Решение № 28 от 5.1.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5793/2025 г.

ВАСЧетвърто отделение05.01.2026 г.докладчик т Диана Гърбатова

Диспозитив

ОБЕЗСИЛВА решение 239 от 19.02.2025 г., постановено от Административен съд София област, XV състав, по адм. д. 1436/2024 г., допълнено с решение 683 от 16.05.2025 г. по същото дело и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на областен управител на Софийска област срещу решение 176 по протокол 15 от 22.10.2024 г. на Общински съвет Етрополе и ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. 1436/2024 г. по описа на Административен съд София област.

ОСЪЖДА Областна администрация - Софийска област, БУЛСТАТ 000776057, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Витоша 6, да заплати на Община Етрополе направените по делото разноски в размер на 70 /седемдесет/ лева, представляващи заплатена държавна такса.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА Членове: /п/ МАРИЯ РАДЕВА /п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Етрополе, подадена чрез упълномощен адвокат Г. Убенов, против решение 239 от 19.02.2025 г., постановено от Административен съд София област, XV състав, по адм. д. 1436/2024 г., допълнено с решение 683 от 16.05.2025 г. по същото дело. С жалбата и с допълнителна касационна жалба от 30.05.2025 г. се релевират доводи за недопустимост, алтернативно неправилност на решението касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Касаторът счита, че при постановяване на оспореното решение 176 от 22.10.2024 г., общинският съвет е приел различно от първоначалното решение 169 от 26.09.2024 г., с което на практика се е съобразил с мотивите и е изпълнил указанията и волята на областния управител. Поддържа, че при приемането на това второ по ред решение не е необходим кворум от 9 гласа, при налични такива 17 на общинските съветници, с оглед специалната норма на чл. 45, ал. 10 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ и обстоятелството, че не се приема повторно същото отрицателно решение. Алтернативно касационният жалбоподател изразява становище, че жалбата на областния управител до Административен съд София област /АССО/ е процесуално недопустима, защото от една страна новото решение 176 от 22.10.2024 г. не е порочно, за да намери приложение разпоредбата на чл. 45, ал. 8 ЗМСМА, а от друга, съгласно чл. 45, ал. 11 ЗМСМА областният управител може да оспорва пред съда единствено изменени или повторно приети актове, но не и такива които са били отменени, както е в случая. Направено е искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Областен управител на Софийска област, в представен по делото писмен отговор и в проведеното съдебно заседание чрез процесуален представител юрисконсулт К. Божилова, изразява становище за неоснователност на подадената жалба и пледира за отхвърлянето ѝ. Моли Върховния административен съд да остави в сила постановеното от АССО решение и да присъди юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, в какъвто смисъл представя писмено становище. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на Общински съвет Етрополе за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 239 от 19.02.2025 г. е обявена нищожността на решение 176 по протокол 15 от 22.10.2024 г. на Общински съвет Етрополе в частта по точка 1. Не приема повторно и отменя решение 169, по протокол 14 от 26. 09.2024 г. на Общински съвет Етрополе; отменено е решение 176 по протокол 15 от 22.10.2024 г. на Общински съвет Етрополе в частта по точка 2: Дава съгласие да се предостави за възстановяване на наследниците на Ц. М. С., чрез заявител и наследник С. Ц. С., съгласно Удостоверение за наследници изх. ГР-451/05.08.2024 г., поземлен имот с идентификатор [номер], находящ се в землището на [населено място], [местност] с начин на трайно ползване Ливада , пета категория, целият с площ от 0.376 дка /триста седемдесет и шест кв.м./, отговарящ на [имот номер] земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ, актуван с Акт за частна общинска собственост 4005/14. 08.2024 г., вписан в Служба по вписванията гр. Етрополе към Агенция по вписванията с вх. рег. 620/15.08.2024 г., Акт 180, том II, имотна партида 15042, при граници съгласно скица 15-801476 от 07.08.2024 г.; Община Етрополе е осъдена да заплати на Областна администрация Софийска област сумата от 150 лева, представляваща направени разноски в производството за юрисконсултско възнаграждение. С решение 683 от 16.05.2025 г., на основание чл.176, ал. 1, във връзка с чл. 173, ал. 2 АПК съдът е допълнил решение 239 от 19.02.2025 г., постановено по адм. д. 1436/2024 г. по описа на АССО и е върнал преписката на Общински съвет - Етрополе за ново произнасяне при спазване на задължителните указания, съгласно мотивите на решението. За да достигне до този резултат административният съд е приел, че оспореното решение 176 по протокол 15 от 22.10.2024 г. издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му, в изискуемата форма, но при нарушение на процесуалните правила - при отсъствие на необходимото съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 10 ЗМСМА мнозинство. Според съда, при липса на изискуемото мнозинство, актът на Общински съвет Етрополе не може да породи правните си последици, а липсата на валидно формирана воля на колективния орган е основание за обявяване нищожността на взетото решение. На следващо място АССО е приел, че в частта по т. 2 решението е прието с поименно гласуване на 13 общински съветника, от които 6 за , 1 против и 6 въздържали се . По аргумент от чл. 27, ал. 4 ЗМСМА, съдът е счел, че за спазване на нормативно регламентираните изисквания за кворум, мнозинство и поименно гласуване, гласувалите за следва да бъдат поне 9 на брой /от общо 17/. От тук е формиран извод, че решение 176 по протокол 15 от 22.10.2024 г., с което Общински съвет Етрополе е извършил действия по разпореждане с общинско имущество, е незаконосъобразно. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е недопустимо, като постановено по недопустимо оспорване от областния управител. Това е така, защото с решение 169 по протокол 14 от 26.09.2024 г. на Общински съвет - Етрополе, на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ и чл. 45ж ППЗСПЗЗ, не се приема предложението на кмета на Община Етрополе за възстановяване на наследниците на Ц. М. С. на поземлен имот с идентификатор [имот номер], находящ се в землището на [населено място], [местност] с начин на трайно ползване Ливада , пета категория, целият с площ от 0.376 дка /триста седемдесет и шест кв.м./, отговарящ на [имот номер] земя по чл. 19 ЗСПЗЗ, актуван с Акт за частна общинска собственост 4005/14.08.2024 г., вписан в Служба по вписванията гр. Етрополе към Агенция по вписванията с вх. рег. 620/15.08.2024 г., Акт 180, том II, имотна партида 15042, при граници съгласно скица 15-801476 от 07. 08.2024 г. С доводи за материална незаконосъобразност това решение, основание чл. 45, ал. 4, изречение второ, предложение първо ЗМСМА, със заповед ВР-26 от 10.10.2024 г. областният управител на Софийска област го е върнал за ново обсъждане в общинския съвет. Във връзка с посочената заповед на областния управител, Общински съвет Етрополе е приел процесното решение 176 по протокол 15 от 22.10.2024 г., с което: I. Не приема повторно и отменя решение 169 по протокол 14 от 26.09.2024 г. на Общински съвет Етрополе; II. Дава съгласие да се предостави за възстановяване на наследниците на Ц. М. С., чрез заявител и наследник С. Ц. С., съгласно Удостоверение за наследници изх. ГР-451/05. 08.2024 г., описания по-горе поземлен имот. С приемането на това решение, след връщането от областния управител за ново обсъждане на решението на Общински съвет Етрополе 169 по протокол 14 от 26.09.2024 г., по същество първоначално издаденото решение е отменено, т. е. уважено е оспорването на решението като незаконосъобразно и не е изменен или приет повторно върнатия за ново обсъждане акт. Решение 176 по протокол 15 от 22.10.2024 г. на Общински съвет Етрополе се явява благоприятно за областния управител, поради което той няма право да го оспори пред административния съд. Областният управител няма право и повторно да го върне в частта по т. II за ново обсъждане в общинския съвет на основание чл. 45, ал. 4 ЗМСМА, както е направил със заповед ВР-30 от 04.11.2024 г. и да го оспори изцяло пред административния съд, на основание чл. 45, ал. 8 ЗСПЗЗ, когато общинския съвет не се произнесе по него в законоустановения срок. В правомощията на областния управител е да оспори пред съответния административен съд само измененият или повторно приетият акт на общинския съвет, който е бил върнат за ново обсъждане в общинския съвет, съгласно чл. 45, ал. 11 ЗМСМА /така според т. 1 от Тълкувателно решение 3 от 25.07.2023 г. по тълк. дело 5/2022 г. на ОС на съдиите от Първа и Втора колегия на ВАС/. Отмененият акт обаче не може да се връща за повторно ново разглеждане, както и да се оспори пред съда. Поради това проведеното пред АССО оспорване е било процесуално недопустимо и като се е произнесъл по него, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение. Гореописаните обстоятелства налагат обезсилване на постановеното съдебно решение, както и оставяне без разглеждане на основание чл. 159, т. 1 АПК жалбата на областен управител на Софийска област срещу решение 176 по протокол 15 от 22.10.2024 г. на Общински съвет Етрополе. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски е основателно и следва да бъде уважено, но само досежно производството пред ВАС. Разноските за първата съдебна инстанция са доказани по основание и размер, съгласно представения договор за правна защита и съдействие 16 от 15.01.2025 г. /л. 79 от първоинстанционното дело/, но по отношение на тях липсват доказателства, че са били реално заплатени, с оглед посочения в договора начин на плащане по банкова сметка. За касационна инстанция се дължат разноски за внесена държавна такса в размер на 70 лева, но не и за адвокатски хонорар, доколкото цитираният от жалбоподателя договор 20 от 07.04.2025 г., независимо че се твърди да е сключен при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, не е представен по делото. На основание на горното и на чл. 221, ал. 3, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,