Решение № 1155 от 23.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7937/2018 г.

Решение № 1155 от 23.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7937/2018 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Първа инвестиционна банка" АД срещу решение № 4404 от 30.06.2017 г., постановено по адм. дело № 3351/2016 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена исковата молба с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, срещу Министерство на земеделието и храните, за заплащане на сума в размер на 1 000 000 лв., предявен като частичен иск от вземане в общ размер на 4 245 413, 23 лв., представляваща обезщетение за причинени преки имуществени вреди от незаконосъобразни действия на служители на административен орган. Оспорва изводите на съда, че заповед № РД № 106/8.09.2011 г. на изпълнителния директор на НСЗ не засяга пряко интересите на банката. Твърди, че поради издадената нищожна заповед, банката, като държател на складови записи, няма закрила за интересите си. Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъде уважен предявения иск. Претендира се заплащането на разноски. Ответната страна – Министерство на земеделието и храните, редовно призовано, се представлява от юрисконсулт Колева. Оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила решението. В писмено становище по делото твърди, че не са налице предпоставките за присъждане на исканото обезщетение по реда на ЗОДОВ и че вредите на банката произтичат от неизпълнение на сключени договори за кредит. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Оспореното решение на АССГ е правилно, постановено е при спазени процесуални правила и точно приложен материален закон. Правилни са изводите на съда за липса на материалноправните предпоставки по чл. 1 от ЗОДОВ, ангажиращи отговорността на ответника МЗХ за претърпени от страна на "ПИБ" АД преки имуществени вреди от незаконосъобразни действия на служители на административния орган НСЗ. В случая вредите са настъпили вследствие неизпълнение на контрагенти на касатора по договори за кредит, по повод на които са образувани изпълнителни производства по реда на ГПК. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по исковата молба на "Първа инвестиционна банка" АД срещу Министерство на земеделието и храните за заплащане на сума в размер на 1 000 000 лв. като частичен иск от вземане в общ размер на 4 245 413, 23 лв., представляващ обезщетение за причинени преки имуществени вреди от незаконосъобразни действия на служители на административен орган и от нищожната заповед РД № 106/8.09.2011 г. на изпълнителния директор на Националната служба по зърно /НС3/, с която неправомерно е подновена лицензията на публичен склад № 94, собственост на "Агрикул Ленд" ООД, гр. Монтана. Съдът е отхвърлил предявения иск. Приел е, че заповед РД № 106/8.09.2011 г. на изпълнителния директор на Националната служба по зърно /НС3 не е била оспорена и е влязла в законна сила, а по делото не е доказан пряк и непосредствен интерес за "ПИБ" АД от оспорването и, респ. прогласяване нейната нищожност. Според съда оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и е мотивирана. Независимо, че е издадена под условие, това не е нарушение на материалния закон, обуславящо нищожност на административния акт. Съдът е посочил, че дружествата, сключили договори за кредит с "МКБ Юнионбанк" АД, са действали при условията на равнопоставеност, като са учредили залог върху вложеното в публичен склад чрез джиро на издадените складови записи. С оглед на това съдът е приел, че не е налице незаконосъобразен административен акт или дейност, които да представляват първата предпоставка за ангажиране на отговорността на ответника при условията на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, както и не е налице и настъпила вреда, която да е пряка и непосредствена последица от издаването на заповед РД № 106/8.09.2011 г. или неупражняване на контрол от страна на НСЗ. Самата вреда е настъпила поради неизпълнение на контрагенти на банката по договори за кредит, по повод на което са образувани изпълнителни дела. Решението е правилно. Изводите на съда са съобразени с изяснените по делото факти и с приложимия материален закон. Доказателствата по делото установяват, че "Агрикул Ленд" ЕООД гр. Монтана е получило лицензия за публичен склад за зърно № 94 с дата 21.09.2010 г. със срок на валидност до 8.09.2011 г. С искане вх. № 17/900/08.09.2011 г. на основание чл. 11ж, ал. 2 от Закона за съхранение и търговия със зърно (отм.); дружеството е поискало да бъде подновена лицензията. Издадена е заповед РД № 106/8.09.2011 г. от изпълнителния директор на НСЗ, с която е наредено да бъде подновена лицензия № 94, като в заповедта е посочено, че при непредставяне на гаранция в едномесечен срок лицензията ще бъде прекратена. С договор за предоставяне на кредит срещу складов запис № 316-185/13.09.2011 г. от "МКБ Юнионбанк" АД е предоставен на "Агротехприм" ЕООД кредит в размер на 631 560, 00 лв., усвоен изцяло, еднократно от кредитополучателя на 16.09.2011 г. С Договор за предоставяне на кредит срещу складов запис № 316-207/10.10.2011 г. от "МКБ Юнионбанк" АД е предоставен на "Агротехприм" ЕООД кредит в размер на 1 260 495, 00 лв., усвоен изцяло, еднократно, от кредитополучателя, на 11.10.2011 г. С договор за предоставяне на кредит срещу складов запис № 316-221/8.11.2011 г. от "МКБ Юнионбанк" АД е предоставен на "Агротехприм" ЕООД, кредит в размер на 745 570. 00 лв., усвоен изцяло, еднократно, от кредитополучателя, на 9.11.2011 г. С договор за предоставяне на кредит срещу складов запис № 316-223/8.11.2011 г. от "МКБ Юнионбанк" АД е предоставен на "Агротехприм" ЕООД, кредит в размер на 573 970, 00 лв., усвоен изцяло, еднократно, от кредитополучателя, на 9.11.2011 г. С договор за предоставяне на кредит срещу складов запис № 060-107/27.09.2011 г. от "МКБ Юнионбанк" АД е предоставен на "Трейд Агро" ЕООД кредит в размер на 236 900, 00 лв., усвоен от кредитополучателя на 27.09.2011 г. С договор за предоставяне на кредит срещу складов запис № 060-88/12, 09. 2011 г. от "МКБ Юнионбанк" АД е предоставен на "Трейд Агро" ЕООД кредит в размер на 324 967, 00 лв., усвоен от кредитополучателя на 12.09.2011 г. С договор за предоставяне на кредит срещу складов запис № 319-230/21.11.2011 г. от "МКБ Юнионбанк" АД е предоставен на "Деа Агро" ЕООД кредит в размер на 497 600, 00 лв., усвоен на 23.11.2011 г. В заключението на назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза е посочено общото задължение на дружествата по договорите за банков кредит, както и че по тях има сключени застраховки с различни застрахователни дружества, но банката не е предоставила данни за изплатени суми по застраховките. В полза на банката е издаден изпълнителен лист по всеки от договорите за предоставяне на банков кредит. Съдът правилно е приел, че липсва първата предпоставка за уважаване на претенцията по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган. Заповед РД № 106/8.09.2011 г. от изпълнителния директор на НСЗ е валиден административен акт, който не е бил обжалван и е влязъл в сила. Правата на ищеца не са пряко засегнати от тази заповед и поради това той не може както да я обжалва, така и да се позовава на нейната нищожност по реда на косвения съдебен контрол. Обосновани са изводите на съда, че претендираните от ищеца вреди не са в пряка причинна връзка с порочния административен акт. Дори и при наличието на заповед № РД № 106/8.09.2011 г., издадена от изпълнителния директор на Национална служба по зърното, неизпълнението на задължението на трите дружества по сключените от тях договори за банков кредит се дължи само и единствено на недобросъвестното им поведение. До отмяната на посочената заповед, лицензията се счита за валидна и издадените складови записи са представлявали валидно обезпечение на сключените договори за банков кредит. Дори и при допуснатото от административния орган нарушение - липса на внесена банкова гаранция, налице е заповед за подновяване на лицензията. Съгласно чл. 16, ал. 3 от Закона за съхранение и търговия със зърно /ЗСТ3/(отм.); складовия запис за влог на зърно, издаден от нелицензиран публичен склад, е недействителен. В случая складовите записи са издадени от лицензиран публичен склад, с което като ценна книга на заповед доказват влагането на зърното в публичния склад и задължението на склада да го върне на държателя на записа. Единствено за банката е липсвала възможност да се удовлетвори от банковата гаранция, която е била дължима при подновяване на лицензията на публичен склад за зърно "Агрикул ленд" ООД, съгласно чл. 9, ал. 5 от ЗСТЗ (отм.); , но банката е разполагала и разполага с редица гаранции за удовлетворяване на своето вземане. Правата на банката и вземанията по сключените договори за кредит са гарантирани от една страна от разпоредбата на чл. 21 от ЗСТЗ /отм/, която предоставя право на държателя на заложния запис за влог на зърно да иска продажба на зърното, вложено в публичния склад. От данните по делото е видно, че ищецът е предявил такава претенция до управителя на "Агрикул Ленд" ООД и с писмо от 17.05.2012 г. дружеството е отговорило, че зърното, обект на залога, е предадено на "Тедвик Сийдс" ООД, което е поело задълженията както на "Агрикул Ленд" ООД, така и на "Агротехприм" ЕООД. Отново за гарантиране на вземанията на банката са сключените договори за цесия, с които дружествата-кредитополучатели са прехвърлили на банката вземанията си по чл. 15, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 12 от Наредбата за условията и реда за създаване на гаранционен фонд на публичните складове за съхранение на зърно и неговите функции. Съгласно чл. 15, ал. 1, т. 1 от Наредбата, средствата от гаранционния фонд се разходват за изплащане на безспорно изискуемо вземане на влогодател или легитимиран държател на складов запис при установено неизпълнение от страна на публичния склад. Като се имат предвид и сключените договори за застраховка на договорите за предоставяне на кредит срещу складов запис, следва извод, че вземането на банката е гарантирано и по този ред. Предвид изложените съображения, правилни са изводите на административния съд за неоснователност на претенцията и решението следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното Върховният административен съд, трето отделение,