Решение № 13958 от 31.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2189/2011 г.

Решение № 13958 от 31.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2189/2011 г., VIII о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Нафтекс Петрол" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, представлявано от управителя и чрез процесуален представител адв. Бажлеков - ВАК, против Решение № 481 от 30.11.2010 г., постановено по адм. дело № 443/2010 г. по описа на Административен съд - Велико Търново. В жалбата са наведени касационни оплаквания за неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Основно се твърди, че решението е неправилно, тъй като кредитирайки приетите по делото писмени доказателства и поставяйки непълни задачи към вещото лице, съдът е достигнал до неправилни правни изводи. Иска се отмяна на решението и отмяна на постановения отказ. Ответникът - Началникът на Митница Свищов, не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна поради следното: По оспорване от "Нафтекс Петрол" ЕООД предмет на първоинстанционното производство е била законосъобразността на решение № АН47-0012/12.05.2010 г. на Началника на Митница Свищов, с което му е отказано издаването на разрешение за съхраняване на акцизни стоки с платен акциз - бензин А-95 код по КН 27101145 от 205 727 л. и дизелово гориво с код по КН 27101941 от 28963 литра в данъчния му склад. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 2 от АПК при оспорването на отказ за издаване на административен акт, оспорващият следва да установи, че са били налице условията за издаването му - т. е. наличието на предпоставките за издаването на претендиран административен акт с благоприятни за молителя последици се доказва от оспорващия отказа. Съгласно нормата на чл. 66, ал. 5 от ЗАДС (ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.12.2009 г.) лицензираният складодържател може при извънредни обстоятелства да съхранява акцизни стоки със заплатен акциз след разрешение от компетентното митническо учреждение при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона. Съгласно чл. 49а ППЗАДС "За прилагане разпоредбата на чл. 66, ал. 5 от закона лицензираният складодържател уведомява митницата по местонахождение на данъчния склад при наличието на извънредни обстоятелства, които налагат съхраняването на акцизни стоки със заплатен акциз в данъчния склад. Уведомяването по ал. 1 се извършва в писмена форма, като в него се посочват обстоятелствата, които налагат съхранението в данъчния склад на акцизни стоки с платен акциз, вид, количество и код по КН на акцизните стоки, срокът за съхранение и чия собственост са. Към уведомлението се прилага и документ, удостоверяващ начисляването и заплащането на акциза за стоките, за които се иска разрешение, както и документ за собственост. За да постанови отказа си, началника на компетентната в случая митница основно се е мотивира, че дружеството-молител не е представило документи удостоверяващи платения акциз, както и документ за собственост на процесните горива. Първоинстанционният съд като правилно и задълбочено е изследвал фактическата обстановка по делото, анализирал е събраните в хода на административното и впоследствие в съдебното производство доказателства правилно е анализирал приложимото право по ЗАДС, ППЗАДС и Наредбата за условията и реда за създаване на ведомствени военновременни запаси на Министерството на вътрешните работи и е достигнал до правилен по съществото си краен извод за неоснователност на жалбата. По съществото на спора и понастоящем, следва да се има предвид, че същия е съсредоточен относно това: следва ли дружеството - складодържател да представя документи, удостоверяващи начисляването и заплащането на акциза за стоките ( горивата), за които се иска разрешение, както и документ за собственост, при положение, че същите са собственост и военно-временни запаси на МВР, в чието счетоводство са заприходени. Касационния състав приема, че е налице хипотезата на разрешителен режим, за който процедурата по чл. 66, ал. 5 ЗАДС, респ. чл. 49а ППЗАДС е строго формална и административния орган действия изключително в условията на обвързана компетентност, като са му предоставени две възможности - едната е при наличие кумулативно на изрично предвидени предпоставки (вкл. представяне на документ, удостоверяващ начисляването и заплащането на акциза за стоките, за които се иска разрешение, както и документ за собственост на стоката) да даде разрешение за съхраняването на стоките и обратното - при липса на която и да е от тях, да откаже мотивирано, което и е сторил. За законосъобразността на обжалвания административен акт, освен всичко друго са били налице и фактическите и правни основания за издаването му. Въпроса чия собственост са стоките, дали за тях се дължи или не, платен ли е или не акциз е ирелевантен спрямо законосъобразността на постановения отказ при положение, че закона в общ смисъл не предпоставя такива условности, а само конкретни изисквания - ако такива доказателства са налице, те следва да бъдат представени към уведомлението. Липсата им ангажира като последица отказ на началника на митницата. В допълнение към това следва да се има предвид, че в споразуменията на праводателя "Петрол" АД със съответните ОДП на МВР като влогодатели съществува клауза, при която последните са се задължили да предоставят всяка информация, необходима на влогоприемателя, за да може той да изпълнява задълженията си по договора ( за съхранение на гориво). В случая "Нафтекс Петрол" ЕООД като приемник на всички права и задължения на "Петрол" АД също е поставен в невъзможност да изпълни задълженията си по договора, а именно по съответния ред - ЗАДС да осигури съхранение на процесното гориво - ВВЗ на МВР, поради непредоставянето му на надлежната по см. на чл. 49а ППЗАДС информация (писмени доказателства). При тези данни за административния орган е съществувала единствената възможност да постанови отказ, а като е установил законосъобразността му на всички основания по чл. 146 АПК и при неоснователност на наведените касационни основания, съдът е постановил правилно, валидно и допустимо решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Осмо отделение,