Решение № 11953 от 23.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10396/2020 г.

ВАСШесто отделение23.11.2021 г.

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ искането на К. Кънев, от гр. Бургас за тълкуване и поправка на очевидна фактическа грешка на решение 2472 / 23.02.2021 г. по адм. дело 10396 / 2020 г. на Върховния административен съд, като НЕОСНОВАТЕЛНО.РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Производство по чл. 251 ГПК вр. с чл. 144 АПК и чл. 175 АПК. Образувано е по искане на К. Кънев, от гр. Бургас за тълкуване и поправка на очевидна фактическа грешка на решение 2472 / 23.02.2021 г. по адм. дело 10396 / 2020 г. на Върховния административен съд. Молителят твърди, че Върховният административен съд неточно е тълкувал и приложил материалния закон, което е довело и до неяснота на мотивите. Претендира да отпаднат от тях части от абзац втори, абзац седми, абзац осми, а абзац девети и десети бъдат прередактирани с оглед изразените от него виждания и насоки в правораздаването. В случай на уважаване на предложените от него редакции, счита че следва да бъде отстранена, формиращата се очевидна фактическа грешка и решението променено, като се постанови изгоден за него резултат. Ответникът по жалбата директорът на ТП на НОИ Бургас, чрез юрисконсулт Вълкова изразява становище за неоснователност на исканията. Моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни. Исканията по чл. 251 ГПК вр. с чл. 144 АПК и чл. 175 АПК са допустими, а разгледани по същество неоснователни. С решение 2472 / 23.02.2021 г. по адм. дело 10396 / 2020 г. Върховният административен съд е отменил решение 1103 / 14.08.2020 г. по адм. дело 566 / 2020 г. на Административен съд Бургас и е отхвърлил оспорването на К. Кънев, от гр. Бургас срещу решение 1012 02 53#2 / 16.04.2019 г. на директора на ТП на НОИ Бургас и потвърденото с него разпореждане 2113 02 3189#11 / 25.02.2019 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ. Изложил е мотиви по тълкуването и прилагането на т.66а, т.67 от ПКТП (отм.), чл. 69б, ал.1-2 КСО във връзка с фактите на спора, които съответстват на постановения съдебен акт. Мотивите и диспозитивът на съдебното решение не съдържат неясноти и грешки досежно изхода на спора. Заявените от молителя искания за промяна на мотивите биха довели до опорочаване изразената воля на съда. По изложените съображения исканията за тълкуване на съдебното решение и в хипотезата на евентуалност за поправка на очевидна фактическа грешка са неоснователни. Водим от горното и на основание чл. 251 ГПК вр. с чл. 144 АПК и чл. 175 АПК, Върховният административен съд