужване на всеки морски кораб, което не е военен кораб и е регистриран на територията на държава, за която конвенцията е в сила /по-долу в решението понятието "моряк" се използва в смисъла, която е вложен в чл. 1 от конвенцията/. В чл. 2, ал. 1 от конвенцията е предвидено, че всяка държава - членка на Международната организация на труда, за която тази конвенция е в сила, трябва да въведе или да осигури въвеждането съобразно националното законодателство на пенсионен режим за моряците, които се оттеглят от морска служба; в ал. 2 са посочени възможните изключения, които държавата - членка може да предвиди. Според чл. 3, ал. 1, пенсионният режим трябва да отговаря на едно от предвидените по-долу условия, като това по б. "а", i) е следното: предвидените пенсии трябва да се отпускат на моряците, които са прослужили определен период на работа по море, при навършване на 55- или 60-годишна възраст съобразно предвиденото с режима. Касационният жалбоподател претендира, че по отношение на него са изпълнени условията по чл. 3, ал. 1, б. "а", i) от конвенцията - има навършена възраст 59 години и изискуемия стаж на работа по море, затова следва при прякото приложение на конвенцията да му бъде отпусната пенсия. Според настоящия съдебен състав, посочената разпоредба на конвенцията не може да бъде приложена пряко, тъй като не регламентира конкретни условия за отпускане на пенсията, а дава рамки за възраст /55 или 60 години/ и предвижда, че следва да се определи изискуемия стаж за работа по море, без да дава рамки или друго указание за продължителността на този стаж. Затова разпоредбата не създава пряко права за физическите лица, а регламентира условията, на които следва да отговаря пенсионния режим съгласно националното законодателство на държавата - членка. Тази разпоредба е във връзка с общото задължение по чл. 2, ал. 1 от конвенцията за всяка държава - членка на МОТ, за която конвенцията е в сила, да въведе или да осигури въвеждането съобразно националното законодателство на пенсионен режим за моряците, които се оттеглят от морска служба. В действащото българско законодателство не съществува специален пенсионен режим за моряците. Липсва както специална нормативна уредба, която да се отнася само за пенсиите на моряците, така и препращаща норма, според която за моряците да е приложим конкретен преференциален режим за пенсиониране. Определени преференциални условия за пенсиониране на моряците могат да бъдат изведени от установения в страната преференциален режим при категоризиране на техния труд. Според сега действащата Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране /приета с ПМС № 325/1998 г., в сила от 1.01.2000 г., с последващи изменения и допълнения/, трудът на моряците се определя като първа или втора категория в зависимост от характера и особените условия на труда, съответно по чл. 1 или чл. 2 от наредбата. Подобно е положението и при действието на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /отменен, действал до 31.12.1999 г./ - трудът на лицата, които попадат в определението за "моряк" по смисъла на конвенцията, е категоризиран като първа или втора категория, диференциран по посочените в съответните разпоредби на правилника длъжности, място и/или условия на труд. Въпреки че посоченият правилник е отменен, считано от 1.01.2000 г., съгласно § 9, ал. 1 ПЗР КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Поради това, че според действащото законодателство в Р България е създаден преференциален режим за пенсиониране на лицата, които са работили при условията на първа и втора категория труд, а трудът на моряците се определя от първа или втора категория, то може да се приеме, че моряците се ползват от определени преференциални условия за пенсиониране. Преференциалните условия за пенсиониране, които са общи за всички лица, които имат осигурителен стаж от първа и/или втора категория са уредени в § 4, ал. 1 ПЗР КСО. Едно от изискванията, с които е обвързано приложението на разпоредбата, освен по-високата категория труд, е този труд да е с определена продължителност - 10 години от първа категория или 15 години от втора, като според § 4, ал. 5 ПЗР КСО, за преценяване на правото на пенсия по ал. 1 осигурителният стаж от първа категория допълва осигурителния стаж от втора категория без превръщане. По отношение на Валентин Бонев е установено, че има осигурителен стаж от първа и втора категория, поради което при преценката на право на пенсия е изследвано дали същият отговаря на условията именно по тази разпоредба - § 4, ал. 1 ПЗР КСО. Следва да се отбележи, че за определени категории лица, които имат осигурителен стаж, положен при условията на чл. 104, ал. 3 /специфични случаи на стаж от първа категория/, са предвидени още по-специални условия за пенсиониране в § 4, ал. 2 и 3 ПЗР КСО, но касаторът несъмнено не отговаря на това условие. Посоченият преференциален режим за пенсиониране по § 4, ал. 1 ПЗР КСО обаче не отговаря на изискванията по Конвенция № 71 относно пенсиите на моряците, и в частност на изискванията по чл. 3, ал. 1. Както се посочи, регламентираните в чл. 3, ал. 1 от конвенцията общи условия, на които следва да отговарят пенсиите на моряците, следва да са изпълнени алтернативно, но от действащите в страната правни норми, регламентиращи преференциални режими за пенсиониране, не може да се направи извод, че който и да е от тях съответства на което и да е от алтернативно предвидените изисквания. Предвид изложеното по-горе, единствената разпоредба, за която може да се приеме, че дава възможност за пенсиониране при по-благоприятни условия на моряците /като се отчете характера и специфичните условия на труд/ е тази по § 4, ал. 1 ПЗР КСО. Разпоредбата обаче, освен изискване за минимален стаж от първа или втора категория /какъвто е определен трудът на моряците според Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране и отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране/ и минимална навършена възраст на лицето, които изисквания съответстват на тези по чл. 3, ал. 1, б. "а", i) от конвенцията, предвижда още едно допълнително изискване - за сбор от осигурителен стаж и възраст /100 за мъжете/, което не съответства на изискванията по конвенцията. Както се вижда от приложението на това трето изискване при преценката на право на пенсия на Валентин Бонев, неизпълнението му прави невъзможно отпускането на пенсия, въпреки че по отношение на същия са изпълнени останалите две условия. Предвид тези съображения, настоящият съдебен състав приема, че с разпоредбата на § 4, ал. 1 ПЗР КСО не е установен специален режим за пенсиониране на моряците, който да съответства на изискванията на Конвенция № 71 относно пенсиите на моряците. Същевременно, липсват специални разпоредби относно пенсионирането на моряците, както и препращащи такива, които да създават преференциален режим за пенсиониране на моряците, отговарящ на изискванията на тази конвенция. В този смисъл, първоинстанционният съд неправилно е приел, че в българското законодателство съществува ред /режим/, по който моряците могат да придобият право на пенсия. Такъм режим не е създаден, а доколкото съществува преференциален режим за лицата, които са работили при условията на първа и/или втора категория, то този режим не съответства на изискванията на конвенцията. Предвид изложеното, следва да бъде споделено становище на касатора Валентин Бонев, че Р България не е изпълнила задължението си, произтичащо от чл. 2, ал. 1 от Конвенция № 71 относно пенсиите на моряците. Въпреки това, на касатора не може да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от конвенцията, както и тази на чл. 2, ал. 1 от същата, не могат да бъдат пряко приложени. Не подлежи на съмнение основното начало, прогласено в чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Р България, според което международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната и че те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. В случая обаче не съществува норма от вътрешното право, която да противоречи на норма от Конвенция № 71 относно пенсиите на моряците и затова няма норма от международен договор, която да бъде приложена вместо националната. Съгласно чл. 26, ал. 3 от Закона за международните договори на Република България, действието във вътрешния правов ред на разпоредбите на международен договор се определя в зависимост от характера на тези разпоредби, пряко приложими или не и от йерархическото място на акта за обвързване във вътрешния правов ред съобразно Конституцията и законите на страната. Според чл. 27 от същия закон, когато за договор е необходимо да се приемат закони или други нормативни актове или да се внесат изменения в действащото законодателство, Министерският съвет осигурява в надлежен срок подготовката и внасянето в Народното събрание на съответните законопроекти или изготвянето и приемането на съответните подзаконови актове. В разпоредбите на чл. 28, ал. 1 - 3 от закона са предвидени правомощия за определени органи /Министерския съвет и съответни министри/ във връзка с осъществяване на контрол по изпълнението на международните договори, с изпълнението на договорите и предлагането на мерки за отстраняване на случаите на неизпълнение. Както се обоснова по-горе, разпоредбите на чл. 2, ал. 1 и чл. 3, ал. 1 от конвенцията не са пряко приложими, а създават задължения за Р България за приемане на определени законодателни мерки /за регламентиране на преференциален режим за пенсиониране на моряците, който да отговаря на условията по чл. 2, ал. 1 от конвенцията/ и държавата не е изпълнила това свое задължение. Затова, съответните компетентни органи съгласно чл. 28 от Закона за международните договори на Р България следва да предприемат необходимите мерки за отстраняване на това неизпълнение, включително като уредят заварените случаи и/или предвидят мерки за обезщетяване на правоимащите лица, по отношение на които конвенцията намира приложение. Представените от касатора с допълнителната му молба от 7.05.2015 г. доказателства за внасяне на проект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, чрез въвеждане на специални разпоредби, отнасящи се до пенсиите на моряците, създават вероятност за скорошно реализиране на такива мерки. Ако законодателят уреди по надлежния ред заварените случаи, за Валентин Бонев ще е налице основание да поиска отново отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст и без промяна на фактическите обстоятелства. По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно като краен резултат. При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК се установи, че решението е валидно и допустимо. Не са налице касационни основания за отмяна и съдебното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение