Решение № 5850 от 27.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6748/2010 г.

Решение № 5850 от 27.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6748/2010 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. София при ЦУ на НАП и от "Украса 2000" ЕООД - гр. Кюстендил, против решение № 314 от 8.03.2010 г., постановено по адм. дело № 6311 от 2009 г. по описа на Административния съд - София-град, с което е отменен по жалба на "Украса 2000" ЕООД РА № 100900002 от 9.06.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Кюстендил, потвърден с решение № 1103 от 12.08.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - град София, в частта за начислени данък върху добавената стойност за последваща продажба на лек автомобил "БМВ-Х5" с номер на шаси WBAFF410XX0L057820 в размер на 22 100,88 лв. и съответните лихви и в частта от същото решение, с която е отхвърлена жалбата на "Украса 2000" ЕООД по отношение на останалата обжалвана част от РА. И в двете касационни жалби се излагат съображения за незаконосъобразност на решението поради допуснати процесуални нарушения и нарушение на материалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационните жалби, всяка една от страните претендира отмяна на решението в съответната част и уважаване на жалбата. По отношение на решението в отхвърлената част, с която е отказано правото на данъчен кредит по доставки, получени от "Гилдия строй" ООД, ЕТ "Ротел-Венелин Димчев", "Хелиос" ЕООД и "Колор ЕМ", същото е влязло в сила, тъй като касационната жалба касае единствено потвърдената част от РА, с която е начислен ДДС по вътреобщностно придобиване (ВОП) на лек автомобил за данъчния период м. 09.2007 г.. Всеки един от ответниците - "Украса 2000" ЕООД и директорът на дирекция "ОУИ", оспорва подадената касационна жалба на противната страна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на двете касационни жалби, наведените в тях доводи и доказателствата по делото, приема следното: По жалбата на директора на Дирекция "ОУИ" за гр. София при ЦУ на НАП: С обжалваното решение решаващият състав на Административния съд - София-град, е отменил обжалвания пред него ревизионен акт в частта, с която са начислени ДДС за последваща продажба на лек автомобил марка "БМВ-Х5" с номер на шаси WBAFF410XX0L057820 в размер на 22 100,88 лв. и съответните лихви. За да постанови решението в тази част, съдът е приел, че от събраните доказателства не може да се направи извод, че между "Украса 2000" ЕООД и лицето Петър Петров Макенджиев, на чието име е извършена регистрацията на автомобила в МВР, е извършена прехвърлителна сделка, по силата на която последният е станал собственик на автомобила. Приел е, че между тези лица липсва доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. В тежест на органите по приходите е задължението да установяват наличието на доставка, по силата на която за прехвърлителя е възникнало задължение за начисляване на ДДС. Обстоятелството, че дружеството жалбоподател е придобило право на собственост върху спорния автомобил и че е получател по ВОП, както и обстоятелството, че автомобилът е регистриран на името на трето лице за целите на данъчното облагане по ЗДДС, не означава наличие на облагаема доставка между тези две лица. Решението е правилно. Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че в случая не са налице доказателства, водещи до извода за извършена доставка между "Украса 2000" ЕООД и лицето Петър Петров Макенджиев. За да е налице реална доставка, следва продавачът да е собственик на вещта и да бъде прехвърлена собствеността върху същата, каквито доказателства не са ангажирани по делото. Няма данни да е сключван договор или пък да е постигнато съгласие за покупко-продажба на автомобила между тези две лица, да е уговаряна някаква цена за продажбата, нито пък има доказателства за заплащане на суми във връзка с това. Правилно съдът е посочил, че само наличието на регистрация на автомобила на името на лицето Петър Макенджиев не означава наличие на облагаема доставка между тези две лица. Следователно в случая не е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, което да е основание за начисляване на данъка по смисъла на чл. 82 от същия закон, респективно не са налице условия за начисляване на ДДС. Като е отменил РА в тази част, съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. По жалбата на "Украса 2000" ЕООД: За да отхвърли жалбата в тази част, съдът е приел за спорен по делото въпроса кое лице е придобило правото на собственост върху процесния автомобил, респективно кой е получателят по вътреобщностното придобиване и носител на задължението за начисляване на данъка по чл. 84 ЗДДС. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, позовавайки се на доказателствата по делото, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност (фактури, договор за покупко-продажба, пълномощно, писмена информация относно данните по подадената в Германия VIES-декларация на продавача), съдът е стигнал до обоснования извод, че сключената от пълномощника сделка е породила правното си действие за упълномощителя - дружеството жалбоподател, на когото е прехвърлено валидно правото на собственост върху процесния автомобил. На това основание по отношение на него е налице вътреобщностно придобиване по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗДДС. В тези случаи данъкът е изискуем от лицето, което извършва придобиването (чл. 84 ЗДДС), и в частта си, с която е начислен ДДС, РА се явява издаден в съответствие с материалния закон и правилно съдът е отхвърлил жалбата в тази част. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,