Решение № 8110 от 5.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12935/2020 г.

Производството е по реда на чл.176 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на А. Маринова, чрез процесуален представител, за изменение на решението по адм. д. 12935/2020г. по описа на ВАС в частта за претендираната лихва, с искане съдът да постанови допълнително решение, с което на осн. чл.250 ГПК, вр. чл.144 АПК, да се допълни решение 5872 от 14.05.2021г., постановено по адм.д. 12935/2020г. на Върховния административен съд, Пето отделение, като се присъди на Маринова претендираната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 15.07.2019г. до окончателното изплащане. Ответната страна - Национална агенция за приходите, не изразява становище по искането. Искането, макар и неправилно посочено като такова по чл.250 ГПК, вр. чл.144 АПК, предвид изричната уредба относно постановяване на допълнително решение в чл.176 АПК, е подадено в срок от надлежна страна и е процесуално допустимо. Разгледано по същество е основателно. С решение 5872 от 14.05.2021г., постановено по адм.д. 12935/2020г. на Върховния административен съд, Пето отделение, в производство по чл.208 АПК, съдът: ОТМЕНЯ решение 5738/22.10.2020г. постановено по адм. дело 11237/2019г. на Административен съд София-град, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на А. Маринова ЕГН [ЕГН], на основание чл.82, §1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския Парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните), обезщетение в размер на 500 (петстотин) лева. ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Маринова иск за разликата от 500лв. до пълния му предявен размер от 1000 лв. като неоснователен. Съгласно чл.176, ал.1 от АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение. В процесния случай с исковата молба пред първоинстанционния съд, с правното основание на предявения иск е чл.82 ОРЗД Право на обезщетение и отговорност за причинени вреди, ищецът Маринова е заявила претенция за осъждане ответника- Национална агенция за приходите, за заплащане обезщетение ведно със законната лихва считано от 15.07.2019г.(алтернативно от датата на завеждане на исковата молба) до окончателното изплащане на вземанията. Произнасяне по претенцията за лихва в съдебния акт на касационната инстанция липсва. При тези факти налице е непълнота на решението по смисъла на чл.176, ал.1 АПК, защото съдът не се е произнесъл по целия предмет на касационната жалба предвид заявените претенции с исковата молба пред първоинстанционния съд, макар мотивите съответстват на изложения от съда диспозитив. С оглед изложеното, подадената молба за допълване на така постановеното съдебно решение, следва да бъде уважена, като на А. Маринова се присъди претендираната законна лихва върху размера на обезщетението от датата на завеждане на исковата молба-16.09.2019г. до окончателното заплащане на обезщетението. Водим от горното Върховният административен съд, Пето отделение