Решение № 1776 от 15.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3952/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Зашева срещу Решение 620/06.02.2023 г. на Административен съд София- град (АССГ), постановено по адм. дело 5403/2022 г. С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от И. Зашева иск с правно основание чл. 128а, ал. 1 АПК за обявяване на нищожността на Решение 5302/01.06.2022 г. на Върховния административен съд (ВАС), постановено по адм. дело 1125/2022 г. и ищцата е осъдена да заплати разноски по делото. В касационната жалба се излагат съображения, че са налице основанията по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение. Моли същото да бъде обезсилено като недопустимо в частта, в която иска е оставен без уважение, алтернативно да бъде отменено като неправилно и да бъдат допуснати като доказателства посочените от нея записи, а в случай, че данните са погубени да бъде приложена разпоредбата на чл.161 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК). Обжалва решението и в частта за разноските. Представя писмена защита. В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът по касация Министерство на вътрешните работи не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по иск с правно основание чл. 128а АПК от И. Зашева с искане за обявяване нищожността на Решение 5302/01.06.2022 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело 1125/2022 г., с което е оставено в сила решение 6736/16.11.2021 г. на АССГ постановено по адм. дело 5618/2021 г. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че съобразно правната доктрина и практика, нищожност на съдебно решение би била налице при постановяването му от незаконен състав, извън задължителната писмена форма и правораздавателната власт на съда, при липса на формирана воля. При наличието на пороци свързани с функционирането на съда, както и в случаите, в които има абсолютна невъзможност да бъде разбрана волята на съда. Приел е липса на тези предпоставки, тъй като решението, чиято нищожност е поискана, е било постановено в рамките на правораздавателната власт на касационната инстанция, от законен състав, съответствие с чл. 217 ал. 1 АПК, в писмена форма, като решението е подписано от всички членове. Приел е, че съдът е изложил мотиви съгласно изискванията на чл.172а, ал. 2 АПК, които са последователни, логически свързани и съответни на постановения диспозитив. Обосновал е извод, че предявеният иск по чл. 128а АПК е неоснователен и го е отхвърлил. Решението е правилно. Искът за прогласяване на нищожност на съдебното решение е установителен и може да бъде предявен безсрочно съгласно разпоредба на чл. 128а АПК. В случая искът е за прогласяване нищожност на окончателен съдебен акт решение на касационната инстанция, което се ползва със сила на пресъдено нещо. Следователно предявеният иск с правно основание чл. 128а АПК за обявяване нищожност на решението е допустим, както правилно е приел и съдът. За да е нищожно съдебното решение, то изцяло трябва да е лишено от законова опора, да не притежава качествените характеристики на валидно съдебно решение, да е постановено в ненадлежен състав или извън пределите на правораздавателната власт на съда. Обосновано АССГ е разгледал всички възприети от съдебната практика и правната теория основания за нищожност на правно волеизявление, за да обоснове законосъобразен извод, че атакуваното съдебно решение е действителен съдебен акт, постановен в предписаната от закона форма притежава всички реквизити по чл. 172а, ал. 1 АПК, мотивирано е в съответствие с предвиденото в чл. 172а, ал. 2 АПК и е постановено от законен касационен състав, подписано от всички членове, взели участие в постановяването му, в съответствие с чл. 172а, ал. 3 АПК. Извън предмета на спора по чл. 128а АПК са твърденията на касационната жалбоподателка за нарушение на съдопроизводствените правила чрез недопускане на доказателства (в частност посочените от нея записи), тъй като същите не водят до нищожност на атакуваното съдебно решение. В тази връзка съдът не е допуснал нарушение, като не е уважил направеното доказателствано искане от страна на ищцата за изискване на записите от камерите, намиращи се пред залата, където е било заседанието, от датата на провеждането му. Законосъобразно решаващият съд е обосновал извод, че всички доводи за допуснати нарушения при постановяване на Решение 5302/01.06.2022 г., на ВАС по адм.дело 1125/2022 г. не обуславят неговата нищожност, а касаят неговата правилност. Настоящият съдебен състав изцяло споделя при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК мотивите на първата инстанция, а в касационната жалба не се съдържат нови аргументи, които не са обсъдени при разглеждане на спора по същество пред първата инстанция. Обжалваното решение е обосновано съдът, в съответствие с предмета на спора пред него е изяснил релевантните за спора факти, въз основа на събраните по делото доказателства, като е изложил фактическите и правните си констатации аргументирано и подробно. По изложените съображения и при липса на наведените касационни основания за отмяна, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба, в частта, в която се оспорва решението на първоинстанционния съд, в частта за разноските има характер на искане за изменение на решението в тази му част по реда на чл. 248 ГПК и следва да бъде изпратено на първоинстанционния съд за произнасяне по този ред. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение