Решение № 2632 от 2.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 267/2016 г.

Решение № 2632 от 2.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 267/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Т. Н., чрез пълномощника му адв. Г. К., срещу решение № 2399/13.11.2015 г., постановено по адм. дело № 784/2015 г. по описа на Административен съд В., с което е отхвърлен предявеният от него иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, за които са изложени съображения в жалбата. Претендира се отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважи изцяло предявеният от него иск и му се присъдят направените по делото разноски. Ответната страна - Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ [населено място] не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд В. се е развило по исковата молба на М. Н. против ОД на МВР [населено място], с която на основание чл. 1, ал. 1 от закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ е претендирал да му бъде присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в хронично безпокойство, физическа болка и страдание от умишлено и злонамерено излагане на студ и дъжд, душевни терзания възмущение и разочарование за нивото на административните услуги и контрола на автомобилния транспорт в България, стрес от евентуално бъдещо беззаконие. Искът се основава на твърдяни неправомерни фактически действия на служители на ответника при извършена проверка, приключила с издаване на акт за установяване на административно нарушение. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил предявеният иск като недоказан, като е приел, че не е установено от доказателствата по делото наличието на първата предпоставка за основателност на иска по чл. 1, ал. 1, предл. 2 от ЗОДОВ - наличие на незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица на ответника при осъществяване на административна дейност. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице незаконосъобразно действие или бездействие и реално причинена вреда, произтичаща от него в пряка причинна връзка. Доводите на касационният жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил самостоятелно въведените от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск въз основа на събраните по делото доказателства. Към установените по делото фактически положения, релевантни за спора, е извършена правилна преценка относно приложението на закона. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба за необоснованост на извода в обжалваното решение за неустановеност на твърдяното грубо отношение, груб език, закани, обиди неоснователно контролно действие и държане умишлено на студения дъжд до патрулния автомобил. Изводът на съда се основава на събраните по делото доказателства, обсъдени в тяхната взаимовръзка. Не е налице сочената в касационната жалба липса на компетентност на служителите на ответника да извършат проверка в обема, в който е извършена в конкретния случай. Правомощията им са изрично предвидени в чл. 165, ал. 2, т. 1 от Закона за движението по пътищата и чл. 320, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм/. Некоректно е позоваването в касационната жалба на Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, тъй като същата не въвежда забрана на извършването на проверки на застраховките а препоръчва въздържане от извършване на такива и то при влизане на автомобил на територията на държавата членка, какъвто не е настоящия случай. Освен това твърденията, че е спрян за проверка единствено и само относно наличието на застраховка "гражданска отговорност" не намират опора в събраните по делото доказателства. Правилно е приета в обжалваното решение недоказаност на твърденията за грубо и обидно отношение към ищеца в хода на извършената проверка, надхвърлящо и прекрачващо допустимото от закона и дължимо се отношение от страна на извършващите проверката. Следва да се отбележи, че както полицейските органи имат задължение при изпълнение на своите правомощия да не унижават достойнството на гражданите и да зачитат техните законни права и интереси, съгласно чл. 86 от ЗМВР /отм./, относим съгласно обстоятелствата изложени в исковата молба, така и водачът на пътно превозно средство при спирането му от контролните органи не може да прави преценка на компетентността им, а дължи единствено и само изпълнение на дадените му от тях указания - чл. 103 от Закона за движението по пътищата. При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение