Решение № 10323 от 6.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5061/2009 г.

Решение № 10323 от 6.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5061/2009 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Виолета Иванова Евтимова, Тодор Евтимов Евтимов и Иван Евтимов Николов, и тримата от гр. Бургас, против решение № 129/10.02.2009 г., постановено от Административен съд гр. Бургас по адм. дело № 682/2008 г., с което е отхвърлена като неоснователна, жалбата им срещу заповед № 2 от 21.01.2008 г. на Началника на РДНСК - Бургас, оставила в сила отказ от 2.10.2007 г. на Главния архитект на община - Бургас, постановен по заявление от 22.01.2004 г., подадено от касаторите на основание § 184 ПРЗ на ЗУТ, за узаконяване на незаконен строеж: "двуетажна вилна сграда", находяща се в УПИ II-164, кв. 30, по плана на в. з. "Росенец" гр. Бургас. Решението се счита неправилно, настоява се за отмяната му. В съдебното заседание касационните жалбоподатели, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Ответните страни - Тодор Евтимов Евтимов и Началник на РДНСК - Бургас, не се явяват и не се представляват, не са и възразили по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена от надлежни страни, в указания срок, което я определя като процесуално допустима. По съществото си същата е неоснователна, твърдяните касационни основания не са налице. Всъщност, същите са наведени и пред решаващия съд и са обсъдени в решението с правилни и обосновани изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция, не е нужно преповтарянето им. Доказателствата, относими за правилното разрешаване на спора са събрани в пълнота и са обсъдени в съответствие с материалния закон. С основание съдът е посочил, че лицата, на името на които може да се узакони един строеж, съгласно ал. 5 на § 184 от ПЗР към ЗИД, вр. чл. 225 ЗУТ, са собственикът на земята, лицето, на което е учредено право на строеж и лицето, което има право да строи в чужд имот, по силата на специален закон, т. е., тези, които имат качеството на "възложител" по смисъла на чл. 161 и на които съгласно чл. 149, ал. 1 от ЗУТ може да се издаде разрешение за строеж или да се узакони такъв. В случая не се спори от фактическа страна, че е изграден незаконен строеж, по отношение на който не са установява наличие на предвидените от законодателя предпоставки за узаконяване. Като наследници на лице, на което общинският имот е бил предоставен за ползване, жалбоподателите са извън кръга на лицата, които могат да искат узаконяване по реда на § 184 ЗУТ. Доводите им, обосновани с придобивна давност, включително и по отношение на правото на строеж, са несъстоятелни - по делото не е представен нотариален акт за собственост по давностно владение. По аргумент чл. 465 и сл. и чл. 474 и сл. от ГПК (отм.), този факт не може да бъде установен в рамките на административното производството по § 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Като ответна страна в производството, недопустимо е бил конституиран и Кметът на община - Бургас, по отношение на който решението следва да бъде обезсилено. Оспореният индивидуален административен акт е постановен от Началника на РДНСК - Бургас, в хода на специално контролно производство по чл. 216 ЗУТ, като Кметът, респективно Гл. архитект на общината, не разполагат с правомощията за участие и оспорване на постановения по него акт - административните производства по АПК са предназначени да разрешават правни спорове между граждани и юридически лица и съответната администрация, а не на такива между административни органи. Това е така, за разлика от предходното производство - по адм. дело 799/2006 г. на БОС, при което е отменена заповед № 46/2006 г. на Началника на РДНСК - Бургас и в което, с оглед узаконяването на сградата на името на общината, същата е имала пряк правен интерес за участие. При тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,