Решение № 10357 от 9.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4484/2013 г.

Решение № 10357 от 9.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4484/2013 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Младен Стоянов Димитров, против решение № 7308/28.12.2012 г., постановено по адм. дело № 6773/2012 г. на Административен съд София - град, Първо отделение, 2-ри състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу уведомително писмо изх. № 02-160-6500/9836/02.10.2011 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/. Изложени са доводи за противоречие с материалния и процесуалния закон на обжалваното решение. Касаторът сочи, че не е посочил лично ползваната от него площ, а е била очертана от Дирекция "Национален парк Централен Балкан" и Общинска служба по "Земеделие и гори" - Троян и не е бил уведомен че тази площ не отговаря на изискванията за подпомагане. Претендира отмяна на решението на съда. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез пълномощника си юрисконсулт Мариела Панчева, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена, като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, поради липса на нарушения на материалния закон или необоснованост на постановеното решение и предлага то да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения: С решение № 7308/03.01.2013 г. постановено по адм. дело № 6773/2012 г. на Административен съд София - град, Първо отделение, 2-ри състав е отхвърлена жалбата на Младен Стоянов Димитров срещу уведомително писмо изх. № 02-160-6500/9836/02.10.2011 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". С последното е отказано изцяло финансово подпомагане на жалбоподателя по подаденото от него Общо заявление за плащания на площ с УИН 16/110610/83158 за кампания 2010 г. по СЕПП за претендираната сума от 14139.86 лв. и НР1 за сумата от 13425.59 лв. и му е наложена санкция за бъдещ период в размер на 8258.16 лв. по СЕПП и 9711.33 лв. по НР1. Административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в кръга на делегираните му правомощия, съобразно чл. 2б, ал. 2 и чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП във връзка с чл. 10, т. 7 от Устройствения правилник на ДФЗ. Преценил е, че административният акт е мотивиран и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с приложимия материален закон. От заявените от касатора парцели с обща площ 77.29 ха, административният орган е установил недопустима за подпомагане площ и по двете мерки в размер на 45.14 ха, което представлява разлика от повече от 50% между декларирана и установена площ. За изясняване на релевантните по делото факти от съда е допусната съдебно-техническа експертиза, която е установила наддеклариране в размер на 45.15 ха. Вещото лице е установило, че основанията за недопустимост за подпомагане са наличието на гъста растителност, трънаци, храсти, дървета, горски пътища и ерозирали части в заявените за подпомагане парцели. Съдът е кредитирал СТЕ, като е приел, че установеното от нея не променя изчисленията, направени от ДФЗ - РА, доколкото установеното наддеклариране по СЕПП и НР1 от административния орган също попада в хипотезата над 50% от общозаявените площи. Не е налице основание за финансово подпомагане, като в съответствие с чл. 58, § 3 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията, законосъобразно административният орган е отказал на земеделския производител исканата сума от 14139.86 лв. по СЕПП и 13425.59 лв. по НР1 и му е наложил санкция за бъдещ период общо за двете мерки в размер на 17969.49 лв. Постановеното решение е правилно. Неоснователни са оплакванията на касатора. Първоинстанционният съд правилно е определил предмета на спора и е съобразил правните си изводи с приложимото в случая правило на чл. 58, § 3 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г. При осъществен подробен анализ на релевантните факти и при съобразяване на правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса е направил обосновани констатации за наличието на недопустими за подпомагане площи, при процент на наддекларирането, надвишаващ 50% по СЕПП и НР1. Съгласно чл. 58, § 3 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г., ако разликата между декларираната и установена площ е по-голяма от 50%, помощта бива отказана за въпросната календарна година и се налага санкция за бъдещ период, като за срок от три години сумата се приспада при евентуални бъдещи плащания от страна на ДФЗ. Правилно на касатора е отказано изцяло подпомагане по подаденото от него заявление относно мерките за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и Плащанията на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/ за 5 БЗС с обща площ 77.29 ха. Съдът правилно е определил, че за да се класифицират като земеделски площи, парцелите следва да изпълняват кумулативните изисквания на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища. Установените от административния орган и от вещото лице части от декларираните парцели, представляващи храсти, затревени площи и полски пътища не са земеделска земя /чл. 2, ал. 2, т. 1 от Наредба № 5/10.03.2010 г/ и са трайно неподходящи за подпомагане според чл. 15, ал. 1 на последната Наредба. При така установената недопустима за подпомагане площ, правилни и в съответствие със закона са изводите на съда във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП, съгласно който РА намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. Съгласно чл. 28 от относимия за случая Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г., административните проверки, позволяват установяването на нередности, по-специално автоматично откриване чрез компютърни средства, включително кръстосани проверки на правата на плащане, за да се провери наличието им и допустимостта за помощ. Данните за наличието на нередности, получени в резултат от провеждането на кръстосани проверки, могат да бъдат следвани от всякаква друга подходяща административна процедура и, ако това е целесъобразно, от проверка на място. От изложеното по-горе следва изводът за незадължителност на проверката на място по подаденото заявление. Горният извод следва и от чл. 30 от Регламент № 1122/2009 г. на Комисията, определящ че общият брой проверки на място, извършвани всяка година, трябва да обхваща поне 5 % от всички земеделски производители, кандидатстващи съответно по схемата за единно плащане, схемата за единно плащане на площ или плащане, свързано с площ, по специфично подпомагане, т. е. Разплащателната агенция не е задължена да извърши проверка на място на всички земеделски производители, кандидатстващи за подпомагане. В конкретния случай по заявлението на Младен Стоянов Димитров са извършени единствено административни проверки по чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, а не проверка на място. Недопустимост на площите е установена и по чл. 15., ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 5 от 10.03.2010 г., издадена от министъра на земеделието и храните. Изводите от тези проверки се подкрепят напълно и от заключението по приетата в първоинстанционното производство съдебно-техническата експертиза, като липсва основание тези изводи да не бъдат възприети от съда. По изложените съображения съдът приема, че съдебното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение