Решение № 7354 от 17.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14057/2015 г.

Решение № 7354 от 17.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14057/2015 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на К. Н. С. срещу решение № 5679 от 10.09.2015 г. по адм. д. № 1704/2015 г. на Административен съд София- град, с което е отхвърлен предявения от него иск за прогласяване на нищожност на решение № 6486/31.10.2014 г. на, постановено по касационно наказателно-административен характер дело № 5401/2014 г. по описа на Административен съд София- град /АССГ/, с което е оставено в сила Решение от 24.09.2013 г. на СРС по НАХД № 941/2012 г. Излага касационни основания за неправилност на решението по чл. 209, т. 3 АПК поради нарушение на материалния закон. Счита, че атакуваното пред административния съд решение е нищожно, тъй като съгласно съгласно тълкувателно решение № 3/03.07.2014 г. глобата за физическо лице е с максимален срок на давност 3 години, а АССГ неправилно на основание чл. 81 взел предвид, че давностният срок е 4 години и половина. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли предявения иск съдът е посочил, че изложените в исковата молба конкретни основания за обявяване на нищожност на решението се свеждат до твърдението, че съдът не приложил абсолютната давност по отношение на извършеното деяние за което е наложена глоба в размер на 50 лв. и твърдението, че липсва произнасяне относно отнемането на контролни точки Изложил съображения, че в решението чиято нищожност се иска да бъде прогласена, съдът е изложил мотиви относно направеното искане за прилагане на давността, които не са в противоречие с Тълкувателно решение № 3/03.07.2014 г., съдът обсъдил възможност за прилагане на абсолютна давност спрямо нарушението, която към момента на произнасянето му не е била изтекла. Посочил, че е недопустимо да се иска преразглеждане на решение, което е касационно по своя характер и не подлежи на инстанционен контрол, с оглед прилагане на давността. Изложил мотиви, че отнемането на контролни точки не представлява самостоятелна санкция и не може да се обжалва самостоятелно, евентуално би могло да се разглежда в производство за допълване на решението, при наличие на предпоставките за това. Направил изводи, че и двете визирани твърдения в исковата молба не представляват порок на решението, още по-малко такъв, който да влече след себе си нищожност на акта. Решението е правилно. Правилно е прието от съда, че заявените в исковата молба фактически основания не водят до нищожност на съдебното решение по кнахд № 5401/2014 г. на АССГ. Съдът дори не бил длъжен да обсъжда нали ли са нарушенията твърдяни от ищеца, тъй като както е посочил те не са основания за нищожност на решението, а за неговата незаконосъбразност и не е допустимо преразглеждане на решението на касационната инстанция. Твърдяното непроизнасяне по цялата касационна жалба по кнахд № 5401/2014 г. на АССГ също не е основание за обявява на нищожност на решението по кнахд № 5401/2014 г. на АССГ. Както е прието от съда, съдебното решение, чиято нищожност е поискано да бъде обявена, е постановено от компетентен съд, съставът на съда e не е променян- от разпределението на делото до произнасянето същото е било разглеждано от тричленен касационен състав в присъствието на представител на СГП, в съответствие с разпоредбата на чл. 217, ал. 1 и ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63, предл. последно от ЗАНН. Решението е писмено и е подписано от съдебния състав, който е приключил съдебното дирене. Ясно е изразена волята на съда да се потвърди оспореното пред него решение, като мотивите са подробни, ясни и разбираеми за настоящия състав на съда. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че е налице основание за обявяване на нищожност на решението по кнахд № 5401/2014 г. на АССГ, тъй като непроизнасянето по надлежно направено искане на жалбоподателя е индикация за абсолютна невъзможност да бъде разбрана изразената воля на решаващия съд и че това е порок, който определя нищожността на съдебния акт. Правилно е прието, че непроизнасянето на съда относно отнемането на контролни точки не представлява основание за обявяване на нищожност на съдебния акт, евентуално е могло да се разглежда в производство за допълване на решението, при наличие на предпоставките за това, при положение, че подлежи на самостоятелно обжалване. Твърдението на неправилност на решението по кнахд № 5401/2014 г. на АССГ относно срока за прилагане на абсолютната погасителна давност не е основание за нищожност на решението по кнахд № 5401/2014 г. на АССГ, както счита касационният жалбоподател. Не представляват основание за нищожност на решението по кнахд № 5401/2014 г. на АССГ доводите на жалбоподателя, че неправилно в решението по кнахд № 5401/2014 г. на АССГ е прието, че отнемането на контролни точки не представлява самостоятелна санкция и не може да се обжалва самостоятелно, тъй като при отнемане на всички контролни точки се отнема свидетелството за правоуправление и лицето се лишава от право да упражнява дейност. Изложените в жалбата на касатора конкретни мотиви се свеждат до искане за прилагане на абсолютна давност по отношение на извършеното деяние и твърдение, че липсва произнасяне относно отнемането на контролни точки. В случая от жалбоподателя се иска преразглеждане на решение по кнахд № 5401/2014 г. на АССГ, което е касационно по своя характер и не подлежи на инстанционен контрол, включително относно законосъобразното прилагане на абсолютната погасителна давност. Посочените от жалбоподателя основания не представляват порок на решението по кнахд № 5401/2014 г. на АССГ който да влече след себе си нищожност на съдебното решение. Правилни са изводите в обжалваното решение на административния съд за липса на основания за нищожност. Обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна на решението, както и касационни основания по чл. 218, ал. 2 АПК. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение