Решение № 3676 от 14.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4870/2011 г.

Решение № 3676 от 14.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4870/2011 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 115 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" (ЗДАНС). Образувано е по касационна жалба на Валентин Стоилков Варадинов от град София против решение от 14.01.2011 г., постановено по адм. дело № 4325/2010 г. на Административен съд София - град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ЧР-з-332/17.05.2010 г. на председателя на ДАНС, с която на основание чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗДАНС е прекратено служебното му правоотношение поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - председателят на ДАНС, чрез процесуалния представител, оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което същата е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка: Служебното правоотношение на касатора е прекратено със заповед № ЧР-з-332/17.05.2010 г. на председателя на ДАНС от длъжността "главен експерт" в сектор "Х-31" на отдел "Х-3" към специализирана дирекция " Технически операции" при ДАНС, поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО по инициатива на органа по назначаване, считано от датата на връчване на заповедта. Връчването е извършено на 20.05.2010 г. лично на жалбоподателя. Съгласно приложената към делото справка за осигурителен стаж към 01.05.2010 г. жалбоподателят има общо 34 години, 08 месеца и 17 дни общ осигурителен стаж, от които повече от 32 служебен стаж в МВР и в ДАНС. Изготвено е предложение № ЧР-1233/17.05.2010 г. до председателя на ДАНС за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя на посоченото правно основание. С оспорената заповед е наредено да се изплатят дължимите обезщетения по чл. 83, ал. 4 и чл. 117 от ЗДАНС. От така приетото за установено, АССГ е обосновал правни изводи за законосъобразност на оспорената пред него заповед, като издадена от компетентния административен орган по чл. 111 от ЗДАНС - председателят на агенцията, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправни разпоредби. Съгласно разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗДАНС служебното правоотношение на държавния служител в ДАНС се прекратява при придобиване право на пенсия по чл. 69, ал. 3 от КСО - по искане на служителя или по преценка на органа по назначаването. Съгласно условията на чл. 69, ал. 3 от Кодекса за социалното осигуряване /в редакцията й на ДВ бр. 35/2009 г./, държавните служители от ДАНС "придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по ЗДАНС, на военна служба или по законите по ал. 2. С цитираната като правно основание норма на чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗДАНС, законодателят изрично е регламентирал правото на административния орган по своя инициатива да освободи от служба служители, които отговарят на изискванията на чл. 69 от КСО за осигурителен стаж, без оглед на възрастта, каквато е например хипотезата на чл. 110, ал. 1, т. 1 от ЗДАНС. Единствената предпоставка е служителят да има 25 години осигурителен стаж, от които 2/3 действително изслужени като държавен служител в системата на ДАНС, МВР или МО. В случая е налице законоустановената предпоставка за освобождаването на жалбоподателя от служба на посоченото в заповедта основание - чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗДАНС. Спазена е правната норма, защото правното основание е различно от хипотезата на чл. 110, ал. 1, т. 1 от ЗДАНС и не е необходимо кумулативното условие възраст, съгласно и ТП № 6/2007 г. по т. д. № 14/2007 г. на ВАС. Правната норма на чл. 69, ал. 3 от КСО / ДВ, бр. 93 от 2009 г.), в сила към датата на издаване на заповедта е, че държавните служители по Закона за ДАНС, по Закона за Министерството на вътрешните работи и по Закона за изпълнение на наказанията, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, следователите и младши следователите при уволнение придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони или като следователи и младши следователи. Не е налице нарушение на административнопроизводствените правила. В хипотезата на чл. 110, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗДАНС не е задължително отправяне на предложение до органа по назначаването, защото изготвянето на предложение по чл. 128, ал. 1 и 2 от ППЗДАНС е възможност, а не задължение. В случая такова предложение е изготвено и изпратено до органа по назначаването. Касаторът не оспорва осигурителния стаж в МВР и ДАНС, а само основанията за прекратяване на служебното правоотношение, с оглед на което следва да се приеме, че административния орган вярно е установил относимите по спора факти, поради което не е налице нарушение на административнопроизводствените правила. Правилни за и изводите на АССГ, че административния акт съответства на приложимата материалноправна разпоредба и не налице нарушение на целта на закона. Превратното упражняване на власт е постигане на противоправен резултат чрез законосъобразни средства, т. е. постигане на цел, която не съответства на целта на закона. Доколкото противоречието с целта на закона е основание за отмяна на акта като незаконосъобразен - чл. 146, т. 5 от АПК, то подлежи на доказване в хода на съдебното производство. В конкретния случай не е доказано достигане на друг целян от ответника резултат, освен посочения в закона, а именно прекратяване на служебното правоотношение с цел пенсиониране на служител, който е придобил право на пенсиониране при условията на чл. 69 от КСО, поради което възражението следва да се приеме за неоснователно. Неоснователно е и оплакването в касационната жалба, което е обсъдено от АССГ, досежно участие на касатора в процедура по подбор за държавни служители за дългосрочно командироване в задгранични представителства на РБългария. Това обстоятелство обосновано е счетено за ирелевантно към правни спор, тъй като прилагането на нормата на чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗДАНС не визира като предпоставка изискване за подбор между служителите, които могат да бъдат пенсионирани. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответника не са претендирани пред настоящата инстанция, поради което такива не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение