Решение № 14711 от 8.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5176/2014 г.

ВАСIII отделение08.12.2014 г.докладчик Таня Куцарова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 242 от 17.03.2014 г. по адм. д. № 1330 по описа за 2013 г. на Адимнистративен съд - Перник в частта му, с която е искът на Стоянка Бонев Бозаджийна и Мария Бонева Йовова против община Перник и областна управа на област Перник с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ във вр. чл. 203 от АПК за присъждане на сумата от по 25000 лева, за всяка от тях, ведно със законната лихва и направени разноски е отхвърлена като неоснователни и недоказани е отхвърлен. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на съда . Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 14711 от 8.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5176/2014 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Стоянка Бонев Бозаджийна и Мария Бонева Йовова против решение № 242 от 17.03.2014 г. по адм. д. № 1330 по описа за 2013 г. на Адимнистративен съд - Перник само в частта му, с искът на касационните жалбоподатели против и община Перник и областен управител на област Перник с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ във вр. чл. 203 от АПК за сумата от по 25000 лева, за всяка от тях ведно със законната лихва и направени разноски като неоснователни и недоказани е отхвърлен. Релевират оплакване да неправилност на решението в тази част, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Желаят отмяна на решението в обжалваната част. Ответниците по касационната жалба - не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна. С обжалваното съдебно решение № 242 от 17.03.2014 г. Административен съд - Перник е обявил за нищожна заповед № ДС 9856/28.IХ.1998 г. на областен управител на Софийска област, с която е разпоредено да се продаде на касационните жалбоподатели по реда на § 1 и § 3 от ПЗР на ПМС № 235/1996 г. имот- частна държавна собственост, УПИ VI-4505, кв. 306 от 563 кв. метра, по плана на гр. Перник. Съдът е отхвърлил изцяло солидарно предявените от тях против Областна управа и Община Перник искове с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ във вр. чл. 203 от АПК за сумата от по 25000 лева, за всяка от тях ведно със законната лихва. Предмет на касационно обжалване е решението, с което съдът се е произнесъл по същество по предявения иск с правно основание чл. 1 от АПК. За да отхвърли иска съдът е приел, че същият е недоказан, тъй като не са налице елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ, не е налице пряка причинно-следствено връзка между твърдяната от ищците вреда и посочените незаконосъобразни действия и бездействия, респ. нищожната заповед. Решението на Административен съд - Перник е валидно, и допустимо, но е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Видно от съдържанието на исковата молба ищците претендират обезщетение за вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от община Перник, които не са отразили надлежно в съответните планове и регистри действителния субект на правото на собственост върху процесния имот, решенията, с които предходно отчуждаване на имота е било отменено, както и съдебното решение, влязло в сила на 19.05.1995 г., с което имотът - пл. № . № 1824 и 1824а в кв. 120 с обща площ от 1116 по ЗРП на гр. Перник от 1968 г. е ревандикиран от общината. Вследствие на тези действия и бездействия се е стигнало до извършване на продажба по реда на ПМС № 235 /отм./ от страна на държавата в лицето на областния управител на Софийска област на прилежащия терен към законно построена сграда, на която ищците са собственици. Въз основа на заповед № ЛС-9856 от 28.09.1998 г. на областния управител на Софийска област е бил сключен договор от 24.11.1998 г. Според ищците държавата е извършила продажба на имот, на който не е собственик, поради което впоследствие действителните собственици са установили правата си и са извършил продажба на имота на трето лице. По отношение отговорността на държавата като продавач, съдът е посочил в мотивите си, че сумата претендирана от ищците е заплатена от тях на договорно основание и следващ етап според съда е да се развали договора по съдебен ред, а след това да се иска връщане на даденото. Отделно от това съдът приема предявения размер на исковата претенция за недоказан. Освен това посочва, че няма основание да се приеме наличие на незаконосъобразни действия и бездействия от страна на двамата ответника. За да обяви заповед № ДС - 9856 от 28.09.1998 г. за нищожна съдът е приел, че продажбата на чужд имот представлява особено съществено нарушение на чл. 11 от ЗАП /отм/, регламентиращ задължение на административния орган да издаде административния акт след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая., което води до нищожност на заповедта. Неправилно по съществото на спора съдът приема, че заплащането на цената на имота при продажба по реда на § 1 и сл. от ПМС № 235/1996 г. /отм./ се извършва на договорно основание. Видно от съдържанието на заповедта от 28.09.1998 г. продажбата е извършена при условията на § 1 от ПМС 235/1996 /отм./. Съгласно тази разпоредба български граждани, придобили право на строеж върху държавна или общинска земя до 13 юли 1991 г. за построяване на жилищна сграда за задоволяване на жилищни нужди в границите на населените места и с действаща дворищна регулация или включени в околовръстния полигон на населеното място, или техните наследници, както и роднините им по права линия, на които е прехвърлено правото на строеж, могат да подадат молба за придобиване на право на собственост върху земята до областния управител, съответно до кмета на общината, по местонахождението на имота. Към молбата на правоимащите се прилагат: договор за учреденото право на строеж или удостоверение за признато право на строеж в случаите по § 6 от преходните правила на Закона за собствеността; скица на имота от действащия регулационен план с попълнен кадастър, документ за законно учредено право на строеж на роднини по права линия, ако е налице такова; удостоверение за наследници; документ за собственост или констативен акт от общинската администрация, че сградата е завършена в груб вид; разрешение за строеж или акт за узаконяване на строежа; копие от одобрения архитектурен проект на сградата. Към молбата служба "Държавна собственост", съответно служба "Общинска собственост", прилага служебно протокол за оценка на земята и на правото на строеж върху нея, изготвени съгласно разпоредбите на глава седма от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост . Според ал. 6 на § 1 въз основа на представените документи областният управител, съответно кметът на общината, издава заповед, в която определя купувача, имота, върху който се прехвърля правото на собственост, цената и другите плащания. Съгласно § 1, ал. 7 в едномесечен срок от връчването на заповедта лицето, подало молбата за закупуване, заплаща разликата между цената на правото на собственост върху земята и цената на реализираното вече право на строеж върху нея, определени съгласно ал. 4. С оглед реда, уреден по специален начин в приложимия нормативен акт сключването на договор между продавача и купувача не е предпоставка за внасяне на определената с административния акт по ал. 6 на § 1 от ПМС/1996 /отм./ цена. Внасянето в полза на продавача на цената, определена от него по реда ал. 4 от същата разпоредба, е функция на издаването на заповед по ал. 6 от § 1 на ПМС 235/96 /отм./. Видно от подробно регламентираната процедура, предпоставка за надлежно упражняване на правата по § 1 от същия акт и произнасяне от компетентния орган е, молителят да представи изискуемите по ал. 4 документи, част от които се издават от общината, напр. скицата на имота, в която е отразен действителният собственик. При снабдяване с изискуемите документи относно собствеността и регулационния статус на имота, ищците не разполагат с правна възможност да изготвят сами документите, а разчитат на законосъобразното им изготвяне от страна на законово оправомощените за това държавни и общински органи. Същото се отнася и до това продавачът да разполага с надлежни и истинни доказателства за собствените си права върху продавания от него имот. В процедурата по § 1 от ПМС № 235/96 /отм./ купувачът не е поставен в ситуация, в която може да извърши преценка за отразените в представените в преписката по продажба документи. Разрешаването на продажбата и внасянето на цената за нея зависи изцяло от волята на продавача, отразена в заповедта по ал. 6 на същата норма. Именно с оглед това нормативно уреждане на материята за продажба на държавна и общинска земя на собственици на законно построени върху тях сгради следва да се търси пряката причинно - следствена връзка между твърдените вреди и незаконосъобразния административен акт, действия или бездействия на държавни или общински органи. В мотивите си съдът не е обсъдил правния спор с оглед относимите правни норми, не е обсъдил и претенцията с оглед нейната частична основателност и събраните доказателства в тази насока. Предвид изложеното, решението следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда, който следва да се съобрази и с новонастъпилото обстоятелство, свързано с обявената нищожност на заповедта за продажба на имота. Водим от горното, на осн. чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд

Цитирани разпоредби

2