Решение № 7633 от 19.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4035/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на О. В. Х. против решение 705 от 30.1.2024 г., постановено по адм.д. 3301/2023г. по описа на Административен съд София град. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на касатора срещу заповед РА-30-66 от 20.1.2023г. на главен архитект на Столична община. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Съдът бил потвърдил премахването на обект, който не представлявал незаконен по смисъла на ЗУТ, заповедта, оспорването срещу която било отхвърлено, не съдържала ясна разпоредителна част. Моли за отмяната на оспореното решение, отмяна на административния акт и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът главен архитект на Столична община в писмен отговор оспорва жалбата, иска решението да бъде оставено в сила, по подробно изложени в отговора съображения, претендира разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: Административен съд София град е бил сезиран с жалба на О. Х. против заповед РА-30-66 от 20.1.2023г. на главен архитект на Столична община, с която е наредено на касатора, в качеството му на собственик, основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ да премахне незаконен строеж: Ремонт и приобщаване на част от тераса към апартамент 1/801 , находящ се на втори покривен етаж в сграда с идентификатор 68134.601.1054.1, изградена в УПИ I-1054, кв. 8, [местност] по плана на София, одобрен с Решение 4 по Протокол 23/19.03.2001г. на Столичния общински съвет. Съдът е отхвърлил оспорването, като е приел, че е налице незаконен строеж и че същият не е търпим. Обжалваното решение е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до неправилен правен извод довел до отхвърляне на оспорването срещу обжалваната пред него заповед. От събраните по делото доказателства приложените материали по административната преписка, заключението на вещото лице, включително снимковия материал, приложен към същото, става ясно, че е осъществено покриване, остъкляване и приобщаване към жилището на касатора на съществуваща до този момент открита тераса. Съгласно чл. 151, ал. 1, т. 6 от ЗУТ не се изисква разрешение за строеж за остъкляване на балкони и лоджии. В случая обаче се касае за тераса. Терасата съгласно легалното определение съдържащо се § 5, т. 59 от ДР на ЗУТ е открита използваема площ, разположена върху помещения, върху колони или върху терена. Относимо към конкретния случай е първото предложение на цитираното легално определение, а именно използваема площ разположена върху помещенията разположени на първия покривен етаж. В изключението по чл. 151, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, попадат балкони и лоджии, но терасите не са включени в това изключение. Следователно във всички случаи на остъкляване на тераси е необходимо издаване на разрешение за строеж, каквото в случая липсва. Нещо повече за процесния строеж е необходимо както разрешение за строеж, така и инвестиционен проект, тъй като не се касае само за остъкляване на терасата и за извършен текущ ремонт, а за преустройство на апартамента с приобщаването на площта на терасата към спалните. Променено е предназначението на процесната тераса, като същата е изгубила характеристиката си открита използваема част по смисъла на § 5, т. 59 от ДР на ЗУТ. В този смисъл Решение 8040 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. 10082/2019 г., II о. и Решение 12522 от 17.10.2018 г. на ВАС по адм. д. 4432/2018 г., II о. По делото не се спори, че строежът е извършен след 31.01.2001г. поради което не е възможно да попадне в нито една от хипотезите за търпим строеж по смисъла на правните норми на § 16, ал. 1-3 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 ПР на ЗИДЗУТ, поради което и с оглед изложеното по-горе подлежи на премахване. Неоснователни са доводите на касатора, че предметът на премахване бил неясно определен и се отнасял и за части от извършените монтажни дейности, които според него бил законен строеж. Както бе посочено по-горе терасата е открита площ разположена върху помещение /в случая/, като по този начин същата се явява покрив за това помещение. От заключението на вещото лице и от направения въз основа на него извод от АССГ, е изграден навес над цялата площ на откритата тераса към ап.1/801 от север, запад и юг с обособяване на две затворени пространства (трапезария и склад/стая) с обща площ от около 22 кв.м с размери 9,20м/2,40м, като изграденото представлява строеж по смисъла § 5, т. 38 ДР на ЗУТ. Именно този строеж е предмет на заповедта и точно тази част от описаното в констативния акт строителство е наредено за премахване. Пределно ясно в заповедта е посочено, че следва да бъде премахнат осъществения Ремонт и приобщаване на част от тераса към апартамент 1/801 . Вън от съмнение е, че е наредено да се премахне това, което е извършено на откритата /до този момент/ тераса, включително и приобщената част от нея към апартамента. Заповедта цели възстановяване на съществувалото положение, преди осъществяване на незаконния строеж преди покриването на терасата и приобщаването на част от нея към апартамента. Вън от съмнение е и това, че заповедта не се отнася за монтираното в обема на дневната емпорие /галерия или вътрешна тераса в дневната/. Правилно е определен и адресата на задължението за премахване собственикът на имота. Заповедта на главния архитект на Столична община е законосъобразна и като е отхвърлил оспорването срещу същата, Административен съд София град е постановил правилен съдебен акт, който не следва да бъде касиран. При този изход на делото и с оглед своевременно зявената претенция от страна на административния орган, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в полза на Столична община следва да бъдат присъдени общо 100,- лева юрисконсултско възнаграждение за тази. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,