Решение № 246 от 3.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 191/2010 г.

Решение № 246 от 3.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 191/2010 г., I н. о., НК, докладчик председателят Елена Величкова Срещу въззивна присъда постановена по внохд. № 572/2009 г. на Окръжен съд гр. Б. е постъпила жалба от подсъдимия С. Д. Т., с ангажирани всички касационни основания. В съдебно заседание жалбата се поддържа лично от подсъдимия и защита. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата изцяло неоснователна, а постановената присъда правилна и законосъобразна. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 22.01.2010 г. постановена по внохд. № 572/2009 г. на Окръжен съд гр. Б. е отменена оправдателна присъда, за престъпление по чл. 279 НК, и приложението на чл. 78а НК за престъпление по чл. 318 НК по нохд. № 1739/2009 г. на Районен съд гр. П. и вместо това подсъдимия Т е признат за виновен на 3.11.2009 г. на ГКПП Кулата, да е направил опит да влезе през границата на страната от Р Гърция, без разрешение на надлежните органи на властта, поради което и на основание чл. 279, ал. 1 НК вр. с чл. 18, ал. 1НК вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. Б НК е осъден на пробация, с пробационни мерки "задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от една година и "задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от една година. Признат е за виновен и в това, че по същото време е на същото място, пред граничен полицай К., противозаконно си служил с официален документ, издаден за друго лице-гръцка лична карта на лицето Anastasios Sekertzis, с цел да заблуди българските гранични власти, поради което и на основание чл. 318 НК вр. с чл. 58а НК е осъден на пробация, със посочените по горе пробационни мерки за срок от по девет месеца. На основание чл. 23, ал. 1 НК е определено едно общо наказание пробация, с посочените по горе мерки за срок от една година. ПО ЖАЛБАТА на под. Т.: Формално са ангажирани всички касационни основания, но фактически се възразява срещу неправилното четене на Регламент № 562/2006 г. на ЕС, това че от обективна страна подсъдимия не е имал нужда от "разрешение на надлежните органи " по смисъла на чл. 279 НК, с оглед правото му на свободно придвижване в Общността. Твърди се от защитата, че подсъдимия е извършил само престъплението по чл. 318 НК, за което следва да се приложи разпоредбата на чл. 78а НК. Доводите са частично основателни, но не в сочената от защитата насока. Фактите по делото са категорично, установени и по тях страните не спорят. На инкриминираната дата, подсъдимия се е явил на ГКПП Кулата, за гранична проверка при премиването от Р Гърция в Р България, представил на граничния полицай лична карта на лицето С. и при установяване на ползването на чуждия документ за самоличност направил опит да се върне на територията на РБ Гърция, но бил задържан. При така установените факти приложимия закон е този по чл. 279, ал. 1 НК вр. с чл. 18, ал. 1 НК, предвид настъпилата законодателна промяна в текста на чл. 318 НК, актуален след 6.04.2010 г. ДВ, бр. 26, по силата на която норма, се изключва наказателната отговорност за този, който си служи с официален документ издаден за друго лице, с цел да заблуди длъжностно лице.., ако извършеното представлява по тежко престъпление. Чуждия официален документ - лична карта, е послужил на подсъдимия в опита му да заблуди граничния полицай и да влезе в страната без разрешение на надлежните органи на властта, т. е. осъществено е по тежко престъпление и отговорността за престъплението по чл. 318 НК е отпаднала. Очевидно новата редакция е по благоприятен закон по смисъла на чл. 2, ал. 2 НК, поради което и подсъдимия следва да бъде оправдан по обвинението по чл. 318 НК, на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. Неоснователни са възраженията за нарушено право на свободно придвижване, дължимо на подсъдимия според Регламент № 562/2006 г. Всички доводи биха били основателни, ако подсъдимия бе се явил на граничната проверка със своята лична карта или паспорт. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановената въззивна присъда законосъобразна, с направените уточнения а жалбата на подсъдимия неоснователна. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1т. 1 и 2 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение